Уважавам всяка професия, защото няма маловажен труд. В този смисъл смятам, че за един ресторант добрият готвач и добрият сервитьор са също толкова важни и ценни колкото беше важна българо-съветската дружба, а за нея казваха, че е толкова необходима, колкото слънцето и въздуха за всяко живо същество.
В следващите редове ще се опитам в хронологичен ред да ви представя смайващите нива на обслужване, които получих в два бургаски ресторанта в неделя.
Изводите ще оставя на вас
12.45 часа
Четиричленното ни семейство влиза в ресторант в морската градина в Бургас. От страна на домакините си спестяват глезотии от типа на „Добре дошли" и „Добър ден". Сядаме кротко на външна маса.
12.48 часа
Навън запръсква дъжд. Никой не ни е обърнал внимание, затова влизаме в закритата част на ресторанта. Вътре има около десетина маси, две от които са заети.
12.55 часа
Най-после сме забелязани от сервитьорка. Тя ни носи едно меню и го оставя на масата. Синът ни Виктор посяга към него, защото има претенции, че на 10 години вече е самостоятелен. Жена ми посяга към менюто, защото иска да избере обяд за тригодишната ни дъщеря Александра.Аз посягам, за да си избера нещо за себе си. Три протегнати ръце към едно меню.
13.10 часа
Заетите маси в закритата част на ресторанта стават общо пет. Навън посетителите са се приютили под чадъри. Ние сме научили наизуст менюто, но няма кой да ни изпита върху наученото, т.е да ни обслужи.
26 минути след влизането си в ресторанта ние сме все така необслужени. Безмислено еда чакаме. Ставаме от масата и напускаме заведението. Никой не ни забелязва. Ние сме невидими. Барманът си премества нещо от единия крачол в другия.
Важното е това, че не се отчайваме, а ресторантите из морската градина в близост до плажовете са толкова много.
13.20 часа
Сядаме в един от всичките. Носят ни светкавично менюто. За съжаление заведението е на открито, а духа вятър. Ставаме иси заминаваме. Тук виновни сме си само ние, че сме леко облечени. Жалко, защото в менюто имаше интересни предложения.
13.23 часа
Морският вятър, съчетан с дъжд ни пришпорва бързо да вземем решение. Все още сме гладни и искаме да хапнем. Влизаме в закрит ресторант. Обстановката е хубава.Тихо е и спокойно. Посрещат ни три сервитьорски и една барманка, облегнати на бар плота и ни казват „Добър ден". Става ни приятно.
13.30 часа
Все още ни е приятно, но никой не ни обслужва. В цялата източна зона на ресторанта има само още една маса с клиенти освен нас. Ние виждаме морето като нса длан. Нас никой не ни вижда. Явно сме невидими. Децата вече нервничат, ние също.
13.35 часа
Поизправям се и поглеждам страдалчески към китката моми севитьорки. Барманката улавя погледа ни и издава заповед на едно от момичетата. След секунди то ни носи едно меню за ястия и едно за напитки. С жена ми и със сина ми пак започваме да си дърпаме от ръцете.
Сервитьорката стои до нас и ни гледа равнодушно как се блещим заради странната „навигация" по менютата". Графично ястията са групирани авангардно и помпозно, но ние нещо не можем да се ориентираме.
13.36 часа
Сервитьорката припряно ни пита „Избрахте ли си нещо". Аз импровизирам една овчарска салата, лазаня и кока кола, синът ми иска цаца, на което получава отговор „Няма цаца", тогава той пожелава пържени картофи без сирене и препечено хлебче или питка, а сервитьорката отговаря, че не знае дали има хлебчета или питки, но можела да поръча препечени филийки.
Жена ми поръчва салата, айрян и натурален сок и вижда някъде из менюто, че има бургери, затова избира нещо за малката. Все пак се справихме.
13.40 часа
Стоим и си говорим. Гледаме морето.
13.45 часа
Стоим и си говорим. Гледаме морето. Сервитьорките гледат и те на някъде.
13.46 часа
Носят ни салатите. Носят ни и кока колата. Айрянът също. Натуралният сок и той е на масата.
13.50 часа
Ура!!! Салатите идват. Почти едновременно с тях и приборите.
13.55 часа
Носят пържените картофки на виктор. Той е щастлив, но нещо му липсва. Няма ги препечените филийки. Гладната му сестра грабва няколко картофчета. Срам не срам и аз дъртият изедник правя същото, т.е подяждам детето си.
14. 05 часа
Лазанята идва. Изглежда като гума и има вкус на гума, гарнирана с доматен сос. Горният и слой хрупа и скърца. Не се глезя и си изяждам всичко. Синът ми дояжда картофите. Препечените му филийки ги няма.
14.08 часа
Бургерът на Александра идва. Кюфтето в него е вкусно. Малката е усмихната и доволна. Хапва и се кикоти.
14.10 часа.
Препечените филийки идват. Синът ми отдавна си е изял пържените картофи. Почва да отчупва парченцата хрупкави късчета и да ги яде...за десерт.
14.20 часа
Заминаваме си. Оставяме пари на масата. На барплота виждам нашата сервитьорка и казвам, че съм оставил парите. Тя хуква и не ни казва „Довиждане". Сигурно не иска да ни види повече. Може да е сигурна, че няма да ни види никога повече. Не и в този ресторант.
Това е. Не съм глезльо. Не съм сноб. Не искам да звуча нахално и да предявявам необосновано високи претенции към сервитьорите и готвачите в бургаските ресторанти. Просто искам да бъда обслужван бързо и качествено. Храната да е приготвена вкусно и да бъде поднесена навреме.
И ако не звучи много нагло, бих искал и една усмивка. Нищо повече.
Бакшишът е от мен.
Много ли искам?
