/ Личен архив
Проф. д-р Веселин Петров е ръководител на Клиника по съдова хирургия в МБАЛ "Св. Марина", Варна и председател на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология. Участва в управителния съвет на Българското хирургично дужество (БХД) и също така е член на Българското Дружество по гръдна сърдечна и съдова хирургия (БАГССХ). Той е и представител на България (Councillor for Bulgaria) в Европейското дружество по съдова хирургия (European Society for Vascular Surgery). 

Проф.Петров притежава богат опит и умения в областта на съдовата хирургия и ангиология. Специализирал е в елитни европейски клиники и получава удостоверения от Великобритания по съдова хирургия и доплерова сонография, от Германия по каротидна хирургия, от Италия по съдова хирургия.

Ситуацията на карантина в България крие ли рискове за хората и опасност от развитие на разширени вени заради липсата на движения и дъгите часове пред компютъра?


Мисля, че отговорът е „да“, тъй като обездвижването много често води до стагнация във венозните съдове на кръвта и оттам се увеличава налягането вътре в тях, и това води до разширение и също така до оплаквания от разширени вени, като те могат да бъдат болка, тежест, мравучкане и други подобни оплаквания, вследствие на залежаване, застояване и заседяване пред компютъра.

Днес много хора, които са в ситуацията на карантина, се опитват да спортуват у дома – гледат онлайн тренировки – кардио, тежести, зумба, пилатес и др. Какви движения са полезни за вените и в какво натоварване?

Тук отговорът зави от това в какво състояние е самият човек, който е под карантина. Ако няма някакви тежки съпътстващи венозни заболявания, той може да спокойно да извършва всички видове домашни тренировки, като единствено трябва да се наблюдава едно нещо – да не се прекалява с тежестите, които се вдигат, защото те натоварват венозната система. Натоварването не е някакъв проблем, защото вкъщи човек може да дозира. Да почине и после пак да натоварва определени сфери. Това е много полезно, защото поддържа организма в тонус. Отпускането и залежаването и заседяването водят до проблеми с венозната стена.

Защо Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология стартира миналата година кампания за превенция на хроничната венозна болест „Вземи краката си в ръце“? Защо е важно хората да са информирани и какво е добре да знаят за заболяването?

Нашето национално дружество е отдадено на идеята да пропагандира венозните заболявания, защото статистиката от проведените проучвания показва, че много малка част от хората специалист – съдов хирург и ангиолог, повечето ходят при личните си лекари, а те не могат добре да преценят и да диагностицират началните симптоми на венозните заболявания и съответно да дадат правилна и адекватна терапия и указания за лечение. Ето затова миналата година направихме една кампания, която много се хареса не само на нас, но и на пациентите. Оказа се, че повече от 80% от пациентите за първи път се срещнаха със специалист съдов хирург и научиха какво е положението на тяхното заболяване. Важно е хората да са информирани и ние ще продължаваме в тази насока, и ще развием това, което поставихме като основа миналата година.

Какви са ранните симптоми на разширените вени? Как да разпознаем болестта?

Преди да се е развило заболяването на разширените вени или недай Боже още по тежките тромбози и тромбофлебити, първите симптоми за натоварване на венозната система са характерни и се изразяват в болка, тежест и мравучкане в долните крайници, особено в края на работния ден. Правени са изследвания, които показват, че в края на деня хората имат вече признаци на пациенти, които са страдали години от венозни заболявания. Това е и смисълът за разпознаване на пациенти, които са склонни да развият това заболяване в бъдеще. Тези първи симптоми трябва да се познават добре, а също така трябва прегледите да се извършват от специалист, който най-добре може да прецени склонността на един организъм към развитието на патология.

Много хора страдат от умора и болка в краката, но дали това значи разширени вени и кога е добре да се консултират с лекар?

Винаги е добре да се консултират със специалист, защото освен клиничния преглед, при него се извършват изследвания, които могат да покажат началните белези, които още не са изразени клинично и може да се види евентуално налична патология по вените без да има оплаквания от страна на самия пациент.

Към какъв точно специалист трябва да се обърнат, ако има умора и тежест в краката и се съмняват, че са с разширени вени?

По принцип разширените вени се виждат и от самолет, така да се каже, но хубаво е да посетят съдов хирург или ангиолог - това е новата специалност, която е терапевтична и се занимава предимно и само с такива заболявания без операция. Тава са двата вида специалисти, които разбират от тази патология и адекватно могат да дадат терапия и указания за хигиенно-диетичен режим и за по-нататъчно поведение на пациента.

