Около 10 000 души са загубили живота си в традиционните кръвни вражди в Албания след падането на комунизма, съобщава „Екзит Нюз“.
Това не са престъпления, свързани с банди или наркотици, а по-скоро с вековна традиция, която поражда насилие в общностите в продължение на повече от 500 години.
Концепцията за албанската кръвна вражда е залегнала в т.нар. канун - албанското обичайно право, което почива на принципа ”око за око, зъб за зъб”, най-вече „Кануна на Лека Докагини“. Създадени преди около 500 години и предавани устно от поколение на поколение, преди да бъдат описани наскоро, тези „закони“ са управлявали всяка част от обществото. Те обхващат брака, наследството, организацията на дома и семейството и най-важното за албанците - честта.
Дори и днес честта е една от най-важните черти на албанската култура. Някои дори считат честта и отмъщението заради накърнената чест за по-важни от живота на другите, включително членовете на семейството.
Кръвните вражди присъстват в много култури - на Южна Италия, Корсика, Сардиния, Ирландия, Гърция, Испания, Нидерландия, Турция и при берберите, но „гякмаря“ е нещо по-дълбоко и по-опустошително.
Прословитото албанско „кръвно отмъщение“ (Gjakmarrjа) се отнася до задължението, възложено на дадено лице да убие, за да спаси честта си. Да нарушиш нечия чест или да направиш нещо безчестно, води до превръщане на извършилия го в социален изгнаник и нерядко до смъртта му. Например, ако член на едно семейство отнеме честта на човек от друго, първият може да търси отмъщение в името на честта си, като убие член на последното.
Някои от действията, които могат да инициират гякмаря, включват убийство на гост, нарушаване на частна собственост, неплащане на дълг, отвличане, съблазняване на жена или изнасилване. Но, често пъти с кръвното отмъщение не се слага край. Цикълът на отмъщение може да продължи с години и много семейства живеят в Северна Албания, затворени в кръвна вражда от поколения насам.
Единственият път, когато кръвната вражда е прекратена, е по времето на комунистическия диктатор Енвер Ходжа. След смъртта му и края на режима отмъщенията се връщат.
Елона Прой, жена, която не само е преживяла кръвна вражда от първа ръка, но е получила докторска степен на тази тема, обяснява, че често убийството не е насочено към онзи, който е извършил пряко неправда срещу друго семейство. По-скоро убиецът се стреми да затрие друг член на семейството, което според него ще причини максимално нараняване и болка. Според нея това показва, че тези убийства са много повече от просто „око за око“. Те са студени, пресметнати добре и мъчителни.
Когато едно семейство е замесено в кръвна вражда, всички мъжки членове на семейството са изложени на риск. Правилата на канун гласят, че жените, децата и свещениците са освободени от враждата и не трябва да бъдат убивани. Това не означава, че правилата винаги се спазват. За съжаление има много случаи, при които жени и деца също са бивали убити. Елона разказва за случай, в който е убит и свещеник, и това всъщност е нейният съпруг.
Десет години по-късно тя създава неправителствена организация „Не на кръвните вражди, да на живота“, която помага на семейства, живеещи с тези проблеми. Тя обяснява, че хиляди хора живеят с този риск - много повече, отколкото правителството ще признае. Причината за отричане от страна на правителството е проста - ако те признаят размера на саморазправата с цел кръвни отмъщения, това придава по-голяма тежест на проблема с търсещите убежище в чужбина. ЕС заяви, че намаляването на нивото на емигрантите е от съществено значение, ако Албания иска да се присъедини към ЕС. Поради това броят на кръвните вражди се омаловажава и като причина за смъртните случаи се обявяват наркотици и организирана престъпност.
Друга причина, поради която тези престъпления продължават, е поради слабата правосъдна система. Причинителите нямат вяра в полицията или съдебната власт, така че прибягват до тези средства необезпокоявани. Полицията обикновено не се намесва. Въпреки, че убийствата за кръвна мъст се наказват с 35 години затвор, Елона обясни, че този закон никога не е бил прилаган.
Но тя е оптимист за бъдещето. Чрез разкриване на проблема, образование, посредничество, поемане на контрол и подпомагане на извеждането на хората от бедността, Елона смята, че нещата ще се променят. Но едно е ясно - това не е работа само за активисти и изследователи. Правителството трябва да признае проблема и да въведе конкретни политики и стратегии за борба с него.
