12 момчета от футболен отбор и техният треньор бяха спасени, след като бяха блокирани повече от две седмици в пещера в Тайланд
12 момчета от футболен отбор и техният треньор бяха спасени, след като бяха блокирани повече от две седмици в пещера в Тайланд / БГНЕС
Цял свят стискаше палци младите футболисти и техният треньор да оцелеят в наводнената пещера в Тайланд. След повече от две седмици всички те бяха спасени, операцията по изваждането им, продължила три дни и завършила във вторник миналата седмица, бе следена със затаен дъх от милиони хора, а две компании вече спорят за правата за филмиране на драматичната история. Момчетата са в болница и са добре, очаква се в четвъртък да бъдат изписани.

Щастлив край: Всички деца и треньорът им са изведени от пещерата в Тайланд (ВИДЕО)

момчета Тайланд пещера
БГНЕС

И както в други подобни случаи, увереност вдъхваха историите на хора, оживели в подобни тежки ситуации, благодарение на хладнокръвие, смелост, сила на волята или защото не са загубили вяра. Тези случаи, за които ще ви разкажем, са вдъхновили създаването на филми и са доказателства за силата на духа и за това, че животът има по-голямо въображение от холивудските сценаристи.

33-мата герои на Чили

5 август 2010 година: 33-ма миньори попадат в капан в мината за мед и злато в пустинята Атакама край град Сан Хосе де Копиапо в Чили. Миньорите усещат вибрации, достига до тях и тътен. Срутване в мината прегражда пътя им към повърхността с хиляди тонове скална маса. Мъжете – 32-ма чилийци и един боливиец, остават на 700 метра под земята. Успяват да стигнат до изграден за такива случаи “подслон“ в размерите на малък апартамент, където има резерви от храна и вода, но те са в ограничено количество.

Междувременно на повърхността операцията за спасяването им стартира веднага след инцидента. След дни на неуспешни опити затрупаните хора да бъдат достигнати, се появяват и опасения, че те са мъртви. Екипът все пак успява да пробие тесен проход и да пусне сонда до миньорите. На 17-ия ден след инцидента идва щастливата новина. „Живи сме, и 33-мата“, пишат миньорите в бележка, която достигна повърхността и носи радостта в Чили и по света. Потвърждение дават и кадри. „Бог е велик“, напомня пък в писмо до съпругата си най-възрастният от хванатите в капан мъже.
33-ма миньори бяха изведени на повърхността след 69 дни под земята

Всичко това въодушевява народа в Чили. Хората възприемат оцеляването на миньорите като чудо. След новината, че са живи, близки на блокираните забиват на хълм 33 флага и изпълняват националния химн. Хиляди хора излизат по улиците на столицата Сантяго, която се намира на 800 километра на юг от мината. Ликуващи тълпи има и в други градове. Оцеляващите под земята миньори се превръщат в герои за народа си, който през февруари 2010 година преживява земетресение с магнитуд над 8 по Рихтер, последвано от цунами, като бедствието отнема стотици човешки животи и разрушава домовете на хиляди домакинства.

И докато хората се радват, за спасителните екипи и затрупаните мъже предстоят тежки дни. От първостепенно значение е доставката на храна и вода, като за тази цел инженерите укрепват създадения тесен тунел и започват прокопаване на шахта, през която да бъдат извадени миньорите. Още през август е обявено, че това ще отнеме месеци. На 13 октомври след 69 дни по земята миньорите излизат на повърхността. А в спасяването им католическо Чили вижда навсякъде числото 33, върху което крепи вярата си: миньорите са 33, 33 дни са нужни, за да бъде пробита спасителната шахта, по която специална капсула ги изтегля на повърхността, а изваждането на миньорите започва на 13 октомври 2010 година (13/10/10).

Финалната фаза на спасителната операция протича в присъствието на стотици журналисти и е наблюдавана от милиони хора по целия свят. Тя продължава 22 часа и 38 минути. Последният изваден, 33-тият спасен миньор е главният бригадир на групата - 54-годишният Луис Урсуа. Той излиза на повърхността под ръкоплясканията и радостните възгласи на спасителите и звуците на сирена, която отбелязва успеха на историческата операция. Посрещнат е от президента на Чили Себастиан Пинера.
"Освобождавам ви от смяна и ви поздравявам. Като добър капитан вие излязохте последен", казва държавният глава. "Надявам се това никога повече да не се случи. Благодаря на цяло Чили. Гордея се, че съм чилиец", заявява Урсуа. След като излиза, човекът, който изкарва най-много време под земята от всички, изпява химна на страната. Историята за спасяването на миньорите, която разказва за непоколебимостта на духа, силата на вярата, а и за инженерен подвиг, е разказана във филма от 2015 година „33-мата“ с участието на Антонио Бандерас и Жулиет Бинош.

Да оживееш в Андите след самолетна катастрофа

Докато тече операцията за спасяване на миньорите, драмата им се сравнява с друга история, която звучи невероятно – тази на оцелелите при самолетна катастрофа в Андите през 1972 година.

На 12 октомври 1972 година отбор от млади уругвайски ръгбисти заедно с техни роднини и приятели потегля от Монтевидео към чилийската столица за мач. Заради лоши климатични условия самолетът „Феърчайлд“ се приземява в Аржентина, а на следващия ден се отправя към крайната си точка – Сантяго. Машината обаче се разбива в Андите. От пътуващите 45 човека 28 оцеляват след катастрофата, а след 72 дни в ада в Андите 16 се прибират у дома.

