Наличието или не на брак не се разглежда като рисков фактор при сексуалните посегателства срещу деца, каза за „Дарик“ Алесандра Кампо, координатор в Центъра за защита на детето към Папския Грегориански университет в Рим. Проблемът със сексуалните посегателства срещу деца е глобален проблем, не само за църквата, и за съжаление, съществува навсякъде, а най-често се случва в семейството, добави тя.
Световната здравна организация посочва, че едно от всеки пет деца е жертва на посегателство в световен мащаб.
Сексуалните посегателства срещу деца са най-чести в семейството
Интервю с Алесандра Кампо, координатор в Центъра за защита на детето към Папския Грегориански университет в Рим:
Какви бяха причините за създаването на центъра?
Центърът за защита на детето беше основан през 2012 година, когато в Папския Грегориански университет се проведе едно много важно събитие – конференция, посветена на сексуалните посегателства срещу деца в църквата под наслов „Към изцеление и обновление“. Събраха се хора от различни държави, за да дискутират този важен проблем. Разбира се, на фона на предишни събития и скандали. Конференцията беше първа и изключително важна стъпка за справяне с този проблем, включително на академично ниво.
Можем да кажем, че Центърът се роди като отговор на проблема със сексуалните посегателства срещу деца, а след това се разви и разрасна. Започна като организация, фокусирана върху нуждата от превенция срещу посегателствата срещу деца в светлината на проблемите и скандалите, засегнали църквата. Сега обаче, на тази основa работим за по-активен и позитивен начин за справяне с проблема чрез закрила. Не само да се реагира на спешните случаи, а да се изгражда много конкретен, позитивен подход, за да се създаде по-безопасна среда за децата.
Какъв е размерът на проблема със сексуалните посегателства срещу деца, включващи църковни служители?
Що се отнася до посегателствата срещу деца статистика и цифрите е трудно да се посочат, защото има голяма съпротива срещу огласяването и разкриването на посегателствата. Това, което можем да кажем е, че проблемът със сексуалните посегателства срещу деца, не само за църквата, е глобален проблем. Наистина е проблем, който засяга всички държави. За съжаление, съществува навсякъде. Световната здравна организация посочва, че едно от всеки пет деца е жертва на посегателство в световен мащаб.
Имате ли информация за такива случаи с български деца някъде по света или с деца в България?
Като Център за защита на детето нямаме такива данни, не работим със статистика и не работим по случаи с жертви. Това, което правим е да осигуряваме обучение за предотвратяване на сексуални посегателства срещу деца, както на академично ниво чрез програмите ни и курсовете ни за закрила, образователни степени за закрила, така и чрез програмата ни за електронно обучение и чрез презентации и семинари. Не работим по конкретни случаи, затова нямаме такава база данни или статистика. Това, което можем да кажем в светлина на опита ни – директен и индиректен, е, че няма място по света, където не се случват посегателства. Те се случват по различни начини и в различен мащаб. Има различни видове проблеми. В някои държави е свързано със секс туризма, например. Ако говорим общо, мястото, където най-често се случва е семейството и това се отнася за целия свят. Можем да заключим, че в различните държави има различни проблеми, свързани с посегателствата срещу деца, но няма държава, място или среда, в която няма посегателства.
Споменахте, че има няколко фактора, които пречат на огласяването и разкриването на сексуалните посегателства срещу деца, кои са те?
Бих могла да отговоря от гледна точка на моята работа - обучението, възпитанието и нуждата от по-добра информираност. Виждаме, че колкото повече се говори за проблема и колкото по-информирани са хората за същността и мащаба, за рисковите фактори, за последствията от сексуалното посегателство, толкова повече хората, включително жертвите се чувстват свободни да говорят за проблема. За съжаление, типично при сексуалното посегателство е, че жертвите се чувстват виновни и в същото време се страхуват, че няма да им повярват. Всъщност в миналото това често се е случвало – жертвите са разкривали сексуалното посегателство, но не са им вярвали. Това е много травмиращо за тях. Ако средата е по-отворена за темата, ако проблемът не е табу повече, ако хората се чувстват по-свободни да говорят за отношенията си, за сексуалността, за всички въпроси, свързани със сексуалните посегателства, по-лесно ще разберат, че има такъв проблем и че трябва да се борим с него. Ще има повече възможности за огласяване и разкриване, както на социално, така и институционално ниво.
Има ли специално място в работата ви за църковните служители? Центърът е основан от отец Ханс Золнер, който е един от организаторите на конференцията във Ватикана за защита на непълнолетните от сексуални посегателства, която се проведе наскоро. Чуваме новини за сексуални посегателства от църковни служители на най-високо ниво. А когато говорим за Църквата, противоречието е още по-силно, тъй като свързваме църквата с морални ценности, с грижа за всеки човек и особено за децата.
