Преди 30 г. разрушително земетресение в Армения взе над 25 000 жертви
100528
Преди 30 г. разрушително земетресение в Армения взе над 25 000 жертви
30 години след разрушителното земетресение в Армения България за пореден път получи благодарности за протегнатата ръка. Страната ни е една от първите, които през 1988 година се отзовават със спасителни екипи, храна и дрехи, за да спасят животи и да помогнат на оцелелите.
Хронология на най-разрушителните земетресения по света
Разрушителни гледки, огромна умора, ентусиазъм в излишък и сърдечна благодарност от страна на местните са съпътствали денонощната спасителна операция, в която е участвал Райчо Тодоров от Планинската спасителна служба към Българския червен кръст. Три десетилетия след трагедията Тодоров си спомни пред Дарик моменти от спасителната акция, която ще остане в историята.
"Пристигнахме късно през нощта. Тогава бе декември, студено, никакво осветление на целия град, тотални развалини, тук-там блещукат огньове, хората си напалили, за да се стоплят около развалините. С показването на вратата на рейса хората започнаха да ни дърпат за ръцете дали ние сме с кучетата: "Елате тук, чуваме, че се чука отдолу. Има живи". Веднага, още не бяхме разпънали нито лагери, нито подготовка, нито отпочинали, нищо. Директно започнахме да работим. Тази вечер се откри онази шокираща гледка пред нас - тотални развалини, в съседство до нас един камион беше стоварил купища ковчези", разказва Тодоров.
"Ние в тази среда, в която бяхме - непрекъснато викане, издържахме три денонощия и на третото бяхме пред тотално изтощение. Нашата група успя само шестима души да намери. Първо, защото на втория ден успяхме да се доберем до там; второ, че беше много студено и шансът да оцелее човек, заклещен в развалините, намалява; трето - видът на разрушенията. Те бяха такива, че даваха много малък шанс за оживяване. Но пък ентусиазмът ни беше даже в излишък. Непрекъснато се хвърляхме, работехме без да се мисли за време, за умора", спомня си още спасителят.
"Знаете ли какви хора са тези арменци? На връщане в Ереван, докато изчакаме самолета, преспахме в едно училище, за да сме на завет и да не пречим. И дойдоха хора, които ни поканиха да хапнем. Оказа се, че всички учители, като разбрали, че сме там, наготвили, направили храна, маси, от къщите около училището идваха хора и носеха храни непрекъснато. А ние им казваме, че те са хората, на които трябва да се помага и ги питаме защо на нас. Такава благодарност имаха тези хора! А пък ние всъщност вършехме неща, които сме избрали съвсем доброволно, такава ни е професията".
Магнитудът на труса е 7,8 по скалата на Рихтер, загиват над 25 000 души.
Хронология на най-разрушителните земетресения по света
Разрушителни гледки, огромна умора, ентусиазъм в излишък и сърдечна благодарност от страна на местните са съпътствали денонощната спасителна операция, в която е участвал Райчо Тодоров от Планинската спасителна служба към Българския червен кръст. Три десетилетия след трагедията Тодоров си спомни пред Дарик моменти от спасителната акция, която ще остане в историята.
"Пристигнахме късно през нощта. Тогава бе декември, студено, никакво осветление на целия град, тотални развалини, тук-там блещукат огньове, хората си напалили, за да се стоплят около развалините. С показването на вратата на рейса хората започнаха да ни дърпат за ръцете дали ние сме с кучетата: "Елате тук, чуваме, че се чука отдолу. Има живи". Веднага, още не бяхме разпънали нито лагери, нито подготовка, нито отпочинали, нищо. Директно започнахме да работим. Тази вечер се откри онази шокираща гледка пред нас - тотални развалини, в съседство до нас един камион беше стоварил купища ковчези", разказва Тодоров.
"Ние в тази среда, в която бяхме - непрекъснато викане, издържахме три денонощия и на третото бяхме пред тотално изтощение. Нашата група успя само шестима души да намери. Първо, защото на втория ден успяхме да се доберем до там; второ, че беше много студено и шансът да оцелее човек, заклещен в развалините, намалява; трето - видът на разрушенията. Те бяха такива, че даваха много малък шанс за оживяване. Но пък ентусиазмът ни беше даже в излишък. Непрекъснато се хвърляхме, работехме без да се мисли за време, за умора", спомня си още спасителят.
"Знаете ли какви хора са тези арменци? На връщане в Ереван, докато изчакаме самолета, преспахме в едно училище, за да сме на завет и да не пречим. И дойдоха хора, които ни поканиха да хапнем. Оказа се, че всички учители, като разбрали, че сме там, наготвили, направили храна, маси, от къщите около училището идваха хора и носеха храни непрекъснато. А ние им казваме, че те са хората, на които трябва да се помага и ги питаме защо на нас. Такава благодарност имаха тези хора! А пък ние всъщност вършехме неща, които сме избрали съвсем доброволно, такава ни е професията".
Магнитудът на труса е 7,8 по скалата на Рихтер, загиват над 25 000 души.
