Янина Танева е съосновател на "Фабрика за идеи", чиято мисия е да пробужда, чрез иновативни подходи ,потенциала за социална промяна у всеки. Основни инструменти за това са неформалното образование, креативността и създаването на мрежи от хора, които заедно променят нещата около себе си. Янина успява по иновативен начин да свързва идеи и хора. В резултат създава различни успешни инициативи. Най-скорошните са Академия за Социална промяна, Предизвикателство за социална промяна. Тя преобразява социалната среда, насърчава социално предприемачество и разпространението на идеята за т.нар. етични финанси. От 2006 година се занимава с комуникациите на гражданска група" Да сапсим Иракли".
Участие, активност, промяна. Това са само част от определенията, които можем да свържем с Янина. Как да запазим връзката със себе си, за да можем да сме полезни на околните по-дълго ? Какво можем да научим в една академия за социална промяна ? Отговори на тези въпроси и за теми като алтернативна валута, икономика на щастието и кооперативите, говори Янина в интервюто си за Дарик радио.
Как измислихте „Фабрика за идеи" ?
Янина Танева: „Фабрика за идеи" се роди след едни протести за Иракли, когато видяхме, че проблемите в страната не са само екологични. Установихме, че има нещо по-дълбоко, а именно това, че всеки тряба да повярва, че може да си създаде страната, такава, каквато я поиска, но и че това можем да постигнем това заедно. Тогава бяхме на 21-22 години.
Сега на колко години си?
Вече съм на 31. От тогава мина време, за което пораснахме, но някак остана доза здравословна наивност. Това за мен е важно и аз се грижа да поддържам тази наивност.
В какво се състои твоята наивност ? В това, че света може да се променя ?
Да. Това го доказват много хора около нас. Мисля, че в момента има едно поколение, което случва страхотни неща. Те не винаги са видими, обаче ми дават надежда, че може.
От Иракли ли започна всичко ?
Не мисля. Ситуацията около Иракли просто беше шумна, видя се от много хора. Лично за мен темата как да участваме и как да сме активни, е била винаги на лице. Учила съм в класическа гимназия, където критичното мислене възпитава.
Как да участваме и как да променяме. Може би това са нещата, които те правят част от „40 до 40". Още от ученическите ли години започна това ?
За формирането на всеки е много важни и какво прави в ранните си детски години. Имах късмета, че майка ми експериментираше върху мен с различни образователни методики, тъй като с това се занимава професионално. Пробваше върху мен всякакви методи за креативно мислене и мисля, че това се е отразило.
Как експериментираше с теб ?
Първо можех да използвам дома ни за всякакви хрумки - да рисувам по стените например, дори заедно сме рисували пердетата. Правехме много неща заедно и мисля, че това сега много го оценявам. Мисля, че е много важно, че съм имала свободата да правя това, което искам. Имало е случай, в който исках да направя басейн в стаята си и тя просто ми каза „Пробвай". На резултатите, от тази възможност да мога да греша, се наслаждавам и до ден днешен. Днес с хората около мен и с екипа ми си позволяваме да играем със света около нас и не се притеснявам, че ще нещо няма да стане.
Вчера се замислих за понятието успех. Всъщност няма такова - просто пробваш, играеш си със света около себе си. Някой неща, които отстрани изглеждат неуспех, могат да донесат огромно знание и опит.
Разкажи ни малко за твоя опит, наивност. С лекота ли стават нещата при теб ?
Не. Имаше един момент, в който си мислех, че трябва денонощно да спасявам някакви неща. Това беше по времето, когато се занимавах с „Да спасим Иракли" заедно с много други хора. Тогава работех на още 3 места, същевременно реших да стартирам един бизнес , който се казваше „Магазин за време и чай". Когато обаче човек прекали с многото ангжименти, се налага да спре. Тогава за съжаление се наложи да вляза в болница, което беше заради „изгаряне на бушоните". Хубавото е, че тогава бях 20 и няколко години. Оставих всичко и заминах на стоп до Индия, не че стигнах чак до там. Това беше едно от най-ценните неща, които направих за себе си.
Така се излекува - остави всичко, взе си раничката, тръгна за Индия, но защо не стигна ?
Стигнах до Индия, но по-късно. Тогава тръгнахме през Турция - планини, морета, Кападокия. Продължихме към Иран, но преди това на границата между Турция и Сирия ни се наложи да се върнем до България спешно. После тръгнахме втори път през северната страна, от там през Иран, където бяхме около месец. Там обиколихме планини, села, видяхме се с прекрасни хора. Много обичам да разрушавам стереотипите за Иран, за Персия - прекрасни преживявания имам от там. Така прекарах няколко месеца в пътешествие и реших да се завърна в България и да действам.
Защо ти беше нужно това пътуване ? Каква потребност трябваше да засити то ?
Предполагам, че много то хората, които работят за някаква обществена кауза, понякога се обръщат с „хастара навън", не си изчисляват личните ресурси. Това, което разбрах на това пътешествие, пък и на следващите, че всичко винаги ще се променя, но ние трябва да сме в постоянна връзка със себе си. Важно е да намерим баланс, който да ни помага да правим полезни неща по-дълго.
Пътешествията са важни, но да видим защо си част от „40 до 40". Да поговорим за тези неща, които направи не за себе си, а за другите.
