За строителството на нова АЕЦ в България са гласували 60,3% от жителите на страната, участвали в референдума. Това сочат резултатите от екзит пол проучвания, представени от „Галъп”, предаде ИТАР-ТАСС. Против са гласували 39,07%.
В 19.00 ч. местно време в България завърши референдумът, на който беше отбелязана крайно ниска активност на избирателите. По данни на Централната избирателна комисия на България към 17.00 ч. участие в референдума е взело 17,42% от населението на страната.
Над 100 души гласуваха в българското посолство в Москва по въпроса за строителството на нови ядрени мощности в страната, посочи по-рано ИТАР-ТАСС. „Процесът на гласуването протече в спокойна обстановка и достатъчно активно”, съобщи представител на посолството. „Гласуваха над 100 души от Москва и Московска област. Това е повече, отколкото бе заявено предварително”, допълни той.
Референдумът в България за строителството на нова атомна електроцентрала може да бъде признат за недействителен заради ниската избирателна активност. Според предварителните данни по-голямата част от гласувалите се обявиха в подкрепа на строителството. Но само около една трета от хората с право на глас взеха участие във вота, при необходими 60%, предаде Би Би Си.
За провеждането на референдума настояваше опозиционната Социалистическа партия, която иска от дясноцентристкото правителство да преразгледа решението си за спирането на строителството на новата АЕЦ „Белене” на брега на река Дунав.
Според наблюдателите дори и референдумът да бъде признат за невалиден, от резултатите може да се съди за съотношението на политическите сили преди предстоящите през юли избори.
Мнозинството от българите са подкрепили строителството на нова атомна електроцентрала на първия в страната референдум след падането на комунизма. Това сочи резултатът от екзит пол проучване, съобщи Ройтерс. Вотът засилва натиска върху дясноцентристското правителство, което е против плана.
Докато ниската избирателна активност, възлизаща между 19,5 и 20,3% означава, че резултатът няма да бъде обвързващ, той показва, че политиката на премиера Бойко Борисов е отчуждила много гласоподаватели и е усложнила кампанията му за изборите през юли.
Референдумът в България, който е първият в страната след комунизма, за строежа на втора атомна електроцентрала, изглежда е пред провал, заради недостатъчна активност на гражданите, предаде и Агенция Франс прес.
Два часа преди секциите да затворят, едва 17,4% от 6,9 милиона регистрирани гласоподаватели са пуснали гласа си, сочат данни на Централната избирателна комисия. За да бъде валиден, референдумът трябва да привлече участие, равно на това на последните парламентарни избори през 2009 г, когато 4 350 000 души упражниха правото си на глас, или около 60%, отбелязва още агенцията.
Българите днес имаха думата по въпроса дали трябва да се построи нова атомна електрическа централа - избор, който се счита още за барометър на отношенията между най-бедната членка на ЕС и Русия, информира Асошейтед прес.
Първите резултати бяха обявени от Алфа Рисърч и показаха, че 20,3% от 6,9-те милиона избиратели са взели участие в референдума - много под прага от 60%, необходим за валидиране на вота. Около 60% от подадените бюлетини подкрепят идеята за нова централа. Официалните резултати ще излязат след часове.
Гласуването бе инициирано от опозиционната социалистическа партия в опит да принуди правителството да се откаже от решението си да скъса договора с Русия. Макар че според екзитполовете избирателната активност ще бъде твърде ниска, вотът се приема за показател за мнението на българите преди предстоящите парламентарни избори.
Прозападният кабинет на премиера Бойко Борисов през март отмени сделката с руската Атомстройекспорт за АЕЦ с мощност 2000 мегавата в северния град Белене. Тогава той настоя, че предполагаемата цена от 10 млрд. евро е непосилна за бедната страна и се позова на липсата на западни инвеститори. Аналитици свързаха решението с намеренията на правителството да ограничи почти пълната зависимост на България от руските енергийни източници.
Първият български референдум от края на комунизма насам поляризира общественото мнение и превърна вота в тест за популярността на управляващите преди изборите през юли.
От 70-те години на миналия век България разполага с ядрена централа в Козлодуй. Четири от шестте й реактора обаче трябваше да бъдат закрити, като това бе част от споразумението на страната за присъединяване към ЕС. Условията за безопасна експлоатация на двата оставащи 1000-мегаватови реактора изтичат през 2017 и 2021 г.
