До медиите бяха изпратени позициите и официалните декларации на още прокурори в подкрепа на независимостта на прокуратурата.
На 24 август в резиденция „Бояна“ се проведе национално съвещание „Отстояване на независимостта на българската прокуратура с оглед предотвратяване на риска от тежко нарушение на върховенството на закона“.
Времето в деня се оказа кратко за множеството декларации. Затова дирекция "Публична комуникация" ще публикува позициите на магистратите от цялата страна, които ще бъдат преведени на английски език и изпратени до европейските институции.
Представяме ви ги без редакторска намеса.
Изказване на В. Маджарова:
Уважаеми гости, Скъпи колеги, Радвам се, че сме днес тук заедно.
Въпросите за реформа в прокуратурата са поставяни много пъти и много пъти са намирали своя отговор. Защо днес отново говорим за това? Логичният и вероятен отговор е, защото прокуратурата е силна. Защото предприе и осъществи действия, с които доказа, че няма недосегаеми лица и че законът е еднакъв за всички - от социално бедния човек до олигарха. Прокурорите и следователите от Специализирана прокуратура не са нито „късогледи“, нито страдат от липса на сензитивност, а още по-малко са некомпетентни и зависими магистрати.
Дали наистина извършването на процесуално-следствени действия в служебно помещение, находящо се в сградата на президентството, сторено след надлежно разрешение от независим български съд, е истинската причина да се повдигне за пореден път въпроса за реформиране на прокуратурата. Логичният отговор е - не. Причината е засягане интересите на много лица, считали себе си за недосегаеми.
Защо точно сега се предприеха тези действия от прокуратурата? Защото борбата с организираната престъпност и корупцията по висшите етажи на властта в целия свят е труден и бавен процес. Защото борбата с икономическата престъпност е още по-бавен и труден процес. Навсякъде, където съществуват специализирани прокуратури, прокурорите са атакувани както от медиите, така и от обвиняемите лица, като целта е една - да бъдат дискредитирани. Навсякъде по света при дела за корупция по високите етажи на властта, както и такива за сериозни финансови злоупотреби влиянието на медиите и политиците е много сериозно. Разбира се, обвиняемите навсякъде твърдят, че това е политическа поръчка.
Сега след изтеклите осем години от началото на съществуването на Специализираната прокуратура, смело можем кажем следното:
Първо - борбата с организираната престъпност е успешна и на престъпните сдружения своевременно се отнема възможността да вършат други престъпления;
Второ - Специализирана прокуратура, упреквана в много неща, не може да бъде упрекната в липса на публичност и прозрачност. И целта не е погазване на презумпцията за невиновност, а адекватни действия по отношение на търпени назад във времето критики.
Специализираната прокуратура е подчинена единствено на закона, не зависи от политически и икономически процеси и е адекватна на съществуващата в България демократична реалност.
Искам да вярвам, че в тази враждебна среда, в която ценностите нямат особено значение, и доверието в нас магистратите е чувствително занижено, много от нас успяват да съхранят себе си, да осигурят предвидимост на актовете си, както и навременна справедливост.Това е нашият начин да върнем вярата на хората в нас и да подобрим условията и средата на живот. Длъжни сме да го направим. Работата на прокурора е трудна, както са трудни много други професии. Не търсене на оправдания, а на възможности, следва да бъде основната ни задача за да успеем.
Изказване на Недко Симов от Окръжна прокуратура в Смолян:
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,
УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ,
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,
УВАЖАЕМИ Г-Н ГЛАВЕН ПРОКУРОР,
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
УВАЖАЕМИ ГОСТИ,
Реших и аз да взема думата, защото когато прокуратурата е подложена на такива интензивни атаки, ние не можем да бъдем безучастни. Когато се погазват грубо основните принципи на правовата държава и се посяга на независимостта на прокуратурата, наш дълг е да заемем високо и ясно нашата позиция.
Ние сме длъжни да отстояваме независимостта на прокуратурата, тъй като само тогава можем пълноценно да се грижим за обществото, да отстояваме правата и законните интереси и на държавата, и на гражданите.
Всеки от нас при встъпването си в длъжност е положил клетва. Заклели сме се в името на народа пред Конституцията да изпълняваме точно задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъдем справедливи, обективни и безпристрастни. Смятам, че всеки се ръководи от тази наша клетва.