Наистина не знам от кого е дошла номинацията за мен, но благодаря. Едно от нещата, за които се радвам в последно време е, че „Фабрика за идеи" има страхотен екип, и около която има страхотна общност от хора. Създадохме нещо, което се нарича Академия за социална промяна. С хората около мен решихме, че не е достатъчно да бъдем активни само, когато има проблем и трябва да излезем на улицата, за да изразим мнение. А трябва да създадем общност от хора, които са чувствителни на много теми, които могат да създадат нов модел, алтернативи.
Какво правите в тази академия ?
В нея подкрепяме хора, които имат ценностната система, визията, макар да нямат все още всички умения, но са готови да се учат и да ги придобиват, за да променят средата около себе си.
Сферите, в които до сега имаме завършили академията са разнообразни: образование, културно предприемачество, промяна на градската среда, екологично и зелено предпиремачество, борба с корупцията и други. Създаваме една по-широка обща база, където подкрепяме хората да не се чувстват сами и да създаваме общности. Радвам се, че и „40 до 40" е един такъв пример. Прави ми впечатление, че през последните 2-3 години има такива общности от хора, които познават, че са от едно племе. Преди не беше толкова лесно. Много е важно да се виждаме, да знаем кои сме и да се подкрепяме.
А в тази академията на какво се учите ?
Учи се в различни модули, но основата е всъщност да се научим как да разпознаваме една идея, какво е иновативна идея, как създаваме мрежи, как създаваме бизнес модел, как търсим финансиране.
Кои са учителите и в какви области ?
Има лектори от България и чужбина. За областите - от устойчиво развитие до икономика. Това са хора, които са на ръба на мислимото. Например д-р Секулова, която беше и лектор в последния ни форум Empatheast, който се проведе миналата седмица в Пловдив. Та тя изследва икономиката на щастието и как можем да обърнем парадигмата за това, че всичко се измверва в Брутен вътрешен продукт, а можем да го обърнем към човека. Например всеки около нас говори за растеж, а всъщност това понижава нивата на щастие. Оказа се, че културата на консумация води след себе си култура на нещастие и отчуждение. Има алтернатива - системи, в които някой ни е помагал или ние сме помагали на някой. Това не е нещо ново, но сега се разглежда по нов начин.
Избираме лекторите, според темата на академията. Тази година имахме 3 академии. Един от лекторите в две от академиите беше Ралф Бьолке, който е германец, но живее в Брюксел. Той е част от мрежата Transitions towns, която представя алтернативи в икономиката. Те са едни от създателите на Бристолския паунд - алтернативна валута в Бристол. Самият кмет на Бристол получава заплатата си в тази валута. Това позволява да се задържат милиони в местната икономика. Той говори много за възможни социални предприятия и новото разбиране за кооперативи, защото в България това е мръсна дума. В момента много от социалните иновации в Европа преминават през кооперативното движение. Например в Белгия една от най-известните бири е кооперативна бира. Един квартал си прави бира, а печалбата отива в това да се облагородява квартала. Това говори, че има модели, които могат да комбинират икономическа, емоционална и социална интелигентност. За това се борим и ние.
Как формално функционира вашата академия ?
Може да се кандидатства на сайта на Фабрика за идеи. Тази година променихме начина на прием в академията. За това създадохме едно Предизвикателство за социална промяна. Заедно с партньори от 5 града в България събрахме предизвикателства, с които хората се сблъскват на тези места - от градска среда до администрация. Превърнахме тези предизвикателства в мисии. Това много често са неща, които не се показват достатъчно в медиите. Тогава предизвикахме екипи от регистрирали се за участие хора. От кампанията се събраха 160 човека или 42 екипа от цялата страна. Те имаха 3 дни да предложат иновативно решение на стар проблем. Можеше да отидат да променят нещо и в друг град, а не в техния. През тези три дни ние им помагахме, т.е. всеки екип си имаше „ангел". „Ангелите" са тренери от „Фабрика за идеи", които обучавахме месеци преди това. Мисиите се решаваха с хората и за хората. Иновативните решения, около 25 на брой, представихме пред общините, медии и хора, които се интересуват от това как биха могли да бъдат полезни. Някои от идеите намериха своята подкрепа.
Със сигурност ще трябва да гостуваш отново и да разказваш за тези неща. Сега искам да те насоча към няколко изречения, които да продължиш.
Най-ценният урок от родителите ми е...
Това, че ме оставяха да граша. Много хора на моята възраст и от моето поколение, прехода ни остави с разведени семейства. Сега, когато работим в училища виждам, че това не се е променило и има много разделени семейства, защото някой от родителите работи в чужбина. За това казваме на тези деца, че емоцията от едно такова преживяване, може да се трансформира в енергия за промяна.
Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...
„Тук и сега".
Успехът е...
Не вярвам, че има такова нещо като успех. Има един постоянен процес на учене. Постоянно има някаква нова цел и няма такова нещо „седнахме на върха".
Вярвам във...
Вярвам в това, че когато сме искрени със себе си, можем да сме искрени с другите и да създадем едно много по-интуитивно и искрено общество.
Като малка исках да...
Не си спомням каква съм искала да стана. Спомням си, че в периода след 89 - та година сънувах Петър Младенов и се ядосвах на неща, които се говореха в парламента тогава. Може би този яд в едно 6-годишно дете от хаоса, в който растяхме, днес ми помага да правя това, което правя.
Аудио запис на това интервю можете да чуете тук.
