Министерският съвет одобри искане до Конституционния съд (КС) за даване на задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 126, ал. 2 от Конституцията на Република България. Повод за тълкувателното питане, което предстои да бъде внесено, са отправените препоръки от независимия технически анализ на Прокуратурата на Република България и във връзка с препоръките на Венецианската комисия за необходимостта от изготвяне на ефективен механизъм за разследване срещу главния прокурор.
Шефовете на ВКС и ВАС стават недосегаеми, контрол само за главния прокурор (ВИДЕО)
В началото на декември правителството внесе в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с което се предвижда създаването на ново звено, което да се ръководи от "абсолютно независим прокурор", който да има правомощия да разследва главния прокурор при евентуални данни за извършено от него престъпление, но без да му докладва. Правосъдният министър Данаил Кирилов тогава уточни, че става дума за нова правна фигура, която да разследва главния прокурор, на която ще се даде статут на "прокурор на завеждащия отдел Инспекторат към Върховна касационна прокуратура, той ще се избира от Прокурорската колегия на ВСС с квалифицирано мнозинство от 2/3 и ще е с мандат от седем години".
Идеята на управляващите обаче предизвика вълна от негативни реакции основно сред представителите на академичната общност, които възразиха, че подобен механизъм противоречи на основния закон.
Георги Марков: Българската съдебна система е нокаут (ВИДЕО)
В тази връзка Министерски съвет се допитва до КС за тълкуване дали "общият надзор за законност и методическото ръководство, осъществявани от главния прокурор съгласно чл. 126, ал. 2 КРБ, включват случаите, когато прокурор извършва проверки, разследване и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор, предвид общоприетия правен принцип "никой не може да съди себе си" /nemo judex in causa sua/, който е елемент на правовата държава?"
Д-р Борислав Цеков: Да има еднакъв аршин и за „тримата големи“
Като аргумент за допустимост на тълкуването, в решението на Министерския съвет е посочено, че нормата на чл. 126, ал. 2 от Конституцията не дава ясен отговор на този въпрос, а това води до "различни тълкувания и колебания, както в юридическите, така и в политическите среди с оглед внесения на 9 декември 2019 г. в Народното събрание проект на Закон за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс".
Шефовете на ВКС и ВАС стават недосегаеми, контрол само за главния прокурор (ВИДЕО)
В началото на декември правителството внесе в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с което се предвижда създаването на ново звено, което да се ръководи от "абсолютно независим прокурор", който да има правомощия да разследва главния прокурор при евентуални данни за извършено от него престъпление, но без да му докладва. Правосъдният министър Данаил Кирилов тогава уточни, че става дума за нова правна фигура, която да разследва главния прокурор, на която ще се даде статут на "прокурор на завеждащия отдел Инспекторат към Върховна касационна прокуратура, той ще се избира от Прокурорската колегия на ВСС с квалифицирано мнозинство от 2/3 и ще е с мандат от седем години".
Идеята на управляващите обаче предизвика вълна от негативни реакции основно сред представителите на академичната общност, които възразиха, че подобен механизъм противоречи на основния закон.
Георги Марков: Българската съдебна система е нокаут (ВИДЕО)
В тази връзка Министерски съвет се допитва до КС за тълкуване дали "общият надзор за законност и методическото ръководство, осъществявани от главния прокурор съгласно чл. 126, ал. 2 КРБ, включват случаите, когато прокурор извършва проверки, разследване и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор, предвид общоприетия правен принцип "никой не може да съди себе си" /nemo judex in causa sua/, който е елемент на правовата държава?"
Д-р Борислав Цеков: Да има еднакъв аршин и за „тримата големи“
Като аргумент за допустимост на тълкуването, в решението на Министерския съвет е посочено, че нормата на чл. 126, ал. 2 от Конституцията не дава ясен отговор на този въпрос, а това води до "различни тълкувания и колебания, както в юридическите, така и в политическите среди с оглед внесения на 9 декември 2019 г. в Народното събрание проект на Закон за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс".