И в.„Вашингтон пост” не подмина темата за референдума в България. „Българите гласуват на референдум за това, дали в най-бедната страна от Европейския съюз да бъде построена втора атомна електроцентрала, избор който се разглежда също като барометър за отношенията на страната с Русия, пише изданието.
Вотът, който се проведе в неделя, беше иницииран от опозиционната социалистическа партия в опит да принуди правителството да промени решението си да се откаже от сделка с Русия за строителството на втора АЕЦ, посочва още вестникът.
Първият референдум в България след падането на комунизма през 1989 г. се разглежда като изпитание преди парламентарните избори, които ще се състоят през юли, но също и като шанс да се отслаби влиянието на Москва в енергийната сфера в страната.
Последните социологически проучвания прогнозират ниска активност, което може да направи референдума невалиден. Най-малко 60% от електората трябва да вземе участие в него, допълва изданието.
Българите подкрепиха на референдум строителството на нова ядрена мощност. Едва 20% се явиха пред избирателните урни, което означава, че резултатите от плебисцита ще бъдат признати за недействителни, съобщава телевизия РБК.
Тя припомня, че българското правителство е замразило строителството на АЕЦ "Белене" през 2012, отказвайки да го финансира. Опозиционната БСП успя да събере необходимия брой подписи, за да се организира референдум.
Резултатите от него бяха очаквани и в Москва, отбелязва телевизия "РБК". Строителството на атомната централа беше поверено на руската компания "Атомстройекспорт". Тя е завела иск за 1 милиард евро от българската държава заради нарушаването на договора.
Малкото българи, които гласуваха в неделя на референдума за ядрената енергетика, са подкрепили по-нататъшното развитие на ядрената програма на България, пише блог към вестник „Файненшъл таймс".
Вотът бе политическа инициатива, която едва ли ще доведе скоро до построяването на нова атомна електроцентрала. Но той показа и необикновена подкрепа за силно критикувания сектор. Колко други страни от ЕС биха гласували в подкрепа на атомната енергетика?
Социалистите, които инициираха референдума, може би успяха да обединят твърдите си поддръжници. Но липсата на ентусиазъм от страна на обществото показва, че ядрената енергетика вече не е онази гореща тема, която беше някога. Така, построяването на АЕЦ „Белене" се отдалечава все повече във времето. „Грешка е да се смята, че референдумът ще се отрази на българската ядрена програма по какъвто и да е начин", казва Томаш Даборовски, анализатор по въпросите на енергетиката от Центъра за източни изследвания във Варшава.
„Първо, цялата кампания бе силно политизирана и бе по-скоро политически тест преди парламентарните избори през юли, отколкото решение за приоритетите на енергийната политика. Второ, въпросът, който бе изготвен за референдума, бе хитър и обърка избирателите. Не бе ясно дали гласуването с „да" означава одобрение за построяването на новата АЕЦ „Белене" или за продължаването на плановете за изграждането на седми реактор в настоящата АЕЦ „Козлодуй", който е и част от програмата на правителството", казва Даборовски. „Имаше много шум, но сега се намираме в изходна позиция. Посоката на по-нататъшното развитие на българската ядрена програма все още е неясна", добавя анализаторът.
Около 60% от българите, взели участие в референдума в неделя, подкрепиха развитието на ядрената енергетика. Сега парламентът е задължен в рамките на три месеца да разгледа въпроса за строителството на нова АЕЦ. Русия разбира под това продължаването на строителството на АЕЦ „Белене". Официалните власти в София по-скоро ще се опитат да интерпретират това като изграждане на нов блок в действащата АЕЦ „Козлодуй", пише „Известия".
„В обозрима перспектива България едва ли ще може без ядрена енергетика", смята завеждащият катедрата по световната икономика и политика във Висшето училище по икономика Максим Братьорский.
„Самият факт на положителното гласуване за развитие на ядрената енергетика в България, която е част от ЕС, поражда оптимизъм. Това е прецедент за Европа. Особено след аварията във „Фукушима", отбеляза директорът на отдела за комуникации на „Росатом" Сергей Новиков.
