Боклукът може да ражда и хляб. Няма срамен труд, щом той е честен. Не зная дали 35-годишния Иван от Ямболско е чувал някога тази максима. Но видях с очите си как бащата на десет дребни деца всеки ден изкарва хляба си с неистово ровене в района на стралджанското сметище, за да открие 2-3 кг желязо. Предавайки го на „Вторични" той осигурява хляба за домочадието. И така всеки ден. Голямото семейство живее в циганска колиба в Стралджа. Бащата, който върти мотиката в жегата показва намерените до обяд две шепи ръждясали пирони, тел и други железни дреболии, които ще трябва да ги нахранят.
„Хляба тамандан няма да стигне, но колкото дал Господ!", скромничи Иван и представя малките, които днес са „ на смяна" с него. Започва с най-големия - Исус на 11 години
, прескача до най-малката Марийка на 2,5 г., изрежда още едно -две от имената на децата си и току смутено спира. Май ги е позабравил. И защо ли да ги помни, по-важното е да ги храни. По обяд групата ще се събере до каруцата, ще опънат чардака със скъсаната черга и ще хапнат, за да продължат да се трудят и след това.
Иван е незлоблив човек. И не си позволява да краде. Радва се, че децата му не боледуват кой знае колко често. Като осигури някой лев носи у дома патешки фенер и всички се облажават, сладко кусват само ако остане някоя стотинка, най-често през лятото са на домати. Някаква сигурност за ежедневието им дава и това, че като социално-слаби получават по чувал брашно и си пекат хляб на пещта в къщи.
На сметището е мръсно и задушно, голите дребни циганета по цял ден стъпват върху нечистотии, играчките им са празни кутии от бира, кофички от боя или други шарени нечистотии, но им се радват като че са от злато. Чорлавите руси главици на момиченцата не са виждали гребен, децата не разбират български, но на всяка усмивка отговарят с усмивка.
Боклукчийска е съдбата и на 33-годишната Добринка
, майка на 6 деца, най-малкото от които на 6 месеца и е неизменно в ръцете й. Младата жена също търси своя хляб сред отпадъците. Общото между нея и Иван е, че нито са мрачни, нито показват някаква злоба срещу останалите, които имат по-добра съдба от тяхната. Напротив, колкото и да е чудно те имат вид на щастливи и доволни от малкото, което имат хора.
Надя Жечева, пресаташе на община Стралджа
