Илинденско-Преображенското избухва на 20 юли 1903 година, по стар стил на 2 август, в Битолски революционен окръг, а няколко дни по-късно и в Одринско. В българската история, това е въстанието за освобождение на Македония и Одринска Тракия, останали след Освобождението на България в пределите на Османската империя съгласно Берлинския договор от 1878 г.
Илинденско-Преображенското въстание е продължение на българската национално демократична революция от време на Възраждането.
За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско се водят 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, разрушени са 12 440 къщи, избити са 4694 души... Без подслон остават повече от 70 хиляди души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си места и да търсят спасение в България.
