Красимира Величкова е завършила културология в Софийски университет „Св. Климент Охридски". Директор е на Български дарителски форум от 2008 г. Преди това е работила като мениджър "Развитие и партньорства" в сдружение „Алтера" и като мениджър "Финансирания и развитие" във фондация „Работилница за граждански инициативи". Занимавала се е със стратегии за организационно развитие и набиране на средства за социални и културни проекти, както и с инициирането и осъществяването на проекти в сферата на културата и културните политики. БДФ обединява благотворителни фондации и социално отговорни компании, които подкрепят каузи в сферата на социалните дейности, екологията, културно-историческото наследство, образованието, зачитане на човешките права и здравеопазването.
За предизвикателствата в борбата за социална отговорност и ангажираност, за значението на екипа по пътя към успеха и вдъхновението да продължаваш да работиш за важни обществени каузи, разказва Красимира в интервюто си за Дарик радио.
Може би малко хора знаят името на фондация „Български дарителски форум", но знаят за нещата, които вършите.
Красимира Величкова: Да, така е. Особено с онези неща, които са проблематични, и с които се борим. Поради тази причина често сме гости в медиите и коментираме в публичното пространство.
Трябва да припомним тези неща, защото мисля, че свършихте много работа през последните години.
Хронологично погледнато, а и най-силно емоционална за мен беше битката за Фонда за лечения на деца. Български дарителски форум е сдружение на големите дарители в България. В него членуват компании, които даряват и фондации, които имат финансиращи програми. В момента членовете на фондацията са 50. За да ориентирам хората, които ни слушат, повече от 40% от даренията в България се правят от фондациите и компаниите, които са наши членове.
Това се случва благодарение на...
Това се случва благодарение на тяхното собствено съзнание, на ценността на дарителството, на това, че дарителството може да бъде инструмент за промяна. Инвестирайки средства в социални каузи може да се постига истинска и реална промяна. Много често тези дарители търсят партньори, особено компаниите в различни сфери. Те не могат да се ориентират в този океан от неправителствени организации. Тук идва нашето място. Ние се грижим да намерим най-подходящите партньори, спрямо техните искания, в различни сфери - екологични, образователни, социални.
Нека се върнем на Фонда за лечение на деца.
Всичко започна като забелязахме, че има проблем с Фонда за лечение на деца, след като стартирахме системата DMS - единен дарителски номер. Това е платформа, през която кампании могат да набират средства за своите каузи със sms-и. За разлика от Полша, Чехия и Словакия, където има същите платформи, но няма хора, които набират средства за лечение например, а това се случва през организации или институции. Ние се сблъскахме с факта, че тогава, през 2007 година, такива кампании в България се организираха именно за хора, които трябва да се лекуват извън България или чието лечение дори и в България, не е покрито. Започнахме да изследваме защо това е така, особено при кампаниите при деца, когато съществуват институции, които трябва да отговарят за това. Тогава през Фонда за лечение на деца бяха отпуснати 20 млн. лева,от които фонда върна 19 милиона и половина. В същото време се случваха много кампании през нашата система и има много деца, които имат нужда от помощ. Тогава разбрахме със „Спаси Дарина", които са наш партньор от много време, че фондът страда от тежка бюрократична болест и че заради тази бюрокрация буквално умират деца. Тогава започнахме тази битка, като няма да разказвам за всички перипетии, през които сме минали. Тази година фондът ще изпрати над 1300 деца за лечение, работи добре, има над 11 млн. бюджет за тази година и най-важното - не бави деца, които имат нужда от спешно лечение. С оглед на тези факти кампаниите за подпомагане на деца рязко намаляха. Това е важно за нас, не защото дарителите даряват по-малко, а защото отговорността изначално не е тяхна. Дарителската подкрепа никога не е сигурна и безусловна. За това ние искахме да помогнем институцията, отговорна за това да има система, която работи.
Вие направихте така, че тази институция да заработи по правила.
Да, ефективно, прозрачно, по правила, така, че да сме сигурни, че не се бавят деца.
Вие влязохте и физически във фонда и неговото управление.
Да, в Обществения съвет заедно с Деси Хурмузова от „Спаси Дарина".
Как са нещата във фонда сега?
Нещата са добре. Има бюджет до края на годината. В момента се водят разговори с Министерство на здравеопазването какъв ще е следващият бюджет. Има неща, които винаги могат да се подобряват и ние имаме идеи за това, но ще се случват едно по едно.
На колко години е Български дарителски форум ?
Тази година стана на 10 години.
Как успяхте да се наложите, да накарате фирмите наоколо, които искат да даряват, да се обръщат към вас ?
