Д-р Владимир Сотиров: Шизофрениците имат шанс за пълноценен живот

Д-р Владимир Сотиров: Шизофрениците имат шанс  за пълноценен живот
Д-р Владимир Сотиров: Шизофрениците имат шанс за пълноценен живот / netinfo

 

Болните от шизофрения не страдат от умствена недостатъчност . Хората с шизофрения са умни хора, те са способни и имат огромен потенциал. Това каза в следобедния блок на Дарик известният психиатър д-р Владимир Сотиров. По думите му най-голямото предизвикателство пред лекарите и близките на болните е да ги убедят,  че има смисъл да приемат редовно своите лекарства, защото това дава шанс за пълноценен живот. Ето какво още каза по темата д-р Сотиров пред водещия Драгомир Симеонов:

Водещ: Думата шизофрения е натоварена с голям културен заряд. Често хората употребяват тази дума, без да си дават сметка за какво всъщност става въпрос.

Д-р Сотиров: С много мистика, с много предразсъдъци, с много суеверия, много художествени измислици. Това не е изненадващо, защото тя е сравнително нова дума. Съществува от около 100 години. През 1911 г. един швейцарски психиатър я измисля като технически термин, до голяма степен за да отмени старата дума за същия здравословен проблем, за същата патология, която се обозначавала по друг начин преди това. Защото начинът, по който преди това са я наричали тази патология, е носела много негативни значения със себе си - деменция прекокс или ранно слабоумие. Откривателят на тази патология - един немски психиатър Емил Крепелин, е работил в психиатричен стационар, в който понеже леглата са били крайно недостатъчни, са настанявали само най-тежките случаи, с най-затегнато протичане. Хора, при които не се е наблюдавало възстановяване, въпреки, че лечение не е имало, но при шизофрениците се наблюдава и естествено възстановяване. Така че, този Крепелин е наблюдавал само изходните състояния на шизофрения, тоест хората с тежки увреждания в резултат на дългогодишно протичаща шизофрения, но това са само 10-15% от хората с шизофрения. На базата на тези свои наблюдения е извел като водеща характеристика на шизофренията увреждането в когнитивните функции, тоест нарушаването им. Затова го нарекъл деменция по модела на старческата деменция, само че прекокс – тоест ранна деменция. Швейцарският психиатър Бойлер, давайки си сметка за това много тясно разбиране за болестта, предлага друг технически термин и вече говори за група на шизофрении и по този начин подчертава, че има различни форми на протичане на заболяването. За съжаление, той не постига това, което се е стремил  – да се намалят предразсъдъците и погрешното възприемане на това страдание задължително като хронифициращо се и водещо до тежък дефицит в когнитивните функции. Започват да възприемат поради неправилния превод тази болест като раздвоение на личността и започват да се асоциират по модела на д Джекил и мистър Хайд носителите на тази диагноза като непредсказуеми и потенциално опасни. Защото не можеш да предвидиш в кой момент ще превключат ей така изведнъж от едно състояние на спокойствие в друго състояние на неконтролируемост. Японците, давайки си сметка за това неудобство на понятието шизофрения, през 2002 г. още, преди 10 години се отказват от тази диагноза и вече в Япония няма шизофреници. Значи, както допреди 1911 г. не е имало шизофрения, в Япония също вече няма, изчезнала е тази диагноза. Именно за да облекчат пациентите и техните близки от тези допълнителни, негативни характеристики, които им се прикачат от другите, от здравите, само на базата на етикета шизофрения. Те го наричат разстройство в интегритета на психичните функции, разбира се, на японски това звучи по различен начин или по-кратичко казано - интеграционно разстройство. Това е смисълът, който Бойлер навремето е имал, когато е въвел този технически термин, за да обозначи известната дискоординация между отделни психични процеси, което се наблюдава твърде често при шизофрения.

Водещ: Какво всъщност означава шизофренията, обяснено популярно?

Д-р Сотиров: Невъзможност да интегрираш свои собствени преживявания, да ги възприемеш и преживееш като свои собствени. Например, ако мозъкът ти произведе представа, мисъл или емоция, ти си затруднен да я възприемеш като твоя собствена, а я възприемаш като чуждо по отношение на теб, не можеш да я интегрираш в представата за себе си, тоест има едно отцепване на твои преживявания от преживяването за себе си, от аз-а. Не се преживява като твое собствено и го интерпретираш като направено отвън. Мозъкът може да произвежда, когато има такава дискоординация между мозъчни структури и функции, може да продуцира както по време на сън, продуцира всякакви психични феномени и ние не ги възприемаме като продукт на нашия мозък, а ги възприемаме като реалност, докато спим. Но те са продукт на нашия мозък и това е нормално по време на сън да възприемаме продуктите на нашия мозък като обективно случващи се, вън от нас, а ние сме потопени в тази реалност. Но наяве това не би трябвало да се случва. Въпреки това понякога и наяве нашият мозък започва да продуцира възприятия без да има дразнител за тези възприятия. Например чуваме как някой говори, само че това е псевдочуване, защото то е само в нашата фантазия, но ние не го възприемаме като продукт на нашата фантазия, а го възприемаме като чуждо, като дошло отвън, като натрапено ни от чужда воля и сила. Това са вече интерпретации. Най-общо това е същината на шизофренията – неспособност да се интегрират всички психични функции и процеси, които възникват в нашето съзнание и в нашия мозък, като продукт на нашето съзнание, на нашия мозък.

Водещ: Какви са причините за шизофренията?

Д-р Сотиров: Никой не знае, предположения много.

