Депутатите единодушно и окончателно върнаха хартиената бюлетина след бурни дебати в Народното събрание. Уточнението - вотът ще е смесен и ще можем да избираме дали да гласуваме машинно, или с бюлетина. Обсъждането по Изборния кодекс продължава все още. 



Какво се случи до момента?

С гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП - общо 124 окончателно беше прието връщането на хартиената бюлетина в секциите с над 300 избиратели. "Продължаваме промяната", Демократична България, "Възраждане" и "Български възход" - общо 95 депутати гласуваха "против". 

Това предизвика взрив от емоции и полюсни мнения, част от депутатите напуснаха и залата. 

Костадин Костадинов обяви, че от „Възраждане“ не са подкрепили въвеждането обратно на хартиената бюлетина, защото на последните местни избори, които се проведоха през 2019 г., е имало няколкостотин дела за обжалване, като направената експертиза е установила, че „са използвани химикалки със симпатично мастило“.

„Не е важно как се гласува, а кой контролира броенето накрая“, заяви той.

„Философският камък на хартиената коалиция”, посочи Милен Матеев от „Продължаваме Промяната”.

„Никой не връща хартията, защото тя никога ни си е тръгвала”, отвърна Десислава Атанасова от ГЕРБ-СДС.

Асен Василев от ПП заяви, че не вижда причина повече да стои в зала след това решение и заедно с ДБ двете партии дадоха брифинг в кулоарите. "Излизаме на протест, защото така не се прави законодателство", около това се обединиха те и нарекоха случващото се "законодателен качамак". Според Кирил Петков фокусът на ГЕРБ, ДПС и БСП е местните избори.

Малко след това депутатите прегласуваха и отхвърлиха на второ четене предложението на ДПС да се гласува само с хартиени бюлетини, вероятно от местните избори. Преди това парламентът отхвърли и предложението на ДПС за въвеждане на оптични устройства за сканиране, с които да се броят гласовете.

Предложението за изцяло хартиен вот беше отхвърлено при прегласуването с 43 гласа "за", 88 "против" и 25 "въздържал се".  От "Продължаваме Промяната" и от "Демократична България" не бяха в залата. "За" бяха депутатите от ДПС и "Български възход", против предложението гласуваха депутатите от "БСП за България" и ГЕРБ-СДС, а от "Възраждане" се въздържаха.

Остава гласуваната по-рано възможност за избор дали да се гласува с хартия, или с машина. След отхвърлянето на изцяло хартиения вот Мустафа Карадайъ каза, че са паднали маските на онези, които са твърдели, че продължават някаква промяна.

"Тях ги няма съзнателно тук, в залата, за да не минат машините, които предложихме от ДПС. Видя се кой е за честни и прозрачни избори", коментира лидерът на Движението. По думите му тези, които "избягаха като мишки", избират венецуелската плутокрация вместо американската демокрация.

Съпредседателят на "Продължаваме Промяната" (ПП) Асен Василев благодари на ГЕРБ и БСП, че са се отказали от изцяло хартиеното гласуване. "Може би беше малко аматьорско изпълнение, но сме готови да го приемем", допълни той. 

Александър Николов от "Български възход" (БВ) обясни, че групата е подкрепила предложението на Карадайъ, а хората, които са гласували против, са показали, че се е търсело смесеното гласуване, за да може някой да кредитира някой друг мандат в повече.  Ако ПП и ДБ бяха останали в тази зала и бяха подкрепили това предложение, може би резултатът щеше да е друг, посочи Николов.

Преди това Божидар Божанов от "Демократична България" обясни отсъствието на колегите си от "Продължаваме Промяната" и "Демократична България" с протест срещу премахването на машинното гласуване.

"Моите колеги не са в залата, защото не сме съгласни с начина, по който изведнъж при гласуване в зала се оказа, че има консенсус за гласуване", коментира той. Относно сканиращите оптични устройчства, предложени от ДПС, Божанов обясни, че много пъти са казвали, че тези устройства не бива да се изключват като вариант. По думите му има много детайли, които не могат да бъдат обсъдени в пленарна зала, сред които маркирането на тези бюлетини - дали ще останат настоящите знаци - "х" или "v" или трябва да минем на точки, дали ще са плътни точки с маркери или без маркери и това как ще се отрази на сканирането. Божанов посочи, че под въпрос са видовете бюлетини.

