И народът цяла седмица говори за девата Дарина с лилавата роба и белите перли, що се появи във Вечния град Рим, че чак повече внимание и отделиха от светите братя Кирил и Методий и дори повече май говореха за нея отколкото за Него, ама Той пак намери начин да влезе в душите хорски и като събра велможи от немската страна, що дейност развиваха в държавата българска, та им рече:
„Хич даже да не мислите да се побългарявате и да ни правите номера, зер немските фирми са ми мили, ама хората български са ми дваж по-мили. Опичайте си акъла, защото иначе ще си ходите!”
И хората завикаха „Осанна”, пък немските велможи мълчаха като пукал.
Пък в боголюбивия град Бургас 45 000 души българи минаха по площада навръх празника на славянската писменост, но колцина от тях владееха таз писменост добре, туй не стана ясно.
И отпочна се акция „Регистраторите” и двама души от царството бургаско на КАТ бяха низвергнати, пардон арестувани от стражите на Оногова, Що Главата На Октопода Съсече И Чак ЦРУ Хвала Му Каза.
И ги разпнаха по медиите и всички вкупом славославеха управлението Му, а мечът му цветанцветанов се стовари със страшна сила връз главите.
И слънцето изгря, морето се затопли, хората почнаха да ходят на поклонение на плажа и когато животът започна да изглежда хубав, тогаз изпълзяха отнякъде двете радиоизчадия Красимир Калудовсон и Весо Максимовсон и настана време страшно, когато баща изяждаше закуската на сина си, а син слагаше сутиена на майка си, пък майка му отказваше да се бръсне.
На малцината слушатели на предаването беше съобщено, че предстои да започнат три специализирани операции:
„Масажистите” – против група типове, които лъжели, че могат да топят целулит
„Теляците” – за респектирани на кирлясали и нехигиенични теляци
„Досадниците” – против тъпите свалячи по плажовете
След това започна рубриката „Масов делириум”, по време на която бяха изчетени коментари от форумите. Оказа се, че критик Стоян, истинският критк Стоян и критикЪТ са писали в несвяст, пък друг са им отвръщали. Накрая стана ясно, че предаването е отключило колективна лудост, която е достигнала нови измерения. Според жена, нарекла се Херцогинята, обикновено един и същи човек пишел с десет различни имена, а във форума на „Шведска маса” десет души пишели от името на един и същ човек и това било обезпокоително.
И започна да се обсъжда основната тема „На кого пречи българският език и кой се срамува от българския език”. За музикален фон беше радиоизпусната фолклорна китка на Бисер Киров и песента му буквално премаза хората.
Заради гъгниво изпятата „Моме Тодоро” дебют направи господин Красимир, който официално беше обявен за 14 слушател на предаването. Той каза, че ефирът е много богат на радиостанции, но човекът бил избрал точно това предаване. После сподели, че пише на кирилица във форумите, ама потребява много чуждици. Дори беше награден с ухания и аромати, белила и мазила.
Тук някъде последната молекула нормалност в „Шведска маса” изчезна и настъпиха мигове ужасни.
Много строг и много фъфлещ глас раздра ефира и се чу
„Ей, радиочобанбабаитлъръ, чок гюзель идиот!!!” и докато Максимовсон и Калудовсон се кокореха, последва нова порция лингвистична боза „Очень хорошая передача”
Пък накрая се оказа, че това бил легендарният критик Стоян, чиято личност страда от разтрояване на личността. Литературният критик похвали дружеството на „Сексуално освободените писатели”, на което е председател и единствен член и призова да бъде пусната групата „Иван Младек банджо бенд”
По темата за чистотата на българския език отношение взе професор Генчев, който препоръча на езика да се направи шакра пракшалана или клизма, за да се очистел от чуждиците.
Като част от темата явлението Стан Димитров сътвори изследване сред бургаското гражданство и селячество, от което се чу, че медиите налагат чуждиците, интернет налага чуждиците, хората ги ползват, защото си мислят, че така мязат на по-умни, отколкото са, пък съвсем в края стана ясно, че импийчмънт е икономически термин.
В тоз миг позвъни поетът Иван Суахилииванов и въпросното суахили цвили близо две минути и заклейми литературните аятоласи в Бургас.