Ние сме силни, защото законът е основата, за която работим и сме неудобни за тези, които погазват закона. Конституцията ни задължава да следим за спазване на законността. Ние го правим и ще продължим да го правим, въпреки че това не се харесва на някои, чиито цели са несъвместими с установения правов ред в Република България.
Смятам, че когато говорим за независимостта на прокуратурата, неизменно трябва да обсъдим въпроса и за мястото й в органите на държавната власт като нашата позиция е ясна и категорична – в системата на съдебната власт. Смятаме, че в системата на съдебната власт прокуратурата може да бъде независима, както повелява чл. 117 от Конституцията на Република България. Само тогава биха се защитили в пълна степен функциите на правовата държава.
Правовата държава не е изпразнено понятие, напротив. Принципите на правовата държава са признати и от Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека.
В Конституцията на Република България, глава първа – „Основни начала“, чл. 4, ал. 1 е записано: „Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната“.
Конституционният съд също е обсъждал в практиката си понятието правова държава, макар да приема, че не е необходимо да бъдат изброени всички елементи и проявни форми на правовата държава, защото тя е динамично понятие. В свое Решение № 1 от 27.01.2005 г. на КС по дело № 8/2004 г. Конституционният съд е посочил, че „правова държава“ означава „…упражняване на държавна власт на основата на конституция, в рамките на закони, които материално и формално съответстват на Конституцията и които са създадени за запазване на човешкото достойнство, за постигане на свобода, справедливост и правна сигурност.“
Сигурен съм, че всеки член на нашето общество трябва да се бори за отстояване принципите на правовата държава, така, както наш дълг е и ще продължим да се борим за независимостта на прокуратурата. Категорично няма да се откажем да изпълняваме служебните си правомощия, въпреки безпочвените обвинения по наш адрес. Ние ще продължаваме да изпълняваме тези задължения и призовавам всички, които предстои да вземат важни решения за бъдещето на обществото ни, също да почитат закона.
Изказване на Й.Чанкова от Софийска градска прокуратура:
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ГОСТИ,
Тези, които ме познават, знаят, че нямам навика да се изказвам и да вземам думата на публични събития. Има обаче случаи, когато не трябва да се мълчи.
Много пъти сме чували колко зле работи прокуратурата, колко сме недосегаеми и как се нуждаем от реформиране. И на 3 август чухме същото, но казано на фона на Съдебната палата в София, върху чиято фасада беше излята червена боя, вероятно символизираща кръв.
Съдебните палати имат своя конкретна съдебна символика, но какво трябваше да символизира този вид на нашата Съдебна палата? Бунт, насилие. Над кого? Може би над нас.
Знаете ли, че повечето съдебни палати в Европа се строят по модела на гръцки храм, и то върху неприкосновено място. И не случайно се наричат „храмове“ на Темида, защото храмът е свещен. А мястото, където се въздава правосъдие, трябва да бъде неприкосновено. У нас това място вече не е неприкосновено.
Съдебните палати трябва и предизвикват асоциация за прозрачност, чистота, справедливост. За да бъдат разпознаваеми не само като обществено пространство, но и като средище на правосъдието. Какво обаче трябваше да разпознаем на 3 август във вида на сградата, в която мнозина от нас работят?
Съдебните палати са мястото, където се прилага законът и се въздава справедливост. С обляната в червена боя фасада на Съдебната палата не се ли внушава насилие? А какво общо има насилието със справедливостта?
Най-известната съдебна палата в страната ни е изтъкната обществена забележителност, строена повече от 10 години, и сграда- символ на съдебната ни власт.
Точно затова е особено обезпокоително случилото се на 3 август. И тук не става дума просто за вандалска проява, дори не толкова за умишлено посегателство срещу символа на правосъдието у нас. Дали целта е само внушение за неработеща и корумпирана прокуратура? Защото призивите за реформи и думите за нашата корумпираност и фалшива независимост на фона на осквернената фасада, показват не само липса на доверие, каквото част от обществото демонстрира. Показват целенасочен призив за незачитане и за тормоз.
Съдебните сгради са и ще бъдат символ на правосъдие.
А правосъдната система не се реформира с насилие.
Благодаря Ви за вниманието!