Мога да отговоря като член на екипа на Центъра за защита на детето, а нашият център не е независим, част е от Папския университет, така че не сме независима институция, но не сме част от Ватикана, ако мога така да кажа. Работим, за да осигурим средства за обучение на всички инситутции, които искат да въведат курсове защита и образователни програми. Работим с различни институции, включително католически. Можем да работим и с конгрегации и семинарии за въвеждане на курсове за обучение по закрила.
Какви са причините за сексуалните посегателства срещу деца?
Не бих говорила за причини, а за рискови фактори. Но, отново трябва да кажа, че те зависят от контекста, от конкретните хора. Когато говорим за проблема е лесно да го опростим, опитвайки се да изведем една или две причини за посегателствата. Няма решение, което е еднакво за всеки контекст, тъй като във всеки един има различни рискови фактори. Затова работата ни с различните институции е много деликатна – университет, диоцез, конгрегация, училище могат да се свържат с нас, за да обучим членовете на конгрегацията, учителите. Важно е да разберем какви са рисковите фактори във всяка отделна среда.
Имате обучения за закрила. Какво озаначава това?
Аз самата съм италианка все още търся точния превод за тази дума. От гледна точна на работата ни, закрила е не само да защитаваме децата, когато нещо се случи, в ситуация на спешност, а активно и позитивно да започнем да въвеждаме практики, които създават по-безопасна среда в работата, в семейството, в училището. Въвеждане на закрила означава да се създаде среда, в която отношенията между хората са структурирани така, че много трудно да може да се случи сексуално посегателство.
Имам още един въпрос, който е по-скоро църковен. Едно от първите неща, за които мислим, когато чуем за случаи на сексуални посегателства срещу деца в католическата църква, е, че безбрачието е една от причините?
От нашата гледна точка, мога да отговоря с един пример. Представете си, че спортен отбор се обръща към нас за консултации, тъй като имат случай на посегателство. А спортните организации са една от средите, където посегателства се случват. Ако има такъв случай и отправят към нас запитване да въведем образователна програма за служителите, за да няма повече такъв риск, въпросът, дали треньорът е женен или не изобщо не се обсъжда, това няма значение. А на въпросът за безбрачието в църквата не мога да отговоря, тъй като не се занимаваме с това. Нашето внимание и усилия са насочени към създаването на безопасна среда чрез формиране на отношението на защита, за което говорихме.
Световната здравна организация посочва, че едно от всеки пет деца е жертва на посегателство в световен мащаб.
Сексуалните посегателства срещу деца са най-чести в семейството
Интервю с Алесандра Кампо, координатор в Центъра за защита на детето към Папския Грегориански университет в Рим:
Какви бяха причините за създаването на центъра?
Центърът за защита на детето беше основан през 2012 година, когато в Папския Грегориански университет се проведе едно много важно събитие – конференция, посветена на сексуалните посегателства срещу деца в църквата под наслов „Към изцеление и обновление“. Събраха се хора от различни държави, за да дискутират този важен проблем. Разбира се, на фона на предишни събития и скандали. Конференцията беше първа и изключително важна стъпка за справяне с този проблем, включително на академично ниво.
Можем да кажем, че Центърът се роди като отговор на проблема със сексуалните посегателства срещу деца, а след това се разви и разрасна. Започна като организация, фокусирана върху нуждата от превенция срещу посегателствата срещу деца в светлината на проблемите и скандалите, засегнали църквата. Сега обаче, на тази основa работим за по-активен и позитивен начин за справяне с проблема чрез закрила. Не само да се реагира на спешните случаи, а да се изгражда много конкретен, позитивен подход, за да се създаде по-безопасна среда за децата.
Какъв е размерът на проблема със сексуалните посегателства срещу деца, включващи църковни служители?
Що се отнася до посегателствата срещу деца статистика и цифрите е трудно да се посочат, защото има голяма съпротива срещу огласяването и разкриването на посегателствата. Това, което можем да кажем е, че проблемът със сексуалните посегателства срещу деца, не само за църквата, е глобален проблем. Наистина е проблем, който засяга всички държави. За съжаление, съществува навсякъде. Световната здравна организация посочва, че едно от всеки пет деца е жертва на посегателство в световен мащаб.
Имате ли информация за такива случаи с български деца някъде по света или с деца в България?
