Мила Натудова е движещата сила на сдружение на българите с опит и образование в чужбина „Тук-Там". През последните 7 години тя активно работи за развитие на неправителствения сектор в България. От 2007 до 2010 работи по професионалните проекти на международната студентска организация AIESEC. Става една от селектираните млади българи, които се обучават по програмата „Младите лидери на България" в САЩ. Връщайки се в България през 2011 влиза в програмата на Empower за Развитие на млади лидери. В момента е член е на Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE), помага в стартирането на неправителствени организации като портала за професионално ориентиране - wishbox, както и Българска хранителна банка.
Кои са хората с малките стъпки, които правят големи и значими неща в обществото ни? Какво връща българите от чужбина и какво поддържа интереса им към България, докато са извън страната? Колко каузи може да подкрепя един човек на 26 години и то почти само в свободното си време? На всички тези въпроси и още много малки истини за живота си разказва Мила Натудова в интервюто си за Дарик радио.
Много е объркващо човек да научи за всички неща, с които се занимаваш. Разкажи ни първо за сдружение "Тук-там".
Мила Натудова: Около година и половина бях доброволец в сдружението, а от година и половина съм проектен мениджър там. „Тук-там" е каузата, която заема най-голяма част от ежедневието ми и енергията ми в момента.
Когато започнах работа там, баба ми ми каза „Не може ли да го промените това име, защото звучи толкова несериозно, а всъщност правите толкова сериозни неща". В общи линии, това е сдружение на българите, работили и живели в чужбина, които вярват в България. Организацията съществува от 2008 година и от една страна работи с българите, които се намират в чужбина, но и с тези, които се завръщат у нас. Едните макар и от разстояние искат да са свързани със страната си, а на другите, избрали да се върнат в България им помагаме от изграждане на социална среда отново тук, до намиране на подходяща професионална реализация.
Ще трябва да ни разкажеш всичко това с примери. Може би за първата група млади хора, които са все още в чужбина.
Имаме един много интересен проект „Посланици на Тук-там" и в различни европейски градове, надявам се скоро и в САЩ, имаме наш посланик. Той има за цел да организира българската общност от студенти и младежи, да ги информира за случващото се в България, възможностите за развитие тук, както и да работи за съхраняването на българската култура. Например последно реализирахме театрално представление за българската общност в Лондон. Друг пример е как в Копенхаген организирахме празненства по случай Баба Марта, когато подарявахме мартеници на датчани, правихме традиционна българска вечеря.
Всеки посланик реализира различни инициативи, в съответствие с интересите на българската общност на мястото, където живее. Някъде темите, по които се работи са култура, другаде образование и предприемачество. Нашият посланик в Маастрихт например организира дебати на тема „Образованието в България".
А с какво помагате на тези, които вече са се върнали тук?
Нашата организация е стартирала с решения на проблема на хората, които се завръщат, а именно социалната среда, която са загубили в годините остъствие. По тази причина и до ден днешен организираме ежемесечно събития, на които такива хора могат да се срещат, да обменят опит, съвети, полезна информация.
Друго нещо в тази посока, с което много се гордеем е форум "Кариера в България. Защо не?", на който вече 7 поредни години сме съорганизатор. Само тази година например имаше над 60 компании, които представиха възможности за професионална реализация пред повече от 1200 млади българи от чужбина, които се регистрираха за събитието.
На колко години си ти ?
Скоро ставам на 26 години.
От колко години се занимаваш с толкова граждански ангажирани дейности?
Може би още от ученическите ми години. Независимо с какво съм се занимавала до сега, някак винаги съм се чувствала свързана с гражданския сектор. Например като ученичка помагах с работа в общината на града, където съм родена.
Как става това ? Вместо да си учиш уроците, ти си помагала за дейността на общината.
Може би тук голяма роля има семейството. Отгледана съм от моите баби и дядовци, които са били учители и общественици в моя роден град Гоце Делчев. Вярвам, че те са имали едно несъзнателно влияние върху мен, че трябва да съм обществено активна.
Какви кампании реализира в общината?
С помощта на група от хора организирахме коледен базар, за който помолихме различни сладкарници, ресторанти в града, да приготвят нещо, което да дарят. След това поканихме хора от бизнеса в града да си купят от тези неща, а събраните пари дарихме на човек в неравностойно положение.
След това какво се случи с твоята социална активност ?
След като започнах висшето си образование в София, станах част от студентската организация AIESEC. Това е студентска мрежа в около 110 страни, а в България е много активна. Там започнах да работя по студентски проекти.
Как попадна в тази организация?
Винаги съм се стремяла да върша нещо полезно в свободното си време и може би това беше причината да стана част от AIESEC. Там рабоитхме по организацията на конференции и обучения за студенти. Беше ми много полезно дори в посока осъзнаване на бизнес възможностите в България. Там успявах да прилагам наученото в университета на практика.
Какво означава да си член е на Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE) ?
