Курбан в памет на жертвите на наводнението в Цар Калоян даде местната управа. В джамията и църквата бяха прочетени молитви, а сготвеното овнешко бе раздадено на присъстващите в храмовете. А те не бяха много. „Не искам да си спомням, започвам да плача", разказва 60-годишна жена.
Общинското ръководство обаче на всяка нечетна година организира панихиди, за да не се забравят и осемте жертви на потопа от 2007 г., а и да се вземат превантивни мерки.
Нуртен, Хафизе, Йордана, Джелял, Фетме, Васила, Гюлтен и Хафизе. Имена на християни и мюсюлмани прозвучаха в църквата „Св. Димитър" в Цар Калоян. Отец Атанас отслужи панихида в тяхна памет и призова Господ да е милостив.
По същото време и в джамията „Ахмед Беше" ходжата Реджеб отправи молитва към Аллах да е милостив към жителите на Цар Калоян.
Мюсюлманският храм е бил сред пострадалите от наводнението през 2007 г. Ремонтиран е сред това със средства от настоятелството.
И двата храма са полупразни и защото е работен ден, и защото хората искат да забравят нещастието, което ги е сполетяло. Някои са доволни от помощта, която са получили, други не са, но всички се насълзяват при спомена.
Общинският кмет Ахмед Ахмедов обяснява, че организират тези панихиди именно, за да не се забравят жертвите, а и за да напомня, че трябват превантивни мерки. По негови наблюдения все повече хора си застраховат имотите от природни бедствия.
Ахмедов разказва, че държавата е отпуснала на община Цар Калоян 2000 лв. за почистване на коритото на прелялата през 2007 г. река Хлебаровска в участък между два от мостовете. Парите обаче не стигат.
От оскъдния бюджет на община Цар Калоян са заделени 500 лв. в за пострадалите в Мизия, така направихме и за Аспарухово и за Добрич - припомня Ахмедов, спомняйки се хилядите дарители, помогнали на Цар Калоян през 2007 г.
На 6 август 2007 г. лудогорското градче бе залято от огромна приливна вълна, осем души, сред които и седемгодишно дете, се удавиха, унищожена бе 70% от инфраструктурата в населено място и в съседното село Езерче.
Година по-късно разследването на прокуратурата приключи със заключение, че няма виновни за наводнението. Държавното обвинение обяви, че една от причините за бедствието е било недоброто техническо поддържане на язовирите край Цар Калоян, но според вещите лица и при добро състояние стените пак щели да се скъсат и река Хлебаровска да прелее заради интензивните валежи от 291 л./кв.м., каквито се случвали веднъж на 10 000 години.