Финансовата криза взе жертва и в Австрия
Финансовата криза взе жертва и в Австрия / снимки: EPA/BGNES
Австрийска банка стана жертва на финансовата криза. Междувременно германският парламент одобри плана на правителството за справяне с кризата на стойност 480 млрд. долара. Президентът Буш призна, че кризата е излязла извън Уолстрийт и „завеща” на приемника си в Белия дом да осъществи плана Полсън.

Банката Constantia Privatbank (“Констанция”) стана първата жертва на кризата в Австрия. Банката е изцяло поета от Unicredit Bank Austria, Erste Group, Raiffeisen Zentralbank, Osterreische Volksbanken, BAWAG Postsparkasse. Петте австрийски банки учредяват Целево дружество, което да води банковите операции, съобщават австрийските медии, цитирани от БТА.

Акциите са закупени на символична цена, а същевременно банките отпускат 400 милиона евро, за които гарант е държавата. Австрийската национална банка отпуска допълнително 50 милиона евро.

Балансът на Constantia възлиза на 1,2 млрд. евро, 260-те сътрудници на банката управляват около 10 милиарда евро авоари на своите клиенти. Освен това банката действа като депо за повече от 250 инвестиционни фондове. Финансовият институт разполага със 172 милиона евро собствени средства и основен капитал от 104 милиона евро.

В Германия безпрецедентно бързо германският парламент прие най-големия пакет от мерки в следвоенната история на страната за справяне с финансовата криза. Предложеният от правителството на Ангела Меркел план е на стойност 480 млрд. долара. Мерките бяха приети от Бундестага (долната камара) с 476 гласа “за”, 99 “против” и един „въздържал се”, а след това Бундесратът (горната камара) даде единодушно подкрепата си за плана. Той предвижда гарантиране на междубанковите заеми до 400 милиарда евро и за отпускане на 80 милиарда евро за рекапитализиране на затруднените банки.

Американският президент Джордж Буш призна, че финансовата криза е излязла извън Уолстрийт и предупреди, че ще трябва време, докато се усети ефектът от правителствените мерки, предадоха световните агенции.

Следващият американски президент трябва да превърне в свой "върховен приоритет" реформирането на финансовите правила, каза президентът Джордж Буш.

Буш посочи, че приемникът му трябва да превърне в дело цялостния план на финансовия министър Хенри Полсън за спасяване на финансовата система и "добрите предложения" на някои други финансисти.

Междувременно след като в четвъртък силно поевтиня, а в азиатската търговия в петък цените се повишиха, в петък, към 17,30 ч българско време петролът се повиши слабо около 71 долара за барел. В Ню Йорк лекият американски петрол се търгуваше за 71,40 долара за барел, а в Лондон нефтът сорт Брент се котира за 67,78 долара за барел.

Нефтът от кошницата на ОПЕК поевтинява до 63,34 долара за барел спрямо 68,58 долара за барел в четвъртък.

На валутните пазари еврото върна загубите от обедната сесия и се котираше към долара за 1,3445 долара за барел.

Капиталовите пазари в Япония частично се възстановиха след вчерашния невероятен спад – най-голям от 21 години. Водещият NIKKEI 225 се покачи с 2,78 процента до 8693 пункта. В Китай CSI 300 прибави 0,68 на сто до 1833 пункта. Нова Зеландия и Тайланд също приключиха в зелено.

Песимизмът се задържа в Хонконг, където HANG SENG се понижи със 1,90 процента до 14 929 пункта. Немалки загуби се отчитат и в Тайван, Южна Корея, Австралия и Индонезия.

В Европа към 18,26 българско време индексите са на положителна територия, като основните измерители на Лондонската и Парижката борса повишението е с над 5 на сто, а във Франкфурт DAX e нагоре с над 4 процента. В САЩ индексите Dow Jones и S&P търпят загуби от под процент, а понижението при Nasdaq e 1,54 процента.

Последвайте ни

Бизнес