Изказване на Г.Андреева от Окръжна прокуратура в Пловдив:
Уважаеми г-н Главен прокурор,
Уважаеми колеги,
Уважаеми представители на медиите, уважаеми гости,
Заставам днес тук пред Вас като човек, който работи повече от 15 години в системата на Прокуратурата. Смея да твърдя, че го правя честно, само в изпълнение на закона, с чиста съвест и със сърце. Като огромна част от хората, с които ежедневно работя, като огромна част от всички нас. Именно и затова знам, че насажданото напоследък отношение към институцията, от която съм част, може да доведе до това, че да ни демотивира, а може да предизвика и омерзение за съжаление не такова като в разказ на Селинджър. Именно затова няма да го допуснем и се надявам, че няма да се случи. Очевидно е, че трябва да има удобен виновник за това, което се случва в страната ни, за това, което се случва на всеки човек. Днес този удобен виновник сме ние, защото работим. А утре?
Вярвам, че като представители на съдебната власт сме призвани да допринасяме за утвърждаване върховенството на закона и го правим с всички възможности, които са ни предоставени именно от закона и неговите рамки.
Умишленото насаждане на недоверие към прокуратурата си поставя обратната цел. Върховенство на закона не се гради със злонамерено рушене на институциите. Всички ние си задаваме въпроса защо никой от желаещите реформа и високоговорещите за тази реформа не казват каква ще е тя?
Kакво би постигнало целеното според много от нас "изваждане" в кавички на прокуратурата от съдебната власт? Повече независимост? Не вярвам да е това. Защо никой от желаещите реформа не обясни как това ще се случи с поставянето на прокуратурата на подчинение на изпълнителната власт? Това ли е начинът за постигане на повече независимост? Не е това.
А независимостта е изключително важна за нашата работа, защото когато тя бъде накърнена, в опасност ще бъде един от основните принципи на правовата държава – разделението на властите, изискващ съществуването на ефективен механизъм, възпрепятстващ съсредоточаването на много функции в една власт. Вярвам, че от подобно съсредоточаване ще пострада не само независимостта на прокуратурата. Тя не е самоцел. От подобно съсредоточаване ще пострада всеки български гражданин, който вярва в тази независимост, който разчита на нея, когато това му се наложи.
Именно заради това, въпреки хулите и въпреки омерзението, ние сме длъжни да отстоим своята независимост. И ако перифразирам една от основните характеристики, придавани от теорията на същата правовата държава – не бива да допускаме диктатура на мнозинството, на войнстващата некомпетентност, само защото то е по-гласовито.
На 24 август в резиденция „Бояна“ се проведе национално съвещание „Отстояване на независимостта на българската прокуратура с оглед предотвратяване на риска от тежко нарушение на върховенството на закона“.
Времето в деня се оказа кратко за множеството декларации. Затова дирекция "Публична комуникация" ще публикува позициите на магистратите от цялата страна, които ще бъдат преведени на английски език и изпратени до европейските институции.
Представяме ви ги без редакторска намеса.
Изказване на В. Маджарова:
Уважаеми гости, Скъпи колеги, Радвам се, че сме днес тук заедно.
Въпросите за реформа в прокуратурата са поставяни много пъти и много пъти са намирали своя отговор. Защо днес отново говорим за това? Логичният и вероятен отговор е, защото прокуратурата е силна. Защото предприе и осъществи действия, с които доказа, че няма недосегаеми лица и че законът е еднакъв за всички - от социално бедния човек до олигарха. Прокурорите и следователите от Специализирана прокуратура не са нито „късогледи“, нито страдат от липса на сензитивност, а още по-малко са некомпетентни и зависими магистрати.
Дали наистина извършването на процесуално-следствени действия в служебно помещение, находящо се в сградата на президентството, сторено след надлежно разрешение от независим български съд, е истинската причина да се повдигне за пореден път въпроса за реформиране на прокуратурата. Логичният отговор е - не. Причината е засягане интересите на много лица, считали себе си за недосегаеми.
Защо точно сега се предприеха тези действия от прокуратурата? Защото борбата с организираната престъпност и корупцията по висшите етажи на властта в целия свят е труден и бавен процес. Защото борбата с икономическата престъпност е още по-бавен и труден процес. Навсякъде, където съществуват специализирани прокуратури, прокурорите са атакувани както от медиите, така и от обвиняемите лица, като целта е една - да бъдат дискредитирани. Навсякъде по света при дела за корупция по високите етажи на властта, както и такива за сериозни финансови злоупотреби влиянието на медиите и политиците е много сериозно. Разбира се, обвиняемите навсякъде твърдят, че това е политическа поръчка.