Настъпи моментът, когато всичко живо си зададе въпроса дали изобщо има смисъл тоз живот, защото зазвуча новият убийствен хит „Съчки събирам” в рубриката „Музикална катастрофа”.
Максимовсон и Калудовсон прецениха, че „Съчки събирам” може да стигне славата на „Хубава си моя горо”
Отношение взе музикалният критик Жулиен Думбазов, който помести следната рецензия:
„Посланието на текстописеца е изпълнено с подсемантични полета, които отправят директни внушения за трайна незадоволеност и тревожно прогресиращ мерак.
Парадигмата на писаното слово кореспондира със символите на една първична и разюздана еднополова мистерия, в която АЗ-ът на автора постига хармонично единство със съчка или по-точно с много съчки.
Ако проследим проекцията на съчката в пръчка, с която някой някого ръчка, оттам разстоянието до древния символ на фалоса е твърде кратко, т.е класическото „на чужд гръб и сто пръчки са малко” вече звучи по коренно нов начин.
Буди потресающо впечатление обнародванато авторово признание за пристрастеност към съчките, пардон пръчките.
Обезумлението става пълно, когато на видеоклипа в близък план се отправят вербални хиперлинкове за съюз между известен задник и неизвестен за момента предник.
„Съчки събирам” е химн на оригиналното и неординерно интимно употребление на клони, клонища и клонаци.
Авторът вероятно има амбициите да се превърне в бард на самозадоволяването, от което служителите в горското стопанство едва ли ще останат доволни.
Що се отнася до хореографията, то тя дава отговор на въпроса как един тюлен, страдащ от затлъстяване, би могъл да играе „Дайчово хоро”
На видеоклипа можете да видите в близък и слава Богу в далечен план как собственик на леко натлъстял стомах, обилно гарниран с паласки и обли нозе раздвижва със серия въртеливи движения зоната, разположена южно от потния му гръб.
Клетият танцьор вероятно е покосен от пристъп на мускулна тревожност, може би и на глисти, затова на равни интервали изпада в пристъпи на умопомрачение, от което трудно излиза до края на песента.
Диагнозата, която може да бъде поставена на тази песен е претенциозна назадничава халтура и музикална саламура.”
Секунди по-късно позвъни побеснял критик Стоян и заклейми Думбазов, нарече го „псевдокритик аматьор” и наруга водещите. После обясни, че „Съчки събирам” притежава високохудожествена стойност и изнесе три километра аргументи в защита на тезата си.
И когато Максимовсон и Калудовсон мислеха, че няма какво по-лошо да се случи, в ефира изрева бесен самурай, който напсува водещите с ругатня от Киото, продума им проклятие от Токио, заплаши ги с цветиста псувня от Нагасаки и накрая им пожела да си направят харакири и всичко това заради радиозпускането на „Съчки събирам”.
Накрая позвъни бат Коста и заяви в прав текст „Като им слушам песните, Боже опази! Какви болести налегнаха хората, Боже!”
После миг преди да се срути светът и да го погълне цунами от съчки, започна единственият бургаски и изобщо български радиосериал „Непресъхващо лове”.
Стамат и Хортензия се върнаха от обиколката си из Комлука, където местни индуси ги благославяха.
Оказа се, че гостите от сватбата ги чакат пред входа на блока им, за да участват в ритуала „Блага ракия”, демек да сертифицират по ИСО девствеността на булката.
Накрая младоженците заспаха, а пияните им гости напразно чакаха блага ракия и поради липсата на такава пиха обикновена и се напукаха до откат.
В следващите серии сценаристът обеща вече да не се говори за сватбата, щото му писнало от тези бракосъчетателни проблеми. Вече се залага в източноазиатски букмейкърски къщи колко деца ще имат Стамат и Хортензия.
И съвсем в края се дочука мрънкания от племето „Хопи” и всичко изгуби смисъл.
А Максимовсон и Калудовсон съвсем уплашиха хората, като им обещаха другата седмица да се появят пак по същото време в скверното предаване „Шведска маса”
И настана рев, вой и скърцане със зъби, а за хиляден път прогресивното човечество пожела предаването да бъде закрито най-сетне во воеки веков.
Поради техническа простотийка, чуйте само двадесет минути в звуковия файл
