/ ThinkStock/Getty Images
Очаква се България и Република Северна Македония да поемат председателството на Берлинския процес в началото на следващата година след Полша, заяви полският външен министър Яцек ЧапутОвич пред български журналисти във Варшава. Дипломатическата инициатива, насочена към евроинтеграцията на Западните Балкани, е стартирана през 2014 година от Германия.
 
Именно Германия, заедно с Франция и Холандия, не одобриха присъединителните преговори със Северна Македония и Албания да започнат сега, както беше обещано по време на българското европредседателство миналата година.
 
Отлагането на поканата може да демобилизира обществата в тези държави, каза полският външен министър.
 
Полша смята, че бъдещето на Европейския съюз е в географско разширяване и икономическо сътрудничество, а не в задълбочаване на интеграцията. Трябва да се прехвърли повече власт от наднационалните европейски институции към националните парламенти, посочи министър Чапутович.
 
Европейската интерграция на страните от Западните Балкани има и геополитическо измерение, посочи министър Яцек Чапутович:
 
„Има конкуренция на Балканите с други сили - на първо място Русия, мюсюлманска държава като Турция, също така Китай. Европейският съюз е само един от играчите. Трябва да бъдем активни. Ако не сме, ще се засили влиянието на други държави. Ситуацията може да се усложни, а регионът да се превърне в заплаха за сигурността на ЕС. Полша е „за” започване на преговори за членство.”
 
За да се приеме нова членка, трябва да има консенсус между всички останали, а в момента обществата в Западна Европа не искат нови членове, каза посланик Богуслав Винид, съветник на полския президент. Той обясни песимизма си с липсата на политически климат:
 
„Ние сме късметлии, тъй като прозорецът беше отворен и успяхме да скочим вътре. Но прозорецът се затвори. Ако започнат преговорите, могат да продължат години, но не виждам големи шансове за членство. Още повече, че всяка от тези държави има собствени проблеми. Сега проблемът с името на Северна Македония е решен, но тя също има големи проблеми.”
 
Миналата година обещахме, че преговорите ще започнат тази, а сега отново се отлагат, посочи експертът по Балканите в Центъра за изследване на Изтока Марта Шпала.
 
„Все по-голям е проблемът на липса на доверие в отношенията между Европейския съюз и страните кандидатки. Перспективата на членството постоянно се подкопава. С изключение на Македония и Албания страните от Западните Балкани не виждат причините да извършват реформи. Без перспектива за членство ще бъде трудно ЕС да изисква реформи”, каза Шпала.
 
В момента Полша е председател на Берлинския процес, наричан от някои „доброто ченге” на европейската интеграция на Западните Балкани. Дипломатическата инициатива, започнала през 2014 година в Берлин, има за цел да „поддържа огъня” на евроинтеграцията на региона в атмосферата на засилил се евроскептицизъм в самия Европейски съюз, да подобри сътрудничеството и свързаността между държавите там.
 
Възниква въпросът - да не би Берлинският процес да е някакъв заместител на преговорите за членство? А ето отговорът на министър Чапутович:
 
„Берлинският процес е нещо различно. Той няма да замести преговорите за членство. Не го възприемаме като алтернатива. И държавите от Западните Балкани не го възприемат така. Вероятно има държави, които искат да е така. Това е тяхна отговорност. Проблем е за ЕС, че има страни, които действат толкова егоистично и се затварят.”
 
Въпросът защо е необходим Берлинският процес ни връща към основаването му през 2014 година, обясни координаторът на инициативата в Министерството на външните работи на Полша Виеслав Тарка. По онова време изобщо не се обсъждаше разширяването на Европейския съюз към Западните Балкани, посочи той и добави, че идеята е била забравеният тогава регион да се доближи до Съюза, като в същото време се сближат и държавите в него.
 
„Защото, когато сега пътувам из региона, разбирам колко трудно е да отидеш от Сараево до Подгорица. От Тирана до Сараево пък отнема седем часа, а не е толкова далече. От Варшава до Берлин, например, са 550 километра, а пътуваш четири часа, тъй като е магистрала. В Западните Балкани за същото разстояние са ти необходими 8-9 часа. Затова беше стартиран пакетът за свързаност, който се използва за изграждане на пътища, гранични пунктове, железопътни линии“, каза Тарка.
 
Друг пример за сближаване е споразумението между държавите от Западните Балкани за намаляване на тарифите за роуминг от 1 юли, добави Виеслав Тарка.
 
Полската страна е за географско разширяване на ЕС, но при по-малко интеграция за сметка на засилване на ролята на националните парламенти. Полша е за запазване на единния пазар и четири свободи - на движение на стоки, на капитали, на работници и на услуги, посочи Яцек Чапутович.
 
По думите му, заплахата за съюза идва от протекционистките мерки, които западноевропейските държави налагат, каквито са Директивата за командированите работници и правилата за шофьорите на камиони в пакет „Мобилност 1“.
 
Европейската комисия препоръча започване на преговори за присъединяване с Република Северна Македония и Албания. Тринадесет страни, сред които Полша и България призоваха това да се случи. Франция, Германия и Холандия се противопоставиха.
 
Европейската перспектива на Западните Балкани беше приоритет на българското европредседателство през първата половина на 2018 година.
 
В началото на юли в полския град Познан ще се състои Среща на върха в рамките на Берлинския процес.
 
Трябва да подкрепяме страните от Западните Балкани, изтъкна полският външен министър Яцек Чапутович и добави, че се радва, че България и Република Северна Македония вероятно ще бъдат следващите председатели на Берлинския процес.