На 1 март 1881 годна, преди 140 г., започва контролната дейност на Сметната палата.
Целта й е да проверява изпълнението на държавния бюджет и да предоставя на Народното събрание подробен отчет. В правомощията на Палатата са последващ административно-финансов контрол върху отчетните ведомости и книжа на всички правителствени учреждения. Върховната сметна палата може да възбуди "съдебно преследванье против виновните чрез надлежното министерство", ако установи злоупотреба.
Палатата е трябвало да издава решения против длъжниците на хазната, но задачата е била много трудна. Защото личният й състав е твърде ограничен - състоял се от 5 члена, един председател и един член-делопроизводител. Тъй като количеството работа се оказало несъизмеримо с този ограничен състав, е поискано да бъде назначен по един докладчик към всеки член на Палатата.
В началото институцията още не разполага с правила за своята дейност, но пък работи с ентусиазма на възрожденците ни, какъвто безспорно е нейният първи председател академик Иван Гюзелев.
В първия доклад на Палатата до Народното събрание се казва, че държавата още няма бюджет, а само Сметка за разходите и приходите в княжеството за периода от 1 март 1879 г. до 1 март 1880 г. и се проверяват само приходите -"поземленият налог, налогът на овцете и козите, акцизът от суров тютюн, доходът от продажба на бандероли, акцизът от вино, спирт и бира, патентът за продаване на вино и ракия, "търгувание в дюкени, магазини и др".
Върховната Сметна палата функционира до края на 1947 г., когато е преустановена дейността й. През следващата 1948 г. се ликвидират и службите на областните сметни палати.
На 27 юли 1995 г. 37-то Народно събрание приема Закон за Сметната палата, с който се възстановяват традициите на външния бюджетен контрол в България, осъществяван от Сметната палата.
Целта й е да проверява изпълнението на държавния бюджет и да предоставя на Народното събрание подробен отчет. В правомощията на Палатата са последващ административно-финансов контрол върху отчетните ведомости и книжа на всички правителствени учреждения. Върховната сметна палата може да възбуди "съдебно преследванье против виновните чрез надлежното министерство", ако установи злоупотреба.
Палатата е трябвало да издава решения против длъжниците на хазната, но задачата е била много трудна. Защото личният й състав е твърде ограничен - състоял се от 5 члена, един председател и един член-делопроизводител. Тъй като количеството работа се оказало несъизмеримо с този ограничен състав, е поискано да бъде назначен по един докладчик към всеки член на Палатата.
В началото институцията още не разполага с правила за своята дейност, но пък работи с ентусиазма на възрожденците ни, какъвто безспорно е нейният първи председател академик Иван Гюзелев.
В първия доклад на Палатата до Народното събрание се казва, че държавата още няма бюджет, а само Сметка за разходите и приходите в княжеството за периода от 1 март 1879 г. до 1 март 1880 г. и се проверяват само приходите -"поземленият налог, налогът на овцете и козите, акцизът от суров тютюн, доходът от продажба на бандероли, акцизът от вино, спирт и бира, патентът за продаване на вино и ракия, "търгувание в дюкени, магазини и др".
Върховната Сметна палата функционира до края на 1947 г., когато е преустановена дейността й. През следващата 1948 г. се ликвидират и службите на областните сметни палати.
На 27 юли 1995 г. 37-то Народно събрание приема Закон за Сметната палата, с който се възстановяват традициите на външния бюджетен контрол в България, осъществяван от Сметната палата.
