Стоян Зиков и Суни Данаджъ са основатели на фестивала "София диша" и платформата за изкуство и култура "Зона Култура", която преобразява цял индустриален квартал в София. Те променят през последните 5 години подхода към представяне на градските пространства и културата. В професионален аспект Стоян е работил няколко години като арт директор в големи компании и е бил сценограф на филми като "Мисия Лондон". Суни живее 2 години в Германия, където се вдъхновява от атмосферата, която създават местните фестивали, и се амбицира да пренесе емоциите от изживяното и у нас. "София диша" е един от първите проекти, които превърнаха София в пешеходна зона за музика, танц, изкуство, литература, театър и кино.
Те са една от общите номинации тази година в „40 до 40" и разказват защо младите хора в България имат потенциала и ентусиазма да променят нещата към по-добро, както и за това как да развиваме фестивалната градска култура, като взимаме и щипка от своята уникалност.
Колко ви остава до 40 години ?
Суни Данаджъ: 11 години.
Стоян Зиков: На мен също 11 години.
Как приемате границата 40 ?
Суни: Мисля, че няма значение. Аз се чувствам добре на възрастта си.
Нивата на опита и ентусиазма изравнени ли са ?
Суни: По скоро не. Колкото повече опит имам, толкова повече ентусиазъм имам. Надявам се и след 40 да се запази тази тенденция.
Стоян: Длъжен съм да се съглася със Суни и се надявам и занапред да е така.
Тогава може би да споделите рецептата за това. Прието е в обществото, че колкото повече опит се натрупва, толкова повече ни завладява скептицизъм.
Суни: Не съм съгласна с това. Стига с тези остарели схващания. Човек прави това, което чувства, че иска да прави. Ако има някаква цел в живота, преследва я до край. Трябва да си наясно със себе си и да знаеш каква цена плащаш в крайна сметка.
Стоян: Интересно е , че когато придобиваш опит се сблъскваш с много неща. Когато обаче успееш да ги постигнеш, осъзнаваш, че всичко е възможно. Ако не се провокираш да вървиш напред, не придобиваш опит, но и губиш ентусиазма си.
Суни: По скоро опита ти дава знанието за това, какви грешки да не допускаш.
В този ред на мисли намирате ли грешки в началото на „София диша"?
Стоян: Има доста. Когато стартирахме „София диша" преди 5 години бяхме много малки, но и сега отчитаме някакви грешки всяка година. След всяко издание се събираме с екипа и анализираме какво сме си поставили за цел и какво сме осъществили. Защо нещо се е получило, а друго не. В плановете за всяка следваща година се опитваме да компенсираме тези грешки.
Суни: Естествено. Когато започнеш да правиш нещо с нула лева бюджет, се допускат много грешки.
Как дойде идеята за „София диша"?
Стоян: Инициативата дойде от бившия Заместник-кмет на "Култура,образование,спорт и превенция на зависимости " на Столична община Христо Ангиличин. Той събра мен и още няколко човека, който по онова време се занимаваха с организация на събития. Първоначалната идея беше да се затвори една улица в града и на нея да се случва нещо. Тогава ние трябваше да излезем с предложения какво би могло да се случи, защо и как да е случи. Тогава се събрахме екип, към който се присъедини и Суни. Изготвихме нашата концепция, въз основа на много сериозен европейски опит, защото тази идея се случва на много места, но се опитахме да я преведем на езика на нашата действителност.
София веднага ви разбра. Може би наистина това е бил езика.
Суни: Да, защото ние сме хора, част от европейското семейство и това не ни е чуждо. Изключително много хора вече посещават подобни събития и това е традиция навсякъде по света. За това няма причина да не го случваме тук. И то не само в центъра на града, а и в по-периферните квартали.
Стоян: В „София диша" и в повечето ни проекти има една основна идея, от която тръгваме - ако нещо се случва някъде по света, то няма причина да не се случи и в България. Може би това е и формулата, която ни носи този успех.
Суни: От друга страна не е просто да се вземе един добър пример от Европа, а да се изберат такива, които могат да работят тук.
Стоян: Ние трябва да гоним нашата уникалност. Има някои неща, които са механизъм, който сработва, но ако не прокараш в него и уникалността, която имаш, няма да има успех. Истината е, че „София диша" се развива като фестивал, но с него се развиват и участниците в него, дори и публиката.
Сега ще ви насоча към един кратък блиц.
Най-ценният урок от родителите ми е...
Суни: Да търся златната среда. Отне ми доста години да разбера смисъла на това и къде е тази златна среда. Тя не е в някакви златни богатства, а някъде, където се чувствам добре, където не прекрачвам определени граници и където не се подценявам.
Стоян: Учили са ме, че семейството е всичко. Това е нещо независимо от успехи и неуспехи, то е нещото, което ти е упора.
Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...
Суни: „Не се отказвай".
Стоян: „Човекът, който си вярва"
Суни, какъв жанр щеше да е филмът за теб?
Суни: Може би трилър с драматични елементи.
Стоян: В моят случай ще е чиста комедия.
Успехът за мен е...
Суни: Абстрактно понятие...
Стоян: Аз преди време стигнах до извода, че се чувствам успешен, когато виждам в проблемите възможности. Това се случва, когато осъзная, че някакви мои недостатъци могат да се превърнат в положителни качества и силни страни.
Вярвам във...
Суни: Вярвам в това, че София ще бъде новия Берлин. Вярвам и в потенциала на младите хора. Виждам го в екипа ни, в срещите ми с различни артисти. Те имат потенциала, силата и амбицията да постигнат нещо повече. Става ясно, че преходът е свършил и ние сме бъдещето на тази държава.
Стоян: Вярвам в Бог, в България, в семейството си. Вярвам, че аз нося отговорност във всички тези неща. Това са нещата, които те стимулират в трудните моменти да продължаваш да правиш това, което правиш.
Като малък исках да...
Суни: Исках да стана юрист. Представях си, че ще бъда страхотен адвокат. Уви, това е съвсем невъзможно за моята натура.
Стоян: Аз си мечтаех да стана художник. А всъщност аз имам и такова образование , но сега проявявам този талант по-скоро като хоби. Така или иначе работата ми е вид творчество, нещо като нематериално платно, върху което трябва да реализираш нещо. В този ред на мисли, едно от нещата, които ме стимулират в работата е да правя от нищо нещо.
Как приемате мястото си в обществото „40 до 40"?
Суни: Благодаря за тази чест. Искам да благодаря и на хората, кото са ни номинирали. Едно такова нещо е ценно за развиването на нашето общество, тъй като трябва да се поощряваме. Има надежда и тя зависи от нас. Колкото по-активни сме, толкова повече ще се развиваме. С нетърпение ще очаквам другата година да науча кои ще са следващите „40 до 40".
Стоян: И аз благодаря на всички, които са ни номинирали. За мен това е освен гордост и огромна отговорност. Смятам, че в „40 до 40" влизат хора, които са лидери на мнение, елит в истинския смисъл на думата. В България много обичаме да си говорим за недостатъците, което е комплексарско поведение. Истината е, че в „40 до 40" има много успешни хора, които искат да се развиват тук, но и такива, които успяват да се реализират извън страната и те са някакъв добър пример.
Аудио запис на това интервю можете да чуете тук.
