Сенатът на Чили одобри мярка, позволяваща на гражданите да изтеглят до 10 процента от пенсионните си фондове, за да помогнат смекчаване на последиците от пандемията на коронавирус.
Законопроектът, одобрен с 29-13 гласа с един въздържал се, сега ще се върне в долната Камара на депутатите, където вече е дадена зелена светлина за окончателен и решаващ вот.
На промяната се противопостави правителството на президента Себастиан Пинера, но е подкрепена от няколко сенатори от управляващата коалиция на страната.
Това ще бъде първата голяма реформа на приватизираната пенсионна система, която влезе в сила при покойния бивш диктатор Августо Пиночет.
Програмата задължава работниците да плащат 10 процента от заплатите си по индивидуална сметка, която се управлява от администраторите на частните пенсионни фондове.
Това, както е известно, е дълбоко непопулярно в Чили и фондовете бяха една от основните точки, когато през октомври 2019 г. избухнаха широко разпространени антиправителствени протести.
При много хора пенсиите паднаха под минималната заплата от 301 000 песо (390 долара), въпреки че пенсионните им планове трябваше да им гарантират 70 процента от последната им заплата.
Когато Камарата на депутатите за първи път одобри новата мярка миналата седмица, звукът на чукането с прибори по тенджери и тигани - популярен метод за протест и празник в Латинска Америка - можеше да се чуе в Сантяго и други градове.
Ако законопроектът премине последното препятствие, 10,9 милиона души ще могат да изтеглят до 4,3 милиона песо (5 400 долара) от пенсионните си фондове.
Подобна мярка в Перу, приета през май, видя стотици хиляди хора да изтеглят до 3700 долара от пенсионните си фондове.
Пинера се противопостави на закона като обяви пакет от мерки за подкрепа на средната класа, включително бонус от 630 долара и кредити с ниски лихви от 1900 долара.
Той обаче не успя да убеди редица бунтовни законодатели от управляващата коалиция, чието политическо бъдеще зависи от средната класа, голяма част от чиито представители се чувстват изоставени от правителството.
Законопроектът, одобрен с 29-13 гласа с един въздържал се, сега ще се върне в долната Камара на депутатите, където вече е дадена зелена светлина за окончателен и решаващ вот.
На промяната се противопостави правителството на президента Себастиан Пинера, но е подкрепена от няколко сенатори от управляващата коалиция на страната.
Това ще бъде първата голяма реформа на приватизираната пенсионна система, която влезе в сила при покойния бивш диктатор Августо Пиночет.
Програмата задължава работниците да плащат 10 процента от заплатите си по индивидуална сметка, която се управлява от администраторите на частните пенсионни фондове.
#BREAKING | #Chile's Chamber of Deputies approves the withdrawal of 10 percent of the pension funds. This is a historical moment against the neoliberal model imposed during the dictatorship. pic.twitter.com/h6lOQce4Zx
— teleSUR English (@telesurenglish) July 15, 2020
Това, както е известно, е дълбоко непопулярно в Чили и фондовете бяха една от основните точки, когато през октомври 2019 г. избухнаха широко разпространени антиправителствени протести.
При много хора пенсиите паднаха под минималната заплата от 301 000 песо (390 долара), въпреки че пенсионните им планове трябваше да им гарантират 70 процента от последната им заплата.
Когато Камарата на депутатите за първи път одобри новата мярка миналата седмица, звукът на чукането с прибори по тенджери и тигани - популярен метод за протест и празник в Латинска Америка - можеше да се чуе в Сантяго и други градове.
Ако законопроектът премине последното препятствие, 10,9 милиона души ще могат да изтеглят до 4,3 милиона песо (5 400 долара) от пенсионните си фондове.
Подобна мярка в Перу, приета през май, видя стотици хиляди хора да изтеглят до 3700 долара от пенсионните си фондове.
Пинера се противопостави на закона като обяви пакет от мерки за подкрепа на средната класа, включително бонус от 630 долара и кредити с ниски лихви от 1900 долара.
Той обаче не успя да убеди редица бунтовни законодатели от управляващата коалиция, чието политическо бъдеще зависи от средната класа, голяма част от чиито представители се чувстват изоставени от правителството.
