Мария Василева е доброволец по душа. Тя е кмет на с.Лозенец, община Царево и Председател на гражданско сдружение " За Лозенец". Подходът в работата й променя представите за това как трябва да се отнася един кмет към хората и задачите си. Мария е силно отдадена на работата си и има за цел да превърне Лозенец в едно още по-добро място за живот и почивка, със съвременни решения и допитване до хората.
Как да провокираме хората да работят за развитието си заедно, защо един 28 -годишен човек решава да стане кмет и обединител на идеите на едно село, и как да направим младите българи активни граждани ? Отговори на тези въпроси и няколко морски рецепти за успех споделя Мария Василева в интервюто си за Дарик.
40 години е формалната граница на „40 до 40", а на Вас колко Ви остава до изпълването на тази възраст ?
Мария Василева: 12 години.
Как Ви изглеждаше това един кмет да е на 28 години, преди да влезете в местната администрация ?
Всъщност никога не съм разсъждавала по този въпрос. Може би на обществото като цяло изглежда странно и по-особено. Мисля обаче, че в този случай младостта не е порок, а напротив - дава много предимства в работата и начина на взимане на решения, на информиране. Младите хора много по-бързо успяваме да се запознаем с обстановката наоколо, да бъдем адекватни и да взимаме правилни решения.
Какво се случи в с.Лозенец, че в момента си говорим за него ? Как се появи гражданското сдружение „За Лозенец" ?
Сдружението се появи преди повече от 6 години. Ноговият замисъл беше да създаде една градивна опозиция на тогавашното управление в селото. Появих се изневиделица, като млад човек, на 21-22 години тогава, абсолютно необременена от каквито и да било зависимости. Знаем в малките населени места хората са свързани по един или друг начин и много от тях се страхуват да бъдат опозиция, тъй като това действие се смята от обществото за едва ли не обречено. Аз съвсем наивно и без никакви задръжки оглавих гражданското сдружение. Тогава в селото имаше конкретен проблем - разрушаване на инфраструктурата от големи и тежки камиони, които минаваха през селото, за да строят един от големите комплекси наоколо. Тогава по някакъв начин изиграх ролята на обединител на хората и им помогнах да изразят недоволството си. И така направихме протест, спряхме временно дейността с преминаването на камионите, асфалтира се улицата и мисля, че по този начин хората повярваха, че дори и млад човек може да постига добри резултати.
Колко са жителите на Лозенец ?
По справки на ГРАО постоянните жители са около 670. Но през зимата остават не повече от 350 души.
Какво е горе-долу възрастовото разпределение ?
Лозенец е младо село, тази година празнува 90-годишен юбилей. Освен това е и село с млади хора, защото има препитание и това ги задържа там. За възрастовата граница не мога да съм много конкретна.
Вие от селото ли сте ?
Аз съм родена в Стара Загора, но като цяло детството ми е минало в Лозенец. След като родих детето си и реших да остана в този край, живеенето в Лозенец беше едно нормално следствие на нещата - да дам това, на което съм способна, да работя за хората, за мястото.
Как приемат жителите на с.Лозенец, че сте част от „40 до 40"?
Всъщност аз не съм се похвалила още.
Поздравявам ви за това, защото то не е характерно за един кмет.
Хората, с които общувам често и приятелите ми се гордеят много. Ще споделя скоро и в селото.
Започвам няколко изречения, а вие трябва да ги довършите.
Най-ценният урок от родителите ми е...
Ценен урок е, че ме научиха какво е и 2 и 200.
По какъв начин предавате този урок на детето си ?
То е още малко - на 4 години. Но има време.
Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...
„Кметството".
Между другото има такъв филм, но струва ми се не е толкова интересен, колкото този за Вас би бил.
Имате ли кино в селото?
Нямаме кино постоянно, но лятото имаме един много инетресен проект на БНТ с пътуващо кино. Така две лета подред се прожектираха интересни и алтернативни филми.
Успехът за мен е...
Успехът за мен е резултат от добре свършена работа, но същевременно е и много относително понятие.
Вярвам във...
Вярвам в това, че за да изградим едно по-добро общество, трябва да започнем да уважаваме повече децата си. По тази причина много симпатизирам на всички номинирани в „40 до 40", които работят с деца и в сферата на образованието. Също и на тези, които променят нагласите на обществото към въпросите за възпитанието и отглеждането на децата. Смятам, че е крайно време да спрем да ги потискаме и да се държим с тях като друга категория човешки същества. Трябва да се държим с тях като с равни, за да ги въвлечем в участие и да ги направим активни граждани.
Като малка исках да...
Много неща съм искала. Може би с възрастта много пъти съм си менила желанията. Спомням си един период, в който исках да бъда добра.
Нямало е мечта, която да е свързана поне малко с кметската позиция.
Не, не бих казала, че е имало.
Може би и за това сте толкова добра като кмет. Може би, ако човек мечтае в категории, а не в постове, му се получават по-добре нещата.
Да, определено смятам, че успехът не трябва да е самоцел, а следствие от други желания и цели.
Струва ми се, че обществото в България все още може да приеме успехът на един човек, но някак не може да възприеме успехът на цяла общност от хора, единици. За това може би не вярваме на държавната администрация или на държавата съвсем. Каква е рецептата да преодолеем този скептицизъм и да разберем, че държавата - това сме ние всъщност ?
И аз много се чудя каква е тази рецепта и ми се иска най-накрая да я измислим. Трябва наистина да вземем нещата в свои ръце и да спрем да бъдем наблюдатели. Трябва всеки от мястото, където е най-близо, да започне да прави малките промени, които му се иска да види. Това важи и за ежедневието и за неща с по-голям мащаб. Нека хората се събират, говорят и действат, защото не бива да чакат някой друг да свърши това вместо тях.
Мечтаете ли в социален аспект ? До къде се простират мечтите Ви за селото, региона ?
Мечтая да. Преди да встъпя в сегашната си длъжност имах малко наивни схващания, за това че хората се грижат за това, което е извън домовете им, за общите пространства. Мислих, че имат нужда от обединител, някой, който да отключи този, заложен в тях модел. Мечтая това да се случи наистина. Мечтая да започнем да се грижим за пространствата около себе си. Тази година бях на един форум „Заедно, на Горичка и там имаше много интересен норвежец, криминолог, който говори за доброто общество. Той каза, че в неговия град, всяка втора неделя в месеца се събира целия квартал, и хората правят различни неща заедно - подрязват розите например. Така ми се иска да стане и в България, да правим подобни неща, не само на определени кампании и празници, а хората да мислят за общото постоянно.
Аудио запис от това интервю можете да чуете тук.
