В българския народен календар Коледа се нарича още Божик, Божич, Голяма Коледа. Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната коледа. Коледарите обикаляли домовете и благославяли техните стопани. Те пеели обредни песни. Една от най-стародавните, запазила се до днес, има характер на диалог.
Коледарският хор запява:
Стани нине господине, господине - болярине. Заспал ли си- събуди се! Пиян ли си, отрезви се! Отвори ни чемшир-порти, чемшир-порти, стари врати, че ти идем добри гости, добри гости - коледаре и ти носим добри вести: Бог се кани да ти дойде. Мож ли Бога да посрещнеш, да посрещнеш и нагостиш и въз Бога сбор ангеле?
Стопанинът отговаря:
Мога, мога, добре дошли, добре дошъл, нека дойде! Да ми седне на трапеза, а при него - сбор ангеле с добри госте-коледаре.
След песента водачът на групата в речитатив благославя къщата и добитъка, а стопаните го даряват с боб, сланина, месо, коледарски краваи и дребни пари. Сутринта всички празнично облечени ходели на църква, след което на селския мегдан се извивало хоро, играно от малки и големи. На този ден семействата взаимно си гостуват. И ако празничната софра на Бъдни вечер е предимно от постни ястия, на Коледа трапезата е месна и не се вдига през целия ден. Приготвят се обредна прясна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пъстърма, зеле с кървавица, свинско с праз, печена кокошка, свинско изпържено на хапки.
Коледа се празнува три дни. На първия всички Христовци и Христини честват именния си ден, а на третия, който е в чест на Свети първомъченик архидякон Стефан, празнуват и тези, които носят неговото име. Според народното вярване, от 25 декември до 7 януари се изнизват дванадесет дни, наричани "мръсни", "погани", "караконджовски". През това време вилнеят различни нечисти сили и навън не се излизало, докато не пропеят първи петли. Жените не перели, не тъчали, не предели. Народът ги нарича още "некръстени" дни, тъй като след раждането на Христос до 7 януари, когато Йоан Предтеча го кръщава, той все още не е посветен. През "мръсните" дни в някои български региони са се устройвали карнавални шествия като продължение на коледарския обряд.
