Времето се оказа кратко за множеството декларации, с които прокурори и следователи поискаха да защитят независимостта на българската прокуратура по време на Националното съвещание, което се проведе вчера в резиденция "Бояна".
Затова дирекция "Публична комуникация" ще публикува позициите на магистратите и следователите от цялата страна, които ще бъдат преведени на английски език и изпратени до европейските институции.
Две от позициите са на прокурор Елена Андреева от Софийската районна прокуратура и на следовател Владислав Андреев от Националната следствена служба. Представяме ви ги без редакторска намеса.
Позиция на прокурор Елена Андреева:
Уважаеми колеги и гости,
Повод за настоящото съвещание е тема от изключителна важност за държавността и в частност – за функционирането на съдебната система. Бих желала да обърна внимание на правните и нравствено-етични постулати, на които се основава независимостта на прокурора.
В Римската харта и в Становище № 9 на Консултативния съвет на европейските прокурори са отразени в концентриран вид основните насоки и принципи, свързани с устройството и структурата на прокуратурата в демократичното общество.
Какво се казва в тях?
Прокурорите действат от името на обществото и в името на обществения интерес.
Прокурорите трябва да бъдат самостоятелни при вземането на своите решения и да изпълняват задълженията си без външен натиск или вмешателство.
Йерархичната структура е общ белег на повечето прокуратури, имайки предвид естеството на задачите, които изпълняват.
Освобождаването от длъжност на прокурорите, предвид тяхната важна роля и функции, е необходимо да бъде обект на строги изисквания, които не трябва да накърняват независимото и безпристрастно осъществяване на дейността.
Прокурорите се насърчават да информират обществеността за своята дейност и резултатите от нея редовно.
В Становище № 13 на Консултативния съвет на европейските прокурори се сочи, че:
Мисията на прокурора е сложна и трудна - изисква професионализъм, характер, смелост, баланс и решителност. Тези лични изисквания обаче не cа достатьчни, за да се обезпечи независимостта на прокурорите. Статутът и независимостта на прокурорите трябва да бъдат ясно установени и гарантирани от закона.
Близостта и допълващият характер на мисиите на съдии и прокурори създават сходни изисквания и гаранции по отношение на статуса им. Затова ще цитирам и Становище № 21 на Консултативния съвет на европейските съдии, приложимо и за прокурорите, в което изрично е подчертано, че реална заплаха за подкопаване на съдебната власт представляват изказванията на политици, лица, заемащи други публични длъжности, и представители на медии – особено в контекста на висящи дела и политически кампании – когато тези лица използват опростенчески, популистки или демагогски аргументи и умишлено и целенасочено дезинформират обществеността чрез отправянето на критики към съдебната система и незачитане на презумпцията за невиновност. Това би могло да създаде атмосфера на обществено недоверие в съдебната власт и да наруши принципа на справедливия процес, установен в член 6 на Европейската конвенция за правата на човека.
В заключение бих искала да обърна внимание на посоченото в доклад на Европейската мрежа на съдебните съвети - за да се постигне независимост на прокурорите, държавите се нуждаят от мерки, които да осигурят възможност на прокурорите да осъществяват основната си дейност – а именно да осъществяват наказателно преследване като бъдат защитени срещу намеса от страна на законодателната и изпълнителната власт или всяко друго влияние.
Решение, различно от това, би създало положение на зависимост или задължение към орган извън съдебната система.
Благодаря Ви за вниманието!
........................
Позиция на следовател Владислав Андреев:
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
УВАЖАЕМИ ГОСТИ,
Говорейки за независимостта на държавното обвинение, ще си позволя да поставя един друг акцент по темата – за независимостта и статута на следствените органи. Може би ще се запитате защо точно следствието ще е предмет на тази тема?
- Защото е част от прокуратурата. Не виждам как реформа, касаеща прокуратурата, няма да се отрази и на следствието, както и обратното.
