Кристиан Вигенин участва в срещата на външните министри на ЕС в Литва
Кристиан Вигенин участва в срещата на външните министри на ЕС в Литва / снимка: Sofia Photo Agency, архив, Юлиана Николова

Министърът на външните работи Кристиан Вигенин участва в неформалната среща на министрите на външните работи на държавите-членки на Европейския съюз, която се провежда във Вилнюс на 6-7 септември, съобщи МВнР.

В първата работна сесия министрите обсъдиха подготовката на заседанието на Европейския съвет през месец декември, посветено на отбраната. Разгледани бяха въпроси, свързани с актуалната политическа обстановка и ситуацията по сигурността в Южното съседство на Европейския съюз (ЕС), с акцент върху Сирия, и подготовката на Срещата на върха по Източното партньорство през ноември.

В първия ден от неформалната среща беше анализиран междинният доклад на върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън.

Министрите на външните работи набелязаха направления за задълбочаване и последващи действия от доклада, преди представянето му на Европейския съвет.

Министър Кристиан Вигенин оцени положително доклада на Европейската служба за външна дейност и представи българските приоритетни акценти - необходимост от прагматичен подход, основан на политическа воля, подкрепа за Стратегическа пътна карта за отбраната и подновяване на българската идея за изработване на Бяла книга на ЕС по отбрана, която да бъде утвърдена от държавните и правителствени ръководители през месец декември тази година.

Според българската страна е необходимо развиване на всеобхватния подход на ЕС с акцент върху Западните Балкани. Министър Вигенин подчерта нуждата от по-ефективна координация на националните отбранителни планиращи процеси на държавите-членки на ЕС. По думите му е необходима и подкрепа за всички аспекти на интегриране на европейската отбрана - увеличаване на дела за съвместно финансиране при критичните способности и способностите за бързо реагиране, условия за използване на структурните фондове за развитие на способностите и технологиите с двойна употреба, за доразвиване на елементите на интегриран подход за сигурност и управление на границите.

По отношение на динамичната международна обстановка и развитието на кризата в Сирия дипломатите потвърдиха общите елементи в позицията на ЕС, валидни и за българската страна. Осъдено беше използването на химически оръжия, като беше подчертано, че трябва да бъде потърсена отговорност от извършителите. Министрите се обединиха около тезата, че не съществува военно решение на сирийския конфликт, а единственото възможно е политическото, като Европейският съюз е последователен в подкрепата си за дипломатически процес към преход. По време на дискусиите стана ясно, че Европейският съюз запазва ангажиментите си на най-голям донор по отношение на хуманитарна помощ в сирийския конфликт и изразява готовност да допринася за възстановяването и политическия преход в Сирия, в интерес на сирийския народ.

Министрите дискутираха и Източното партньорство, в частност напредъка и подготовката на Срещата на върха като приоритет на литовското председателство на ЕС. Анализиран бе задълбочено регионалният контекст и предизвикателствата, пред което са поставени партньорите от Източното партньорство.

Външните министри се обединиха около идеята, че не могат да бъдат допускани компромиси с ангажимента и дълбочината на външнотърговските разпоредби, договорени с Европейския съюз, защото това би довело до ерозиране на досегашния процес. На срещата бе потвърден ангажиментът на Европейската комисия до края на мандата си да създаде всички условия за подписване и финализиране на Споразуменията за асоцииране със страните от Източното партньорство.

Министър Вигенин изрази подкрепа и готовност за съвместни усилия за резултатна Среща на върха и подчерта убеждението си в жизнеността на Източното партньорство като направление за насърчаване на европейски избор и перспектива на страните-партньори.

Външните министри на ЕС обсъдиха и предизвикателствата в региона и другите държави от Южното съседство, включително Египет, Ирак, Либия, както и развитието на близкоизточния мирен процес.