Всеки втори у нас очаква Росен Плевнелиев да бъде добър президент. Това сочат данните от редовното национално представително проучване, известно като Политически и икономически индекс на "ББСС Галъп интернешънъл".
На въпроса "Според Вас дали Росен Плевнелиев ще бъде добър президент, или няма да бъде добър президент?", 53% са избрали опцията "Ще бъде добър президент", а 13% казват, че няма да бъде добър президент. Останалата една трета от запитаните не могат да преценят.
Доверието към личността на Плевнелиев продължава да расте и вече е над 50%, с което той се нарежда близо след еврокомисаря Кристалина Георгиева.
Доверието в институцията на президента също показва тенденция на постепенно увеличение в последните месеци. Ако през пролетта и лятото на 2011 г. то се е движило на нива от 35-37%, то с изборите плавно се повишава до дялове, близки до 50%, съобщава БГНЕС.
Близо 240 редовни изследвания всеки месец, проведени от "ББСС Галъп интернешънъл" за последните 20 години, показват, че месеците на повишаването на доверието в институцията са обичаен и логичен процес, който съпровожда и следва президентските смени. Така е и при встъпването в длъжност и на Петър Стоянов през 2007 г., и на Георги Първанов през 2002 г.
Доверието към победителя в изборите естествено се пренася и върху институцията. Първите месеци на мандата са времето, в което постепенно общественото мнение припознава новата фигура на "Дондуков" 2 и амортизираното за пет години доверие към институцията започва да расте. Думата си казва и т.нар. ефект на победителя, когато симпатиите следват успелия кандидат-президент.
От особена важност обаче е спецификата на текущата политическа ситуация, изборните резултати, наличието ярка опозиционна алтернатива и политически противници на текущия президент, степента на политизация на обществото, неговата поляризация.
Така например в драматичната зима на 1996-97 г. с избора на Стоянов президентската институция само за половин година повишава доверието към себе си от 18% до през есента на 1996 г. до 85% през пролетта на 1997 г. Само в рамките на половин година са достигнати абсолютният минимум и абсолютният максимум в доверието към институцията за цели 20 години проучвания всеки месец на "ББСС Галъп интернешънъл".
Там е и "таванът" за Стоянов, последван от стъпаловидно спадане на доверието. Това постепенното "износване" на доверието е обща черта на властта - същото важи и за правителствата, за министър-председателите, за другите двама досегашни президенти в най-новата ни история.
При Първанов например институцията утвърждава доверието в себе си чак до лятото на 2005-а, когато е достигнат максимумът от 70%. Тогава започва плавен спад, който е само временно спрян от преизбирането на Първанов. През пролетта на 2008-а недоверието към институцията "застига" доверието, а от есента на 2010 г. до края на мандата на Първанов недоверието вече е повече. Общата тенденция за 20 години изследвания на "ББСС Галъп интернешънъл" е, че доверието към президентската институция по традиция да надвишава недоверието. Това прави институцията основен авторитет в политическата система у нас.
Изследването е проведено в края на януари и началото на февруари, национално представително е и обхваща 1002 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички редовни сондажи всеки месец на "Галъп интернешънъл" в България от 1992 година.