- Защото през годините точно следствените органи бяха припознати като органите, които трябва да бъдат радикално реформирани. Чухме какви ли не идеи в това отношение, преживяхме какви ли не реформи и за съжаление натрупахме горчив опит.
И тук, уважаеми колеги, ми се струва подходящо да направя един паралел между това, което се случи назад в годините, и това, което се предлага в последно време. Защото, поглеждайки назад, можем да видим до какво доведоха част от проведените реформи. Една силна, организирана и независима служба беше доведена почти до колапс. А тогава, също както и днес, се говореше за нови перспективи, за реформи, насочени към борбата с престъпността, корупцията, зависимостите и т.н.
Казвам това като човек от практиката, който поднася факти. И ще си послужа с историята, защото по думите на Цицерон „Историята е свидетел на миналото“.
Какви са фактите:
- За близо 20 години първо се премахна дознанието, след няколко години отново се възстанови, като се въведе фигурата на помощник-следователите, а после дознанието беше прехвърлено към МВР, дейността на помощник-следователите беше прекратена.
Тук мога да споделя и собствения си опит, защото лично преживях този момент. Близо 800 помощник-следователи, подготвени и квалифицирани, бяха съкратени и изпратени към бюрата по труда.
- За същия период бе създадена Национална следствена служба при МВР, след няколко години беше отделена от МВР, после беше трансформирана в Специализирана следствена служба и отново възстановена като Национална.
- През 2005 г. за разследване от следователите бяха предвидени едва 3% от формулираните в НК престъпни състави.
Не искам да ви обременявам с повече фактология. Основният въпрос тук е до какво доведе всичко това – до структура с минимална компетентност и силно редуциран кадрови състав. Близо половината от следователите преминаха на работа в съда и прокуратурата.
След приемането на новия НПК и особено през последните няколко години, започна да се налага тенденция към възстановяване на част от функционалната компетентност на следователите. Причините за това бяха обективни и са добре известни.
И сега няма как да не се запитаме – ако в момента отново се говори за реформи, ще се наложи ли да вървим по същия път и да си задаваме същите въпроси, но по отношение на прокуратурата?
Виждам как в момента текат неприкрити опити за налагане на определени политики и визии, касаещи нашата система. Виждам радикализирани действия и политическа реторика, съпроводени с езика на омразата, с поставяне на етикети и епитети, с отправяне на обвинения към нас. Чухме призиви за изчистване на Прокуратурата и „реподбор“, а по същество „лустрация“ на прокурори. Всеки един от нас може да си отговори какво общо има това с принципите на правовата държава и демократичните идеи.
Дебатът за независимостта на държавното обвинение стана различен: от експертен се превърна в партиен, медиен, уличен.
Виждам как с голяма лекота някои хора извън системата на прокуратурата говорят за нашата институция така, все едно местим фигури по шахматната дъска – от тук да преместим там, от това поле да отиде в другото поле, от съдебната система прокуратурата да се премести към изпълнителната власт или пък някъде другаде, неясно къде, или пък статутът ѝ да се промени с неясно какъв, и всичко това задължително съпроводено и с обяснението, че така ще се гарантира нашата независимост, защото видите ли, сега не било съвсем така.
Прокуратурата обаче не е фигура от някаква игра, за да се забавляваме или упражняваме с нея. Прокуратурата е институция.
А образът на тази институция е изграден с тежкия, достоен и твърде често неблагодарен труд на стотиците магистрати и служители, които заслужават дължимо уважение и благодарност за това. Не мога да приема за нормално трудът на моите колеги да бъде обезценяван, дори нещо повече – нападан и обругаван в името на някакви неясни интереси.
Ще цитирим Джоузеф Дилейни: „Ако хората не извлекат уроци от историята, то те са обречени да правят едни и същи грешки“ и ще завърша с апел към всички нас – нека отстояваме своята независимост непрекъснато, нека ясно и категорично заявим своето „не“ на всяка незаконосъобразна форма за въздействие и натиск върху прокуратурата.
