Сирни Заговезни е много тачен празник, а неговите традиции са древни. Той е на прехода между зимата и пролетта и основната му идея е свързана с вечния кръговрат в природата и човешкия живот, разказа в ефира на Дарик етнографът Лена Кирилова от добричкия Исторически музей. С раждането се събуждат надеждите за доброта, красота и берекет. Чрез всички обреди, които се изпълняват на този ден, човекът вярва, че небето ще чуе молитвите му.
Самите ритуали дават името на празника – Поклади, Сирни, Пости и др. Символите са огънят, прошката и кукерите. Прошката съществува още преди християнството, каза Кирилова. С прости думи да дадем опрощение на себе си и близките си. Християнството добавя, че това е последното препятствие, което трябва да преминем, за да посрещнем Възкресението на Бога – новия живот. Хората вярват, че на Сирница дори небето слиза и целува земята, като й иска и дава прошка.
Друг основен елемент е слънцето. То присъства като огън, който е и символ на пречистване. Прескачането на пламъците, хвърлянето на стрели, наричането са свързани с пречистващата сила на огъня. Вярва се, че който го прескочи ще бъде здрав. Стрелите, наричани "перници", се изпращат от момците към момите и на другия ден се знае коя е най-желана - според броя стрели в двора й.
Кукерите са свързани с древни аграрни обичаи в преходни моменти, когато започва новата земеделска година и трябва да се помолим на земята за щедра реколта. Освен, че играят за здраве и берекет, обаче, кукерите със своя шум и страшни маски прогонват злото, осигуряват желаната рожба на жените, които ги докоснат. В този ден, кукерите отиват на нивата, където обредно се заорава, царят им бива убит символично, но после възкръсва и дава знак за нов живот.
Постът също съществува преди да има християнска религия, обърна внимание етнографът. Той е обръщане към себе си и Бог, за да намериш духовното. В древни време той се е спазвал отново преди природата да се събуди, когато не е имало много храна и икономическата причина също е имала значение.
Най-важно все пак на Сирни Заговезни е искането и даването на прошка – осъзнаването на нашия свят, на собствения ни духовен мир, с който трябва да живеем. На другия ден започва тежкото изпитание на Великия пост за християните, в което те трябва да се самоограничат, за да се доближат до Истината и до Бога.
