Михаил Миков - член на ИБ на ВПС на БСП, народен представител в 41-то Народно събрание. Бивш вътрешен министър. Поема поста от Румен Петков на 24-ти април 2008 г. 50-годишен, роден в гр. Кула на 16-ти юни 1960 г. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски". Има специализации по правата на човека в Монпелие, Франция, по данъчно облагане - Вашингтон, САЩ, антикорупционни практики - Италия. Старши асистент е по наказателно право в СУ „Св. Климент Охридски". Михаил Миков трайно присъства в цялостната дейност на 38-то, 39-то и 40-то Народно събрание. Бил е член на парламентарните комисии по правни и по европейски въпроси, на временните парламентарни комисии при последните две поправки на Конституцията. Внесените от него и в съавторство с други народни представители законопроекти са преди всичко в областта на наказателното право и наказателния процес и засягат значими проблеми, изискващи нормативна уредба - криминализацията на финансовите и компютърните престъпления, купуването на гласове по време на избори, реформа на съдебната власт, включително създаването на Висш съдебен съвет и Инспекторат. Дейността на Михаил Миков като народен представител включва и активно участие с предложения по законите за Държавната агенция „Национална сигурност" и за МВР.
Господин Миков, толкова голяма престъпност ли оставихте в МВР, че сега има място за всевъзможни акции. Преди двайсетина години имаше актуален рефрен, че 9 девет милиона мишлета се правят на ченгета, сега излиза, че има седем милиона престъпници? Обикновеният човек остава с такова усещане. Вие нищо ли не правихте по въпроса с престъпността близо три години ?
Напротив- правихме: сега започна втори дубъл на акции, които ние правихме преди година. Такива са случаите на „Тотаджиите" или случаят на „Лихварите" в циганската махала на Велико Търново. Преди година част от тези хора също бяха задържани, има и осъдени за разпространение на наркотици. Така че нищо кой знае какво ново, само озвучаването е по-високо. Разбира се има и успешни операции и това е операцията срещу хората, извършващи отвличания. Пикантни са заглавията, които се качват. Те трябва да поддържат общественият интерес висок.
Цонев, член на ВСС предлага да има специални съдилища за малолетни. Идеята е твърде по-различна от тази на министър Цветан Цветанов за специалните съдища. Вашият коментар?
Какво е имало предвид правителството, ще видим когато се внесе законопроект. Другото са приказки на министър Цветанов. Приказки, каквито са чести в политическата практика на партия ГЕРБ. Щяха да свалят данък ДДС, щяха да го вдигат. Сега пък други мерки. Така коментирам и въпроса за специализираните съдилища. Нека да внесат законопроект и тогава да коментираме. Колкото до специалните съдилища за малолетни и специални съдии, които да отсъждат такива казуси, ще ви кажа, че е по-добре да се изградят специални трудови съдилища, защото сега уволнените хора чакат с години, докато се реши техния спор. Но всичко е въпрос на финансов капацитет на държавата. В условия на криза вместо да се съкращават разходи, се правят едни доста необмислени харчове, само и само да се създаде структура, която да верифицира това, което се прави като полицейска работа.
Някой правил ли е вече сметки, колко ще струват такива специализирани съдилища на държавата?
Аз не съм. Управляващите трябва да направят такива сметки.
Но никой не ги пита обаче.
Питайте ги и това. Не е ли по-добре да се усили капацитета и на без това натоварения Софийски районен съд, Софийски градски и Софийския апелативен съд и тогава да се искат по-къси срокове за всички дела, а не само тези, които са интересни за управляващите.
Лансира се и теза, че всички акции, които сега МВР прави под ръководството на министър Цветанов, се правят в такива райони, където се предполага, че на следващите местни избори би имало по-сериозна съпротива от страна на бизнеса срещу ГЕРБ. Доколко е основателна такава тези и почива ли на някакви реални факти?
Аз нямам такива конкретни данни. Но в същото време не може да не забележим, че по един начин се отнасят управляващите, когато са засегнати техни хора и по друг начин, когато се правят акции срещу хора, представители на опозицията. Вземете двата случая: Нанев-Гуцанов. Гуцанов, който го арестуват за нещо отпреди няколко години и при който мярката продължава и Нанев, който е действащ министър, освободиха го, забрави се, върна си се в кабинета и приключи работата. Всъщност случаят с него е приключен. Като онзи заместник-кмет на София на времето, който разпределяше автобусните линии. И там всичко приключи. Виновни няма.
Заместник главният прокурор Валери Първанов твърди, че промяна в Конституцията не е необходима, но за сметка на това трябва да се разреши употребата на специални разузнавателни средства срещу магистрати. Тук се сещам за казуса „Красьо Черният" и нищо повече. Доколко резонно е това?
Аз не се сещам някой да е забранявал използването на СРС-та и по отношение на такива лица, само че за Красьо Черният Прокуратурата все още е длъжник. Оказа се, че този публичен скандал, който разтресе държавата и съдебната система, някак си зацикли в Прокуратурата. И от него се вадят за конкретна политическа употреба един или друг случай. А сам по себе си случаят не приключва в Прокуратурата. На мен ми е любопитно в крайна сметка дали ще приключи този случай или той ще се ползва достатъчно дълго време за решаване на други проблеми и за обладаване на съдебната система.
Доколко са основателни опасенията че България от демократична, в последно време се превръща в полицейска държава?
Има достатъчно индикации за това като поредност на законодателните промени. Като се тръгне от премахването на Бюрото за контрол на СРС-та, разширяване на съставите, за които се ползват СРС-та. Чрез завишаване на санкциите излиза, че в България над 90% от престъпленията са тежки вече. С оглед на последните изменения на Наказателния кодекс. И се стигне до НПК, където вече само на тайни доказателства може да се четат присъди и се стигне до последната идея, която се вихри в публичното пространство - за този извънреден тип съдилища, които уж са отпор на организираната престъпност, а всъщност има достатъчно индикации, че са всъщност необходимия на управляващите съд за момента. За постигане на резултат, за които в обикновените съдилища едва ли би се стигнало до тях.
Не сме чули да сте променили основните текстове в Конституцията по отношение на разделението на властите, а като чели усета на обществото за това вече е друг: за сливане на някои видове власти. Така ли е
Доста явно е вече усещането за сливане на някои власти. Също така категорично ясно е, че не е променяна Конституцията. Категорично ясно е че България не може да остане в Европа с такъв тип решения, които подчиняват съдебната система.
В този смисъл наложителна е ли е нова Конституция, която да промени тази ситуация и парира подобни възможности? Вече от РЗС подеха такава кампания.
Тя не виновна Конституцията. Никой закон сам по себе си не е лош. Хората, които го четат, които го прилагат, са факторите. Смятам, че Яне Янев продължава да си прави кампания с Конституцията, но това е несериозно. Конституцията все още има много неизчерпан капацитет: като се тръгне от правата на гражданите и се стигне до взаимодействието между институциите, което пък дава добра основа на България в ЕС да функционира като една демократична правова държава.
Изтри ли се вече темата за президентска партия и БСП страхът от нея в публичното пространство?
Доста се изтри. Нека да си вършим работата в крайна сметка. А Георги Първанов е достатъчно сериозен политик и държавник, отговорен човек, за да вземе своите решения и да ги съобщи пред обществото. Иначе всичко се развива като поредната тайна завера от типа заговори вътре и вън от БСП.
