Бразилският национален отбор вече е извън претендентите за световната титла. „Златистите" бяха упоени от убийствения аромат на холандските лалета и през второто полувреме на четвърфиналния сблъсък пълзяха безцелно по терена.
Кака се скри под някой чим и започна да се моли богу горещо, но молитвите му не бяха чути. Дани Алвеш се щура из централната зона, подаваше някакви пасове, които не стигаха до никого, защото пасовете не би трябвало да идват от него. Луиш Фабиано вече беше на пейката, но пък и престоят му на игралното поле не се запомни с нищо.
Дори и Лусио вече не правеше онези свои рисковани рейдове. Майкон изсипа няколко топки към нищото.
Робиньо комплексирано избледня, дори направо пребледня, доколкото това е възможно при него и ...
Това беше най-бледата национална селекция на Бразилия, а аз гледам този отбор от 1982 г.
Това беше най-грозният и безличен стил на игра, който някога съм виждал в изпълнение на играчите с жълто-син екип.
Това беше най-лишеният откъм футболни виртуози отбор, който някога е излизал от името на „селесао", за да се устреми към световната титла.
Играта на тази Бразилия беше грозна като смъртта, не...играта на този отбор беше грозна и ужасяваща като облеклото на треньора Карлос Дунга.
Затова и накрая бяха разсъблечени, а целият футболен свят извика „Царят е гол"
Сбогом Бразилия!!! В този си вид няма да липсваш на никого.
