Своеобразна диагноза и концепция за българското образовани създадоха възпитаниците на преподавателката Теодора Атанасова, в края на първата си учебна година в частна езикова школа в Казанлък.
Документът, оформен и като мултимедия се нарича „Образованието през моите очи" и на пръв поглед представлява безобиден и пъстър наниз от детски рисунки. Всяка една рисунка е придружена от текст, създаден от самите деца.
Като сглобих частиците от детския пъзел, останах поразена от невероятния усет и идеи на децата, споделя преподавателката Теодора Атанасова.
По думите й, всяко едно от децата е получило задача да нарисува две рисунки за образованието: едната е за това какво е сега образованието в България, а другата - как искат то да изглежда.
Така цветята, клюмнали в саксия или самотно лале във ваза, недостижимото слънце или черно-бялата рисунка на уличните дупки всъщност се превръщат в лаконична диагноза на българското образование: днес децата са много ангажирани в училище, а сградите са неприветливи. В тях слънцето не може да влезе, за да достигне до нас, въпреки че лъчите му са големи. Децата са самотни и уплашени в училище, учебниците са неразбираеми, а всеки учебен ден е безкарйно дежа ву, гласят текстовете под рисунките.
Обобщението за сегашното състояние на българското образование е безалтернативно: в посивяло цветно, стара възрастна дама, прегърбена и с очила. Текстът под рисунката е лаконичен: Образованието е като добронамерена, благородна, но вече поостаряла дама.
На фона на тези по-скоро мрачни, макар и в цвят детски рисунки, в които натрапчиво преобладават сивите тонове, прудставата за бъдещеоо българско образование през детските очи е като дъга, усмихнат човек, цвете с много листенца, широка улица, красива градина, път с много разклонения.
Искам училище на радостта, училище, което да ме направи по-цветна, и по-уверена. Да ми даде знания и умения, които да ме направят щастлива, пише под рисинкута си една от школските възпитанички.
Училище като градина, огряна от слънце, цвете с повече листенца, от които да научим повече неща, така изглежда обобщената детска визия за образованието в детските мечти.
Образованието трябва да носи радост, е философия, изповядвана още през от през 16-ти век от педагога Ян Коменски. Философия, превърната от преподавателката Тедора Атанасова в цел: Стремежът й е в школата децата да имат възможността да компенсират всичко онова, което училището сега не им дава. И преди всичко -радост.
Рефлексът сам да търсиш информация и да се усъвършенстваш е резултат посфакум от тази радост, твърди педагожката от Казанлък.
"Малките автори на новата концепиця за българското образование имат идея да я изпратят на министъра на образованието Сергей Игнатов.