Това е една алумни организация, която се състои от всички младежи, които са участвали в програмата „Младите лидери на България", която се провежда в САЩ. Тя е съвместна програма на фондация „Америка за България" и Института за международно образование. Така заминах за 1 година през 2010г. да уча в САЩ, като стипендиант. В момента в нея има около 150 лидери и предприемачи.
Как се случва на така възраст да бъдеш лидер ?
За мен лидер е всеки един човек, който в ежедневието си се сблъска с някакъв проблем, намери решение за това. Може би аз вярвам във всекидневното лидерство, а не в лидерстово на големи думи и дела.
Т.е. лидерът е равен на инициатива, така ли?
Да, за мен е така. За мен това са хората, които правят малки стъпки, към случването на големите неща.
А какво правите в посока предприемачество?
Това е една от основните дейности на асоциацията. В момента например е домакин на Регионалния финал за предприемачество, който се казва Get in the ring. Там се осъществява битка между предприемачи от цяла Източна Европа.Битка означава, че те ще представят своята бизнес идея и ще се състезават да получат инвестиция.
Правиш много неща, но кое би откроила? Кое те кара да се чувстваш наистина доволна ?
Може би хората ме карат да се чувствам доволна, защото всички тези неща, които се случват около мен са свързани с хора с много енергия, инициативност, и отделят от свободното си време, за да работят за неща, в които вярват, че има смисъл.
Кой е проектът, който те кара да се чувстваш доволна от добре свършената работа?
Може би това е проектът Wishbox, който стартира в рамките на „Тук-там", но толкова порастна, че стана самостоятелна неправителствена организация. Олга е съосновател на организацията и беше част от „40 до 40" миналата година. Този проект стартира, защото искахме да направим нещо в полза на кариерното ориентиране на подрастващите. Чрез проекта успяхме да им покажем различни аспекти от професията инженер, спортист, актьор и други. Това се случва чрез видеа с реални хора в България, с различни професии, които са щастливи от това, което правят.
Аз вярвам, че децата имат нужда от позитивни ролеви модели, и че не задължително да си милионер, за да си щастлив от това, с което се занимаваш.
Разкажи ни малко за участието ти в дейността на Българска хранителна банка?
За хранителна банка в България се говори от много години, а аз имах щастието да попадна в нея в първите месеци от официалната й дейност. Това беше периода, когато трябваше да се задвижват колелата. Беше много интересен опит, защото от една страна се работи с производителите, които имат годна за консумация храна, но с изтекъл срок на годност, а от друга с организации, които представляват нуждаещи се от храна хора. Правила съм най-различни неща там. Била съм с камиони за разнос на храна в квартали в София, които до тогава не знаех, че съществуват. Работила съм и с Българската агенция по безопасност на храните, тъй като Българската хранителна банка има една много важна роля в предоставянето на храна, която да е годна за консумация. Сега много се радвам, че всичко потръгна и организацията се радва на големи резултати.
Как гледаш на неправителствения сектор в България ?
Със сигурност монетата има две страни. Аз за щастие имам късмета да съм обградена от работещи хора в НПО сектора. Много се развива този сектор през последните години, дори българи, живели в чужбина се връщат тук и започват работа в него.
Как се виждаш след 10 години например?
Със сигурност ще продължавам да съм свързана с неправителствения сектор, защото това е начин на живот за мен. От друга страна със сигурност искам да имам нещо свое в областта на социалното предприемачество.
Политиката интересува ли те? Политиките на държавата имат пряко влияние върху средата, в която живеем.
Политиките определят правилата, по които живеем, но ние можем и да работим независимо от държавата. На мен често ми се случва по раални проекти да работя с институции, като Президенството, Столична община, Европейската комисия дори. Според мен обаче политиката не трябва да е в центъра на мислите на който и да е човек. Но неправителствения сектор, бизнеса и държавата трябва да функционират заедно.
Имаме един кратък блиц:
Най-ценният урок от родителите ми е...
Да бъда искрена, честна и да бъда себе си.
Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...
"Мила в страната на чудесата".
Успехът за мен е...
Път, а не дестинация.
Вярвам във...
Вярвам в малките стъпки на много хора, които водят до голяма промяна.
Като малка исках да...
Исках да стана учител и не съм се отказала напълно от идеята.
Имаш ли го като план за себе си?
Смятам го за престижна професия, макар в България да не е напълно така. Познавам много хора, които са млади учители тук по програмата „Заедно в час" и наистина правят вдъхновяваща промяна.
Мислиш ли, че проектът „40 до 40" също са малки стъпки към голяма промяна?
Да, защото той създава една общност от хора, които малко или много са се ангажирали да подобряват или променят средата и много се радвам, че показва различни примери.
Ти познаваш ли някой от останалите отличени в проекта?
Да, поне 50 % от тях, а с някои дори сме правили общи неща. Вярвам, че хората, които горят да случват хубави неща в България, рано или късно се намират, за това нямам търпение да се запозная и с останалите.
Аудио запис от това интервю, можете да чуете тук.