"Трябва ли да има номер в квадратчето, или трябва квадратчето да бъде празно, номерът да бъде махнат, или да остане другаде, какво се случва при приемането и връщането на бюлетините, когато един избирател вкара бюлетината в скенера и тя му бъде върната.  Дали тези машини ще бъдат по-удобни, или има рискове и тук това да откаже някои избиратели. Ако има разминаване при броенето, кое е валидното, кое се отчита", посочи Божанов. Той отбеляза, че отново ще се стигне до дебата за софтуера и кода, защото, по думите му, и тези машини смятат и това смятане се случва с код.

"Тези машини са по-различни от другите машини, но не се предвижда преходен период, отбеляза депутатът. По думите му при въвеждане на нова технология трябва да има достатъчно време за експерименти. Ние по принцип сме за обсъждането на такъв тип машини, но нека това да не се случва на второ четене на Изборния кодекс", коментира Божанов. Затова е нашият протест, не сме съгласни такъв тип решения да се вземат по такъв начин. Искаме да има дебат, за да не изгорим поредната изборна технологии в спекулации, посочи той.

Десислава Атанасова - председател на ПГ на ГЕРБ-СДС, отбеляза, че дебатът за машините, за сто процента машинно броене тепърва започва и той не трябва да се случва по същия начин, по който бяха приети сегашните машини за  гласуване. 

Хамид Хамид от ДПС настоя, че от Движението ще настояват за технологията със сканиращи устройства, защото те не допускали недействителни бюлетини и се елиминирал субективният фактор при броенето.

Централната избирателна комисия (ЦИК), подпомагана от министъра на електронното управление, предоставя достъп до изходния код и документацията на електронната система за машинно гласуване, както и всички други софтуерни инструменти, приложими в изборния процес, в т. ч. за въвеждане на данни и изчисляване на резултата, на лица, посочени от партиите и коалициите, получили над четири на сто от действителните гласове на последните  парламентарни избори, решиха още депутатите с част от приетите на второ четене текстове от Изборния кодекс.

Депутатите приеха поредица от редакционни поправки, сред които всяка от партиите и коалициите да могат да посочат не повече от три лица, които да имат достъп до изходния код и документация, предоставяна от ЦИК. "Достъпът по ал. 1 не се предоставя 10 дни преди изборния ден", предвиждат приетите редакции.

Депутатите запазиха район "Чужбина", но от ГЕРБ-СДС призоваха да не се бърза с методиката и определянето на мандатите там.

С 0 гласа "за", 186 "против" и 26 "въздържал се" на второ четене беше отхвърлена предложената от Десислава Атанасова (ГЕРБ-СДС) поправка в Изборния кодекс, която предвиждаше територията на страната да се разделя на 31 многомандатни изборни района, в това число три в област София-град и два в област Пловдив, а останалите да съвпадат с границите на областите. Така остана досегашната разпоредба, според която многомандатните изборни райони са 32, в това число и един извън страната.

Съпредседателят на "Продължаваме Промяната" (ПП) Асен Василев призова район "Чужбина" да стане реалност, а не само да стои на хартия. Нека да запишем допълнително изречение, че Централната избирателна комисия определя мандатите за район "Чужбина", използвайки данните от ГРАО и МВР за това кой не е влизал в България в последните шест месеца, призова той. Според Василев преброяването на българите в чужбина може да се случи като се засекат двете бази данни.

Председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова отбеляза, че досега никой не е правил преброяване на българските граждани в чужбина. Тя посочи, че в момента, на второ четене ще бъде изключително трудно да внесат методиката за разпределение на мандатите като текст на редакция. Това са въпроси, които предлагам да обсъдим, но в експертна група заедно с ЦИК и ГРАО след приемането на Изборния кодекс, коментира Атанасова.

Председателят на правната комисия Радомир Чолаков също призова да не бързат да решават този въпрос, защото той може да се окаже много сложен. Той посочи, че методиката всъщност я има и коментира, че колкото един многомандатен избирателен район има представителство в България, толкова и район "Чужбина" трябва да има представителство. Връщаме район "Чужбина", но въпросът за броя на мандатите, за избирателните списъци нека да го помислим още малко, призова Чолаков.