Сега след изтеклите осем години от началото на съществуването на Специализираната прокуратура, смело можем кажем следното:
Първо - борбата с организираната престъпност е успешна и на престъпните сдружения своевременно се отнема възможността да вършат други престъпления;
Второ - Специализирана прокуратура, упреквана в много неща, не може да бъде упрекната в липса на публичност и прозрачност. И целта не е погазване на презумпцията за невиновност, а адекватни действия по отношение на търпени назад във времето критики.
Специализираната прокуратура е подчинена единствено на закона, не зависи от политически и икономически процеси и е адекватна на съществуващата в България демократична реалност.
Искам да вярвам, че в тази враждебна среда, в която ценностите нямат особено значение, и доверието в нас магистратите е чувствително занижено, много от нас успяват да съхранят себе си, да осигурят предвидимост на актовете си, както и навременна справедливост.Това е нашият начин да върнем вярата на хората в нас и да подобрим условията и средата на живот. Длъжни сме да го направим. Работата на прокурора е трудна, както са трудни много други професии. Не търсене на оправдания, а на възможности, следва да бъде основната ни задача за да успеем.
Изказване на Недко Симов от Окръжна прокуратура в Смолян:
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,
УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ,
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,
УВАЖАЕМИ Г-Н ГЛАВЕН ПРОКУРОР,
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
УВАЖАЕМИ ГОСТИ,
Реших и аз да взема думата, защото когато прокуратурата е подложена на такива интензивни атаки, ние не можем да бъдем безучастни. Когато се погазват грубо основните принципи на правовата държава и се посяга на независимостта на прокуратурата, наш дълг е да заемем високо и ясно нашата позиция.
Ние сме длъжни да отстояваме независимостта на прокуратурата, тъй като само тогава можем пълноценно да се грижим за обществото, да отстояваме правата и законните интереси и на държавата, и на гражданите.
Всеки от нас при встъпването си в длъжност е положил клетва. Заклели сме се в името на народа пред Конституцията да изпълняваме точно задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъдем справедливи, обективни и безпристрастни. Смятам, че всеки се ръководи от тази наша клетва.
Ние сме силни, защото законът е основата, за която работим и сме неудобни за тези, които погазват закона. Конституцията ни задължава да следим за спазване на законността. Ние го правим и ще продължим да го правим, въпреки че това не се харесва на някои, чиито цели са несъвместими с установения правов ред в Република България.
Смятам, че когато говорим за независимостта на прокуратурата, неизменно трябва да обсъдим въпроса и за мястото й в органите на държавната власт като нашата позиция е ясна и категорична – в системата на съдебната власт. Смятаме, че в системата на съдебната власт прокуратурата може да бъде независима, както повелява чл. 117 от Конституцията на Република България. Само тогава биха се защитили в пълна степен функциите на правовата държава.
Правовата държава не е изпразнено понятие, напротив. Принципите на правовата държава са признати и от Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека.
В Конституцията на Република България, глава първа – „Основни начала“, чл. 4, ал. 1 е записано: „Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната“.
Конституционният съд също е обсъждал в практиката си понятието правова държава, макар да приема, че не е необходимо да бъдат изброени всички елементи и проявни форми на правовата държава, защото тя е динамично понятие. В свое Решение № 1 от 27.01.2005 г. на КС по дело № 8/2004 г. Конституционният съд е посочил, че „правова държава“ означава „…упражняване на държавна власт на основата на конституция, в рамките на закони, които материално и формално съответстват на Конституцията и които са създадени за запазване на човешкото достойнство, за постигане на свобода, справедливост и правна сигурност.“
Сигурен съм, че всеки член на нашето общество трябва да се бори за отстояване принципите на правовата държава, така, както наш дълг е и ще продължим да се борим за независимостта на прокуратурата. Категорично няма да се откажем да изпълняваме служебните си правомощия, въпреки безпочвените обвинения по наш адрес. Ние ще продължаваме да изпълняваме тези задължения и призовавам всички, които предстои да вземат важни решения за бъдещето на обществото ни, също да почитат закона.
Изказване на Й.Чанкова от Софийска градска прокуратура:
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ГОСТИ,
Тези, които ме познават, знаят, че нямам навика да се изказвам и да вземам думата на публични събития. Има обаче случаи, когато не трябва да се мълчи.
Много пъти сме чували колко зле работи прокуратурата, колко сме недосегаеми и как се нуждаем от реформиране. И на 3 август чухме същото, но казано на фона на Съдебната палата в София, върху чиято фасада беше излята червена боя, вероятно символизираща кръв.