Елона Прой заключава: „Не можем да имаме ситуация, при която след 30 години още 10 000 души или 1 000, 100, 10 или дори само един човек, ще загуби живота си заради отмъщение.“
Това не са престъпления, свързани с банди или наркотици, а по-скоро с вековна традиция, която поражда насилие в общностите в продължение на повече от 500 години.
Концепцията за албанската кръвна вражда е залегнала в т.нар. канун - албанското обичайно право, което почива на принципа ”око за око, зъб за зъб”, най-вече „Кануна на Лека Докагини“. Създадени преди около 500 години и предавани устно от поколение на поколение, преди да бъдат описани наскоро, тези „закони“ са управлявали всяка част от обществото. Те обхващат брака, наследството, организацията на дома и семейството и най-важното за албанците - честта.
Дори и днес честта е една от най-важните черти на албанската култура. Някои дори считат честта и отмъщението заради накърнената чест за по-важни от живота на другите, включително членовете на семейството.
Кръвните вражди присъстват в много култури - на Южна Италия, Корсика, Сардиния, Ирландия, Гърция, Испания, Нидерландия, Турция и при берберите, но „гякмаря“ е нещо по-дълбоко и по-опустошително.
Прословитото албанско „кръвно отмъщение“ (Gjakmarrjа) се отнася до задължението, възложено на дадено лице да убие, за да спаси честта си. Да нарушиш нечия чест или да направиш нещо безчестно, води до превръщане на извършилия го в социален изгнаник и нерядко до смъртта му. Например, ако член на едно семейство отнеме честта на човек от друго, първият може да търси отмъщение в името на честта си, като убие член на последното.
Някои от действията, които могат да инициират гякмаря, включват убийство на гост, нарушаване на частна собственост, неплащане на дълг, отвличане, съблазняване на жена или изнасилване. Но, често пъти с кръвното отмъщение не се слага край. Цикълът на отмъщение може да продължи с години и много семейства живеят в Северна Албания, затворени в кръвна вражда от поколения насам.
Единственият път, когато кръвната вражда е прекратена, е по времето на комунистическия диктатор Енвер Ходжа. След смъртта му и края на режима отмъщенията се връщат.
Елона Прой, жена, която не само е преживяла кръвна вражда от първа ръка, но е получила докторска степен на тази тема, обяснява, че често убийството не е насочено към онзи, който е извършил пряко неправда срещу друго семейство. По-скоро убиецът се стреми да затрие друг член на семейството, което според него ще причини максимално нараняване и болка. Според нея това показва, че тези убийства са много повече от просто „око за око“. Те са студени, пресметнати добре и мъчителни.
Когато едно семейство е замесено в кръвна вражда, всички мъжки членове на семейството са изложени на риск. Правилата на канун гласят, че жените, децата и свещениците са освободени от враждата и не трябва да бъдат убивани. Това не означава, че правилата винаги се спазват. За съжаление има много случаи, при които жени и деца също са бивали убити. Елона разказва за случай, в който е убит и свещеник, и това всъщност е нейният съпруг.
Десет години по-късно тя създава неправителствена организация „Не на кръвните вражди, да на живота“, която помага на семейства, живеещи с тези проблеми. Тя обяснява, че хиляди хора живеят с този риск - много повече, отколкото правителството ще признае. Причината за отричане от страна на правителството е проста - ако те признаят размера на саморазправата с цел кръвни отмъщения, това придава по-голяма тежест на проблема с търсещите убежище в чужбина. ЕС заяви, че намаляването на нивото на емигрантите е от съществено значение, ако Албания иска да се присъедини към ЕС. Поради това броят на кръвните вражди се омаловажава и като причина за смъртните случаи се обявяват наркотици и организирана престъпност.
Друга причина, поради която тези престъпления продължават, е поради слабата правосъдна система. Причинителите нямат вяра в полицията или съдебната власт, така че прибягват до тези средства необезпокоявани. Полицията обикновено не се намесва. Въпреки, че убийствата за кръвна мъст се наказват с 35 години затвор, Елона обясни, че този закон никога не е бил прилаган.
Но тя е оптимист за бъдещето. Чрез разкриване на проблема, образование, посредничество, поемане на контрол и подпомагане на извеждането на хората от бедността, Елона смята, че нещата ще се променят. Но едно е ясно - това не е работа само за активисти и изследователи. Правителството трябва да признае проблема и да въведе конкретни политики и стратегии за борба с него.
Елона Прой заключава: „Не можем да имаме ситуация, при която след 30 години още 10 000 души или 1 000, 100, 10 или дори само един човек, ще загуби живота си заради отмъщение.“