Затова дирекция "Публична комуникация" ще публикува позициите на магистратите и следователите от цялата страна, които ще бъдат преведени на английски език и изпратени до европейските институции.
Две от позициите са на прокурор Елена Андреева от Софийската районна прокуратура и на следовател Владислав Андреев от Националната следствена служба. Представяме ви ги без редакторска намеса.
Позиция на прокурор Елена Андреева:
Уважаеми колеги и гости,
Повод за настоящото съвещание е тема от изключителна важност за държавността и в частност – за функционирането на съдебната система. Бих желала да обърна внимание на правните и нравствено-етични постулати, на които се основава независимостта на прокурора.
В Римската харта и в Становище № 9 на Консултативния съвет на европейските прокурори са отразени в концентриран вид основните насоки и принципи, свързани с устройството и структурата на прокуратурата в демократичното общество.
Какво се казва в тях?
Прокурорите действат от името на обществото и в името на обществения интерес.
Прокурорите трябва да бъдат самостоятелни при вземането на своите решения и да изпълняват задълженията си без външен натиск или вмешателство.
Йерархичната структура е общ белег на повечето прокуратури, имайки предвид естеството на задачите, които изпълняват.
Освобождаването от длъжност на прокурорите, предвид тяхната важна роля и функции, е необходимо да бъде обект на строги изисквания, които не трябва да накърняват независимото и безпристрастно осъществяване на дейността.
Прокурорите се насърчават да информират обществеността за своята дейност и резултатите от нея редовно.
В Становище № 13 на Консултативния съвет на европейските прокурори се сочи, че:
Мисията на прокурора е сложна и трудна - изисква професионализъм, характер, смелост, баланс и решителност. Тези лични изисквания обаче не cа достатьчни, за да се обезпечи независимостта на прокурорите. Статутът и независимостта на прокурорите трябва да бъдат ясно установени и гарантирани от закона.
Близостта и допълващият характер на мисиите на съдии и прокурори създават сходни изисквания и гаранции по отношение на статуса им. Затова ще цитирам и Становище № 21 на Консултативния съвет на европейските съдии, приложимо и за прокурорите, в което изрично е подчертано, че реална заплаха за подкопаване на съдебната власт представляват изказванията на политици, лица, заемащи други публични длъжности, и представители на медии – особено в контекста на висящи дела и политически кампании – когато тези лица използват опростенчески, популистки или демагогски аргументи и умишлено и целенасочено дезинформират обществеността чрез отправянето на критики към съдебната система и незачитане на презумпцията за невиновност. Това би могло да създаде атмосфера на обществено недоверие в съдебната власт и да наруши принципа на справедливия процес, установен в член 6 на Европейската конвенция за правата на човека.
В заключение бих искала да обърна внимание на посоченото в доклад на Европейската мрежа на съдебните съвети - за да се постигне независимост на прокурорите, държавите се нуждаят от мерки, които да осигурят възможност на прокурорите да осъществяват основната си дейност – а именно да осъществяват наказателно преследване като бъдат защитени срещу намеса от страна на законодателната и изпълнителната власт или всяко друго влияние.
Решение, различно от това, би създало положение на зависимост или задължение към орган извън съдебната система.
Благодаря Ви за вниманието!
........................
Позиция на следовател Владислав Андреев:
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
УВАЖАЕМИ ГОСТИ,
Говорейки за независимостта на държавното обвинение, ще си позволя да поставя един друг акцент по темата – за независимостта и статута на следствените органи. Може би ще се запитате защо точно следствието ще е предмет на тази тема?
- Защото е част от прокуратурата. Не виждам как реформа, касаеща прокуратурата, няма да се отрази и на следствието, както и обратното.