Водещ: Доколко е напреднало лечението и правилно ли е да казваме лечение в този случай?

Д-р Сотиров: Правилно е да се казва лечение. Докато в началото на 20-ти век, по времето на Бойлер и Крепелин, пък и по-късно до към 50-те години не е имало възможност да се повлияе, на практика единственото лечение, което се е предлагало, е било изолация и грижа. А сега ние разполагаме вече и с фармакологични средства за лечение на шизофренията. Като казвам лечение, нямам предвид излекуване, защото ние знаем какви са причините. Ние не насочваме, не фокусираме лечението към причините. Ние лекуваме симптомите, това е симптоматично лечение. Ние контролираме и подтискаме симптомите на заболяването и го правим ефективно, до степен, че човек може да води относително пълноценен живот, а понякога се постига напълно възстановяване благодарение на тези медикаменти. И това е голямата революция, в кавички ще говоря, защото истинската революция ще е тогава, когато можем да излекуваме причините. Но да осигурим възмжност на хората да живеят пълноценно въпреки болестта, не е малко, да се върнат в семейството, в работата си. Да се подтиснат симптомите, така че те да имат нормални взаимоотношения с другите, независимо че болестта все още тлее. И ако не се провежда поддържащо лечение, вероятността да се върне към предишното си състояние е огромна и често се случва. В много малък процент от случаите имаме само един болестен епизод, който повече не се повтаря през живота. Това са около 10-15% от случаите, точно толкова колкото са и тежките, хроничните форми на протичане на заболяването. В по-голямата част от случаите има ремисии, тоест периоди на възстановяване и периоди на влошаване.

Водещ: Вие споменахте за примери…

Д-р Сотиров: Да, понеже основното послание, което искам с участието на вашето предаване да отправя, е че шизофренията е преди всичко интензивно, драматично, почти нечовешко преживяване на страдание. И искам да илюстрирам тази теза с пример от конкретна пациентка, която ми написа писмо през есента на миналата година, в което споделя своите преживявания: “Здравейте, д-р Сотиров. Аз не искам да провеждам нормален преглед при вас, тъй като има голяма вероятност да стана агресивна. Освен това, това за момента не е възможно, тъй като аз не мога да излизам от вкъщи и не мога да понасям който и да е външен човек да идва у нас. Моите симптоми са същите, както ви разказах първия път. Чувам си мислите, абсолютно сигурна съм, че всички останали ги чуват. По 24 часа е така, общувам с цялата вселена, по едно чудовище на което му викам Аватар - там, където ми се чуват мислите. Вече знам, че всички ние сме богове, но това е само началото. Лошото идва от кошмара, свързан с всичко това. Виждам под  формата на халюцинации всякакви страшилища – вампири, чудовища, призраци, извънземни и много други такива. Чувам гласове непрекъснато, попадам в кошмарни сюжети, затова денонощно лежа. Изпълнена съм с извратени и криминални мисли и намерения, докъдето ви се простира въображението. Когато излизах навън, се случиха следните неща - викам по улиците на хората, налитам на бой. Веднъж седнах на капака на една кола на улицата и тя спря. Не мога въобще да се контролирам – нито физически, нито психически. После влязох в кварталната църква, скъсах здравеца от службата и преместих една икона. След което хората ми се нахвърлиха и се стигна до бой. Денонощно се случват такива неща и те са безброй, дори не мога да си спомня всичко. Горе-долу на всеки 4 дни изпадам в някакъв вид кризи. Веднъж се разкрещях на нашите и налетях на бой, но друг път им викам: Чувствам енергии, вие и социалната работничка също участвате в тези кошмари, всички участват. Ту аз съм най-големия злодей, ту вие сте. Говоря си с всичко възможно- свраки, кучета, Бог, абсолютни фантазии, но те за мен са реалност. Много ми е трудно да ви напиша всичко, но вече виждам, че мога да направя нещо страшно, за което да съжалявам. Способна съм на абсолютно всякакви злодеяния. Има и хубави моменти. Това си го обяснявам, че сме в царството божие, мисля че тук доброто и злото са наполовина равни, но аз помня злото и вече не издържам. Не мога да живея така. Страх ме е да вляза в болница, от другите болни, от лекарите, от обстановката. Убедена съм, че вие ми помагате, но също така се настройвам убийствено против вас. Не зная какво да правя, лошото е как ще свърши всичко това и още по- лошото е, че няма край.”

Водещ: Това е уникално свидетелство, за това което изпитва пациента. В какво състояние е писано, за да може толкова добре да формулира нещата?

Д-р Сотиров: Вижте, болните от шизофрения не страдат от умствена недостатъчност. Независимо от това, че имат такова разстройство да интегрират тези преживявания, те могат да концептуализират. Интелектът им не се засяга. Ако има лошо протичане, в късните стадий на болестта, в тези 10-15%, тогава имаме интелектуален дефицит, но това е малък процент от случаите. Хората с шизофрения са умни хора, те са способни хора и имат огромен потенциал. Симптомите им пречат да реализират този свой потенциал. Слава Богу тази пациентка в момента е добре и тя дойде на преглед миналия месец при мен, благодарение на едно стационарно лечение, което организирахме. Което е големият проблем, голямото предизвикателство за хората с шизофрения - да ги убедим да започнат да се лекуват и да приемат лекарства. Това е най-голямото предизвикателство пред нас психиатрите и пред техните близки – да направим така, че да убедим пациентите, че има смисъл от това да приемат редовно свойте лекарства, защото това дава шанс за пълноценен живот.