Съдебните палати имат своя конкретна съдебна символика, но какво трябваше да символизира този вид на нашата Съдебна палата? Бунт, насилие. Над кого? Може би над нас.
Знаете ли, че повечето съдебни палати в Европа се строят по модела на гръцки храм, и то върху неприкосновено място. И не случайно се наричат „храмове“ на Темида, защото храмът е свещен. А мястото, където се въздава правосъдие, трябва да бъде неприкосновено. У нас това място вече не е неприкосновено.
Съдебните палати трябва и предизвикват асоциация за прозрачност, чистота, справедливост. За да бъдат разпознаваеми не само като обществено пространство, но и като средище на правосъдието. Какво обаче трябваше да разпознаем на 3 август във вида на сградата, в която мнозина от нас работят?
Съдебните палати са мястото, където се прилага законът и се въздава справедливост. С обляната в червена боя фасада на Съдебната палата не се ли внушава насилие? А какво общо има насилието със справедливостта?
Най-известната съдебна палата в страната ни е изтъкната обществена забележителност, строена повече от 10 години, и сграда- символ на съдебната ни власт.
Точно затова е особено обезпокоително случилото се на 3 август. И тук не става дума просто за вандалска проява, дори не толкова за умишлено посегателство срещу символа на правосъдието у нас. Дали целта е само внушение за неработеща и корумпирана прокуратура? Защото призивите за реформи и думите за нашата корумпираност и фалшива независимост на фона на осквернената фасада, показват не само липса на доверие, каквото част от обществото демонстрира. Показват целенасочен призив за незачитане и за тормоз.
Съдебните сгради са и ще бъдат символ на правосъдие.
А правосъдната система не се реформира с насилие.
Благодаря Ви за вниманието!
Изказване на Г.Андреева от Окръжна прокуратура в Пловдив:
Уважаеми г-н Главен прокурор,
Уважаеми колеги,
Уважаеми представители на медиите, уважаеми гости,
Заставам днес тук пред Вас като човек, който работи повече от 15 години в системата на Прокуратурата. Смея да твърдя, че го правя честно, само в изпълнение на закона, с чиста съвест и със сърце. Като огромна част от хората, с които ежедневно работя, като огромна част от всички нас. Именно и затова знам, че насажданото напоследък отношение към институцията, от която съм част, може да доведе до това, че да ни демотивира, а може да предизвика и омерзение за съжаление не такова като в разказ на Селинджър. Именно затова няма да го допуснем и се надявам, че няма да се случи. Очевидно е, че трябва да има удобен виновник за това, което се случва в страната ни, за това, което се случва на всеки човек. Днес този удобен виновник сме ние, защото работим. А утре?
Вярвам, че като представители на съдебната власт сме призвани да допринасяме за утвърждаване върховенството на закона и го правим с всички възможности, които са ни предоставени именно от закона и неговите рамки.
Умишленото насаждане на недоверие към прокуратурата си поставя обратната цел. Върховенство на закона не се гради със злонамерено рушене на институциите. Всички ние си задаваме въпроса защо никой от желаещите реформа и високоговорещите за тази реформа не казват каква ще е тя?
Kакво би постигнало целеното според много от нас "изваждане" в кавички на прокуратурата от съдебната власт? Повече независимост? Не вярвам да е това. Защо никой от желаещите реформа не обясни как това ще се случи с поставянето на прокуратурата на подчинение на изпълнителната власт? Това ли е начинът за постигане на повече независимост? Не е това.
А независимостта е изключително важна за нашата работа, защото когато тя бъде накърнена, в опасност ще бъде един от основните принципи на правовата държава – разделението на властите, изискващ съществуването на ефективен механизъм, възпрепятстващ съсредоточаването на много функции в една власт. Вярвам, че от подобно съсредоточаване ще пострада не само независимостта на прокуратурата. Тя не е самоцел. От подобно съсредоточаване ще пострада всеки български гражданин, който вярва в тази независимост, който разчита на нея, когато това му се наложи.
Именно заради това, въпреки хулите и въпреки омерзението, ние сме длъжни да отстоим своята независимост. И ако перифразирам една от основните характеристики, придавани от теорията на същата правовата държава – не бива да допускаме диктатура на мнозинството, на войнстващата некомпетентност, само защото то е по-гласовито.