Важни ли са профилактичните прегледи и трябва ли хората да посещават редовно съдов хирург?

Мисля, че отговора се крие във въпроса. Не само за нашите заболявания, но и за всички болести, един човек, който вече е минал 40 години, трябва да направи преглед при специалист задължително. Дори да няма заболяване, той ще има една основа, върху която на по-късен етап ще се обсъжда неговото заболяване, ако се появят сипмтопи на венозна недостатъчност. Според мен, профилактиката е по-важна от лечението.

Сега по време на карантина какво бихте ги посъветвали – да отидат при лекар специалист, или да отложат временно прегледа?

По време на карантина няма как да отидат до лекаря, но обсъждаме с различни платформи онлайн възможности за преглед при специалист на базата на документи, снимки, разговори и дори кратки видео филмчета, за да се запознаем със състоянието и патологията на даден пациент и да го консултираме по телефона или чрез видеовръзка, доколкото това е възможно. Консултацията няма да е на 100% адекватна, но ако има нещо сериозно или тревожно, ние бихме могли да го забележим, да го диагностицираме и да го лекуваме. От друга страна, ако има начални симптоми, можем да ги коригираме с лекарства, двигателен режим и др.

Засилват ли се симптомите на разширените вени с настъпването на топлото време и предстоящите летни месеци и защо, какво е добре да знаят хората?

Това е много добър въпрос и отговорът е точно такъв. Ние правим нашите кампании по отношение на венозната заболеваемост април, май или в началото на летния сезон, защото по време на горещините стените на вените се отслабват, оплакванията се засилват и появяват нови. Тези пациенти, които вече имат венозна патология се влошават, минават на по-тежък стадии и т.н. Затова засилването на симптомите трябва бъде третирано адекватно. Трябва да се приемат медикаменти, които подпомагат, трябва да се носят ластични чорапи, доколкото това е възможно, да се осъществяват двигателни упражнения.

Мит ли е това, че жените страдат по-често от мъжете от разширени вени и на какво се дължи това?

Не е мит, а самата истина! Става въпрос за възрастта, до която жените са фертилини, защото хормоните оказват голямо влияние върху състоянието на вените. Във връзка с детеродните функции на жената, женските хормони разхлабват венозната стена и всички тъкани структури, за да улеснят евентуалната бременност и раждане, това обаче оказва негативно влияние. Вие знаете, че повечето от бременните жени развиват симптоми на разширени вени, в най-тежките случаи развиват тромбофлебити и изобщо всякакви заболявания по краката. Хубавото е, че след родоразрешение по-голямата част от тези симптоми се връщат назад и изчезват, но са редки случаите, когато остава една разширена вена и поственозен симптом и те трябва да бъдат лекувани адекватно. След 60-годишна възраст обаче мъже и жени се изравняват и няма патология и при мъже, и при жени, така че тогава нещата стават симетрични между двата пола.

Как се лекува днес хронична венозна болест – какви медикаменти и терапия се прилагат?

Това е изключително важен въпрос, защото на пазара в България, пък и по целия свят, се използват много и най-различни видове медикаменти. Те са от групата на т.н флеботоници или лекарства, които засилват венозния тонус на стената на кръвоносните съдове и така облекчават симптомите на пациентите. Най-голямата част от тях се базират на едно вещество, което казва диосмин, има други, които се базират на пречистени екстракти, има и други, които са синтетични. Има различни видове медикаменти, но аз бих посъветвал хората, да си купуват лекарство, което е доказано, което е с добро действие и за което да са правени много проучвания, и разбира се такова лекарство, което е завладяло пазара на венозни медикаменти , защото това е сигурността, която може да получи един пациент. Всичко друго е експеримент с евтини и недотам качествени препарати, които биха могли да доведат до нежелани странични въздействия.

Освен медикаментите флеботоници, при по-тежки случаи може да се прилагат препарати, които разреждат кръвта, но там трябва задължително специалист да назначава лечението и да дозира лечението, защото става въпрос за животозастрашаващи медикаменти.

И още нещо, което няколко пъти споменах – хигиенно-диетичния режим, който включва: двигателен режим – не трябва да се стои дълго време седнал или легнал, а трябва да има задвижване на тялото, за да се активизира т.н. мускулна помпа на крайниците. И да се носят по-стегнати ластични чорапи в есенно-зимния сезон, за да се профилактира разширяването на вените на долните крайници.
DarikNews.bg