- Защото през годините точно следствените органи бяха припознати като органите, които трябва да бъдат радикално реформирани. Чухме какви ли не идеи в това отношение, преживяхме какви ли не реформи и за съжаление натрупахме горчив опит.
И тук, уважаеми колеги, ми се струва подходящо да направя един паралел между това, което се случи назад в годините, и това, което се предлага в последно време. Защото, поглеждайки назад, можем да видим до какво доведоха част от проведените реформи. Една силна, организирана и независима служба беше доведена почти до колапс. А тогава, също както и днес, се говореше за нови перспективи, за реформи, насочени към борбата с престъпността, корупцията, зависимостите и т.н.
Казвам това като човек от практиката, който поднася факти. И ще си послужа с историята, защото по думите на Цицерон „Историята е свидетел на миналото“.
Какви са фактите:
- За близо 20 години първо се премахна дознанието, след няколко години отново се възстанови, като се въведе фигурата на помощник-следователите, а после дознанието беше прехвърлено към МВР, дейността на помощник-следователите беше прекратена.
Тук мога да споделя и собствения си опит, защото лично преживях този момент. Близо 800 помощник-следователи, подготвени и квалифицирани, бяха съкратени и изпратени към бюрата по труда.
- За същия период бе създадена Национална следствена служба при МВР, след няколко години беше отделена от МВР, после беше трансформирана в Специализирана следствена служба и отново възстановена като Национална.
- През 2005 г. за разследване от следователите бяха предвидени едва 3% от формулираните в НК престъпни състави.
Не искам да ви обременявам с повече фактология. Основният въпрос тук е до какво доведе всичко това – до структура с минимална компетентност и силно редуциран кадрови състав. Близо половината от следователите преминаха на работа в съда и прокуратурата.
След приемането на новия НПК и особено през последните няколко години, започна да се налага тенденция към възстановяване на част от функционалната компетентност на следователите. Причините за това бяха обективни и са добре известни.
И сега няма как да не се запитаме – ако в момента отново се говори за реформи, ще се наложи ли да вървим по същия път и да си задаваме същите въпроси, но по отношение на прокуратурата?
Виждам как в момента текат неприкрити опити за налагане на определени политики и визии, касаещи нашата система. Виждам радикализирани действия и политическа реторика, съпроводени с езика на омразата, с поставяне на етикети и епитети, с отправяне на обвинения към нас. Чухме призиви за изчистване на Прокуратурата и „реподбор“, а по същество „лустрация“ на прокурори. Всеки един от нас може да си отговори какво общо има това с принципите на правовата държава и демократичните идеи.
Дебатът за независимостта на държавното обвинение стана различен: от експертен се превърна в партиен, медиен, уличен.
Виждам как с голяма лекота някои хора извън системата на прокуратурата говорят за нашата институция така, все едно местим фигури по шахматната дъска – от тук да преместим там, от това поле да отиде в другото поле, от съдебната система прокуратурата да се премести към изпълнителната власт или пък някъде другаде, неясно къде, или пък статутът ѝ да се промени с неясно какъв, и всичко това задължително съпроводено и с обяснението, че така ще се гарантира нашата независимост, защото видите ли, сега не било съвсем така.
Прокуратурата обаче не е фигура от някаква игра, за да се забавляваме или упражняваме с нея. Прокуратурата е институция.
А образът на тази институция е изграден с тежкия, достоен и твърде често неблагодарен труд на стотиците магистрати и служители, които заслужават дължимо уважение и благодарност за това. Не мога да приема за нормално трудът на моите колеги да бъде обезценяван, дори нещо повече – нападан и обругаван в името на някакви неясни интереси.
Ще цитирим Джоузеф Дилейни: „Ако хората не извлекат уроци от историята, то те са обречени да правят едни и същи грешки“ и ще завърша с апел към всички нас – нека отстояваме своята независимост непрекъснато, нека ясно и категорично заявим своето „не“ на всяка незаконосъобразна форма за въздействие и натиск върху прокуратурата.
