Кристияно Роналдо леко залитна заради мощната атака на Кака, но все пак успя да достигне до топката, търкулна я към Лионел Меси, който за момент настъпи немирното кожено кълбо, укроти го някак, поогледа се, край тъч линията треньорът на звездната формация извика „Паааассссс!!!, от трибуните завикаха „Подаййййй!!!", нападателят беше бързо заобиколен от трима противника, едва едва даде пас към връхлитащия по левия фланг Гатузо, който нахлу в наказателното поле, замахна за поразяващ удар към вратата на Ван дер Саар, но в този момент Томазо Роки се хвърли в отчаян шпагат и изби топката в тъч, а после се обърна към публиката и с блясък в очите извика
Тате, тате, видя ли ме!!!
Стоях на трибуните на стадион „Лазур" в Бургас и бях ужасно, ама ужасно горд с моя Томазо...извинете, не ви го представих...
Казва се Виктор, а на първите си тренировки в школата на "Черноморец" упорито ходеше с екип на Лацио.
През първата година около него всички млади надежди на бургаския футбол се бореха за всяка топка, облечени в екипите на световни отбори и световни звезди, а треньорите им прегракваха от обяснения и наставления, докато на терена Шави незнайно защо пазеше на вратата, а Дженаро Гатузо беше май по-техничен от Тоти.
По време на всяка тренировка Виктор гледаше към мен, за да разбере дали съм харесал поредното му отиграване, после по пътя към дома през ден ми казваше, че вече не е Томазо Роки от Лацио, а Раул Гонзалес от Реал Мадрид, Робиньо от Манчестър Сити, Златан Ибрахимович от Барселона, Ето О от Интер...така до един мач на „акулите", когато Пламен Крумов вкара поредния си спиращ дъха гол и моят син естествено се нарече Крумов и...
И така тренировките следваха една след друга, фланелките на световните отбори с имената на световните звезди изчезнаха, на тяхно място се появиха момчета с красивите сини екипи на „Черноморец", Богито започна технично да подава на Марти, той с дълъг пас да търси Тошко, а Виктор да спира с шпагат удара на Пацо и от хаотичната група крещящи, лутащи се и учудени деца постепенно започна да се получава отбор, а треньорите им / първо Йоско, после Вилиян/ започнаха да се усмихват все повече.
Сега четиристотин момчета тренират и откриват тайните на футбола в школата на „Черноморец".
Днес в „Гнездото на акулите" има четиристотин мечти, утре могат да са много повече и бъдете сигурни, че благословията на мечтаещите деца някой ден ще направи Бургас прекрасен.
Днес пак съм горд с моя син и вече не той, а аз се мъча да уловя погледа му, защото от терена той гледа не към мен, а към своя наставник, за да разбере как е отиграл топката и...просто усещам, просто съм сигурен, че няма да е далеч денят, когато довчерашният Томазо Роки от Лацио ще ми каже с гордост.
Аз съм Виктор, от „Черноморец" Бургас!!!
А да знаете колко му отива синята фланелка!!!