Като Център за защита на детето нямаме такива данни, не работим със статистика и не работим по случаи с жертви. Това, което правим е да осигуряваме обучение за предотвратяване на сексуални посегателства срещу деца, както на академично ниво чрез програмите ни и курсовете ни за закрила, образователни степени за закрила, така и чрез програмата ни за електронно обучение и чрез презентации и семинари. Не работим по конкретни случаи, затова нямаме такава база данни или статистика. Това, което можем да кажем в светлина на опита ни – директен и индиректен, е, че няма място по света, където не се случват посегателства. Те се случват по различни начини и в различен мащаб. Има различни видове проблеми. В някои държави е свързано със секс туризма, например. Ако говорим общо, мястото, където най-често се случва е семейството и това се отнася за целия свят. Можем да заключим, че в различните държави има различни проблеми, свързани с посегателствата срещу деца, но няма държава, място или среда, в която няма посегателства.
Споменахте, че има няколко фактора, които пречат на огласяването и разкриването на сексуалните посегателства срещу деца, кои са те?
Бих могла да отговоря от гледна точка на моята работа - обучението, възпитанието и нуждата от по-добра информираност. Виждаме, че колкото повече се говори за проблема и колкото по-информирани са хората за същността и мащаба, за рисковите фактори, за последствията от сексуалното посегателство, толкова повече хората, включително жертвите се чувстват свободни да говорят за проблема. За съжаление, типично при сексуалното посегателство е, че жертвите се чувстват виновни и в същото време се страхуват, че няма да им повярват. Всъщност в миналото това често се е случвало – жертвите са разкривали сексуалното посегателство, но не са им вярвали. Това е много травмиращо за тях. Ако средата е по-отворена за темата, ако проблемът не е табу повече, ако хората се чувстват по-свободни да говорят за отношенията си, за сексуалността, за всички въпроси, свързани със сексуалните посегателства, по-лесно ще разберат, че има такъв проблем и че трябва да се борим с него. Ще има повече възможности за огласяване и разкриване, както на социално, така и институционално ниво.
Има ли специално място в работата ви за църковните служители? Центърът е основан от отец Ханс Золнер, който е един от организаторите на конференцията във Ватикана за защита на непълнолетните от сексуални посегателства, която се проведе наскоро. Чуваме новини за сексуални посегателства от църковни служители на най-високо ниво. А когато говорим за Църквата, противоречието е още по-силно, тъй като свързваме църквата с морални ценности, с грижа за всеки човек и особено за децата.
Мога да отговоря като член на екипа на Центъра за защита на детето, а нашият център не е независим, част е от Папския университет, така че не сме независима институция, но не сме част от Ватикана, ако мога така да кажа. Работим, за да осигурим средства за обучение на всички инситутции, които искат да въведат курсове защита и образователни програми. Работим с различни институции, включително католически. Можем да работим и с конгрегации и семинарии за въвеждане на курсове за обучение по закрила.
Какви са причините за сексуалните посегателства срещу деца?
Не бих говорила за причини, а за рискови фактори. Но, отново трябва да кажа, че те зависят от контекста, от конкретните хора. Когато говорим за проблема е лесно да го опростим, опитвайки се да изведем една или две причини за посегателствата. Няма решение, което е еднакво за всеки контекст, тъй като във всеки един има различни рискови фактори. Затова работата ни с различните институции е много деликатна – университет, диоцез, конгрегация, училище могат да се свържат с нас, за да обучим членовете на конгрегацията, учителите. Важно е да разберем какви са рисковите фактори във всяка отделна среда.
Имате обучения за закрила. Какво озаначава това?
Аз самата съм италианка все още търся точния превод за тази дума. От гледна точна на работата ни, закрила е не само да защитаваме децата, когато нещо се случи, в ситуация на спешност, а активно и позитивно да започнем да въвеждаме практики, които създават по-безопасна среда в работата, в семейството, в училището. Въвеждане на закрила означава да се създаде среда, в която отношенията между хората са структурирани така, че много трудно да може да се случи сексуално посегателство.
Имам още един въпрос, който е по-скоро църковен. Едно от първите неща, за които мислим, когато чуем за случаи на сексуални посегателства срещу деца в католическата църква, е, че безбрачието е една от причините?
От нашата гледна точка, мога да отговоря с един пример. Представете си, че спортен отбор се обръща към нас за консултации, тъй като имат случай на посегателство. А спортните организации са една от средите, където посегателства се случват. Ако има такъв случай и отправят към нас запитване да въведем образователна програма за служителите, за да няма повече такъв риск, въпросът, дали треньорът е женен или не изобщо не се обсъжда, това няма значение. А на въпросът за безбрачието в църквата не мога да отговоря, тъй като не се занимаваме с това. Нашето внимание и усилия са насочени към създаването на безопасна среда чрез формиране на отношението на защита, за което говорихме.
