Дистанционно управление на ВиК системата в София предвижда общинска стратегия
Дистанционно управление на ВиК системата в София предвижда общинска стратегия / netinfo

Системата за водоснабдяването на София ще се управлява дистанционно с изграждането на диспечерски център за наблюдение на ВиК системата. Това е записано в Стратегия за развитието на инженерната инфраструктура в столицата за периода до 2020 г., научи Дарик радио. В близо 130 страници се прави сериозен анализ на сегашното състояние на водоснабдителната и канализационната системи, както и на коритата на преминаващите през столицата реки. В общинския документ се подчертава, че са проучвани алтернативни водоизточници за града, които да се ползват при аварийни или ремонтни дейности, свързани с основния източник на вода за софиянци язовир "Искър".

В Стратегията е посочено, че наличните водоизточници могат да осигурят безпроблемно водоснабдяване на София в следващите 25-30 години. В същото време се акцентира върху недоброто състояние на помпените станции и сравнително доброто състояние на канализацията от 1450 км, която се поддържа. Част от построените между 1950 и 1980 г колектори се нуждаят от сериозни ремонти. В централната градска час специално имали нужда от реконструкция, в периферията са изградени или подлежат на изграждане, а конкретно в Южните райони и Подвитошката яка, както и в кварталите "Модерно предградие" и "Бенковски" изобщо липсва.

В общинския документ се подчертава още, че основният водоизточник на София е язовир "Искър". Затова са проучвани варианти за алтернативно снабдяване на града с вода при аварийни случаи, свързани с "Искър". Възможностите са свързани с р. Батулийска, изграждане на язовир "Елешница" в района на с. Локорско, използване на подземни води от Източното софийско поле, от струмски води - използване на реките Рилска и Искър, изграждане на нов самостоятелен язовир "Лакатица", който да се пълни със струмските води и др.

Седем са големите реки с техните притоци, които преминават през територията на столицата, пише в документа - Искър, Лесновска, Кална, Перловска, Владайска, Какач и Блато. Големи наводнения в София те са причинявали през 1681 г, 1857 г, 1859 г, 1937 г, 1940 г, 1949 г, 1951 г, 1957 г, 1963 г, 1966 г, 1983 г, 2005 и 2006 г. Според анализи и изследвания най-голяма повтаряемост на прииждания са отчетени за река Банкинска, следвана от Владайска, Блато и Лесновска. Най-големи водни количества се отчитат за почти всички реки през юни, през септември за Владайска, а през декември за Банкинска и Владайска.

Най-голяма е вероятността да предизвика наводнения река Банкинска, поне веднъж на три години река Владайска, поне веднъж на пет години река Лесновска, а на 10 години река Искър. Най-малка е вероятността от наводнения, предизвикани от река Блато. Причините за водните бедствия, посочени в общинската стратегия са изхвърлянето на отпадъци в коритата, което води до зауствания, принципно недоброто състояние на коритата, неконтролируемото изземване на инертни материали от реките и др.

За развитието на инженерната инфраструктура, специално ВиК и канализационна системи и за коригиране на речни корита Столичната община разчита на финансиране от европейските структурни и кохезионни фондове, както и от оперативните програми. В общинския документ е подчертано, че за изграждане на водопроводи са необходими 14 139 000 евро, за нови канали 217 936 000 евро, като до 2013 г сумата е 150 994 000 евро, а за коригиране на речни корита 18 525 000 лв. В подобряването на тези сфери кметството на София ще вложи 45 271 000 лв. Подобренията се налагат заради темпа на населяване на столицата и инфраструктурата била оразмерена за 1 300 000 постоянно живеещи и 300 000 временно пребиваващи в града.

България