12 човека умират при инцидента, още петима от раните си в следващите дни. След катастрофата започва операция по издирването на самолета. А оживелите след инцидента са мъчени от глад и студ високо в планината на фона на пукналата по-малко от месец преди това пролет в южното полукълбо. Те дават всичко от себе си в името на живота. Спят в частта от самолета, която била запазена, като демонтират седалките за повече пространство. Облицовките на седалките служат за завивки. Ламаринени листове пък намират приложение, като в тях се топи лед, за да се набави вода, стъклата на машината стават в слънчеви очила. На десетия ден от катастрофата на самолета останалите живи пасажери разбират от намерен транзистор, че ги смятат за мъртви и операцията по търсенето им е прекратена.

Няколко дни по-късно - на 29 октомври върху импровизирания им лагер пада лавина. След нея оцелелите намаляват с 8 души, а измъкването от снежния капан им отнема три дни. Лавината обаче се оказва и спасение, защото като пада върху фюзелажа на самолета, ги предпазва от бъдещи снежни бури. Докато мислят за спасението си, което остава изцяло в техни ръце, студът ги измъчва, а гладът ги тласка към канибализъм.

На 12 декември трима тръгват да търсят помощ. Впоследствие двама продължават по трудния път към намирането на спасение в Чили, един се връща. На 20 декември Нандо Парадо и Роберто Канеса стигат до брега на река. След известно време на отсрещната страна виждат селяни на коне. На следващия ден единият от тях се връща при младежите и след като разбира кои са, се обажда в полицията. На 22 декември хеликоптери се отправят към планината, за да вземат 14-те оцелели. След 72 дни, преживени в тежки условия, те са спасени. За невероятната им история са писани книги. Филмът от 1993 година „Живи“ с участието на Итън Хоук е за оцелелите в продължение на повече от два месеца в планината уругвайци. Мачът, до който ръгбистите от злополучния полет не достигат през 1972 година, се играе 30 години по-късно. В него вземат участие и част от оживелите от авиокатастрофата.

„Чудото на Хъдсън“

Самолетна катастрофа, станала в САЩ в началото на 2009 година, има бърз и щастлив край. Опитен пилот приводнява самолет в река Хъдсън, която минава в оживен район, като всички на борда оцеляват, а случаят е известен като „чудото на Хъдсън“.

оцелели
Guliver/Getty Images

На 15 януари 2009 година самолет „Еърбъс А320“ на авиокомпанията „Ю Ес Еъруейз“ със 155 човека на борда излита от летище „Ла Гуардия“ в Ню Йорк в 15.26 часа местно време. Полет 1549 се отправя към Шарлот, Северна Каролина. Малко повече от минута след излитането сблъсък с ято гъски поврежда двата двигателя на машината. Изправен пред невъзможността да се върне на летище „Ла Гуардия“ или да опита да се приземи на друг аеропорт в близост, командирът на полета Чесли Салънбъргър поема контрола и прави рискована маневра – приводнява машината в река Хъдсън. След като се е свързал с диспечерите и им е казал какво възнамерява на направи, към мястото са насочени катери на бреговата охрана, фериботи, лодки и други цивилни плавателни съдове, за да помагат в спасителната акция.

Пътнически самолет се разби до Ню Йорк, няма жертви

оцелели
Guliver/Getty Images

Междувременно след като самолетът „каца“ в реката, командирът нарежда да бъде извършена евакуация. Пасажерите излизат от аварийните изходи, част от тях чакат спасители върху крилата, а други - в реката. В този момент температурите на въздуха и водата са минус седем градуса и пет градуса. След като пътниците са евакуирани, Салънбъргър обхожда два пъти машината, за да се увери, че е опразнена. След това всички разказват, че пилотът е свършил работата си методично и спокойно, което не позволявало пътниците да изпадат в паника. Всички пътували в самолета са спасени и прегледани от медицински екипи, петима са с по-сериозни наранявания и травми. 78 човека са с леки наранявания или хипотермия. Един човек е принуден след инцидента да носи очила, тъй като гориво уврежда зрението му. Част от пътниците имат оплаквания от безсъние и паник атаки вследствие на случилото се. Всички получават обезщетения за повредения багаж, както и допълнителни компенсации, за да не предявяват съдебни искове към превозвача. Последвалите проверки и анализи за инцидента потвърждават, че причината за случилото се е сблъсъкът с ятото канадски гъски. Рискованата маневра, изпълнена с хладнокръвие от Салънбъргър, превръща пилота в герой.

оцелели
Guliver/Getty Images

57-годишният тогава командир на полета е бивш пилот на изтребител, който е напуснал Военновъздушните сили на САЩ през 1980 година, за да влезе в гражданската авиация, като също така е експерт по безопасност. Преди да влезе в кабината на самолета, приводнен минути по-късно в реката на 15 януари 2009 година, той има зад гърба си 19 663 летателни часа, от които над една пета са с „Еърбъс“. След разследване и симулации бордът по авиационна безопасност отчита, че пилотите са взели правилното решение, а един от членовете му нарича приводняването „най-успешното в историята на въздухоплаването“. Командирът на полета и екипажът получават множество отличия за проявения героизъм.

оцелели
Guliver/Getty Images

Чесли Салънбъргър се пенсионира в началото на март 2010 година, след тридесет години служба за авиопревозвача "Ю Ес Еъруейз" и компания предшественик. След последния си полет се събира със своя помощник пилот и част от пътниците на полет 1549. За случилото на 15 януари 2009 година разказва филмът „Съли: Чудото на Хъдсън“, чийто режисьор е Клинт Иистуд, а в ролята на пилота герой влиза Том Ханкс.