Страхът за прехраната и страхът от безработица са най-силните страхове на българина - това се посочва в доклад на фондация „РискМонитор" за националната сигурност на страната и рисковете през следващите 12 години. Докладът обхваща две групи от рискове, свързани с различни сфери от вътрешната и външната политика на България. Очертани са рисковете от задълбочаване на разликите между богати и бедни, от нарастване на неконкурентоспосбността на икономиката заради слабата грамотност, от ниската раждаемост и застаряване на населението.
Най-типичните страхове на българите според доклада са страх от нефункциониращи институции, от липса на защита при опасност, от това, че децата могат да останат в страната или че страната може да бъде погълната от малцинствата.
Нестабилното състояние на институциите беше посочено от авторите на доклада като средносрочен риск, по време на днешното му представяне. Друг основен проблем е осигуряването на заетост, обясни икономистът Георги Ганев.
„Последните три години България живее в един сравнително странен икономически парадокс, в който производството расте, а работните места намаляват, което означава, че бизнесът си пише домашното. Той драматично увеличава своята производителност. Това не е лошо нещо, но бихме искали то да бъде съчетано с отваряне на нови работни места. Това не се случва", каза Ганев.
Другият проблем според Ганев е как образователната система да подготвя кадри, които да са конкурентоспособни в съвременната икономика. Ниската грамотност на българите може да доведе до разцепване на бедни и богати, а това може да предизвика социални бунтове и висока престъпност, се посочва в доклада. Авторите препоръчват стратегически избор на реформа в здравеопазването, избор на инструмент за увеличаване на раждаемостта, внос на висококвалифицирани имигранти.