Форумът е създаден 2004 година от 11 големи фондации, които са имали свои финансиращи програми в България, като „Отворено общество", „Кирил и Методий", „Работилница за граждански инициативи" и други. Те са имали нужда от платформа, която да ги събира, да говорят за поблемите, да координират дарителските си програми, така че да няма области, които се припокриват или такива, които са изпуснати. Друга идея е била, чрез една представителна организация да водят застъпнически кампании, така че да се подобрява средата за дарителство. Така обща кампания например беше тази, в която се борихме да премахнем ДДС-то, което се начисляваше на дарителските sms-и. След шест години това се случи. Това не е битка само на една организация. Ние като дарителски форум имахме подкрепата на още доста организации от сектора.
След 2007 година, когато държавата ни влезе в ЕС, голяма част от дарителските организации,особено международните, които финансираха в България, казаха „Ето вие вече сте една успяла държава с една добре изградена структура на гражданското общество, нямате нужда вече от толкова силна подкрепа". Малко по малко започнаха да се оттеглят или някои фондации дори да затварят. В същото време компаниите, особено с примера на международните компании -майки, внесоха идеята за корпоративната социална отговорност. Компаниите освен юридически лица, които носят приходи на своите собственици и инвеститори, те тряба да имат грижа към обществото. Така компаниите се превърнаха в основния играч на полето на дарителството, защото инвестират най-много пари. И до днес най-много средства като обем се даряват от тях. Миналата година тези средства бяха малко над 50 млн. например. Така постепенно ние разширихме дейността и дадохме възможността на компании да бъдат част от форума. В началото компаниите инвестират в каузи, които много бързо дават резултат, но не променят системата. Постепенно започнахме да говорим с тях, че е важно да мислят за ефекта, да гледат по-дългосрочно на резултата. В действителност в първите години ние канихме членове и се опитвахме да им покажем ползите от членството им, да ги мотивираме.
Как гледаха на вас ?
Не винаги са ни разбирали и са разбирали смисъла на ползите, защото и организациите и компаниите си имат своите приоритети, но трябва да станат част от една организация, с която да споделят една по-висока мисия. Те в повечето случай искат пряк резултат, а истината е че членството при нас дава усещане за общност, но трябва да си активен, за да се възползваш истински от тази общност. За нас е радост, че напоследък по-рядко се случва да каним членове. Вече сме разпознаваеми и ни търсят и всеки ден имаме запитвания за дарения.
В момента две компании вместо коледни подаръци за своите VIP клиенти, искат да дарят този бюджет за каузи. Понякога имаме запитвания за дарения на малко средства, но понякога става дума за много пари.
Това е голяма отговорност - не те ли напряга ?
Понякога ме напряга. Например когато става дума за децата и семействата, което е най-тежката част от работата. Тогава трябва да се срещаш с болни или много тежко болни деца. Но, ако аз се оставя на напрежението си и собствената си емоция, няма да мога да им помогна. За това е много важно да бъда прагматична, да мисля за това кои са стъпките и какво трябва да се направи. Опитвам се да трансформирам по други начини това напрежение, защото съм фокусирана върху чисто прагматичната страна на нещата. Защото отговорността е не само да насочиш дарителя към конкретна кауза, а и дарителят и дареният трябва да останат удовлетворени. Ти ставаш посредник в едни взаимоотношения, върху които нямаш контрол и това често е голяма отговорност.
В същото време е страшно зареждащо и радващо за мен, че аз работя със светли хора, които вярват, че могат да променят неща, които дори да се уморяват са неуморни, които не се отказват и имат вдъхновения. Това е абсолютно противоположно на голяма част от нещата, които виждаме обикновено в медиите и в разговорите на институциите. От време на време гледам парламентарен контрол и не мога да повярвам, че основно разговорите между институциите се въртят около това, че нещо не може да се случи или е прекалено трудно.
Кои са тези хора около теб, къде ги срещаш ?
Екипът на дарителския форум на първо място. Те работят страшно много. Ние сме 4 човека и половина, защото един работи на половон ден. Екипът на „Спаси Дарина", екипите на членовете на форума, доброволците, които срещаме в различните каузи. Пример за това са и доброволците, с които работихме в бежанските лагери. Ани, с която работихме в бежанските лагери, и до ден днешен е доброволка и пише рецептите, по които армията готви на бежанците.
Струва ми се, че по време на наводненията вие успяхте да съберете много повече помощ и подкрепа, в сравнение с това, което Червеният кръс успя да направи.
Не е така, по-скоро и ние и те събрахме доста. Червеният кръст е организация, в която също много хора вярват, все пак тя е на 120 години. Те имат много по-тежки и сложни процедури, които от една страна ги пазят. Ние много по-рисково подходихме. Те например имат много ясни процедури кога, как и къде влиза един доброволец, той е дори застрахован и получава инструкции. Това е добре, защото ако се случи нещо, се знае много добре кой носи отговорността. Ние действахме по-хаотично, но бяхме по-бързи.
Как избра точно този път ?
В началото беше случайно. Започнах работа в „Сорос", център за културни политики, когато бях студентка в Софийски университет. След това започнах в граждански организации, различни и всички много вдъхновяващи. След това имах възможност да работя в бизнес среда. Установих обаче, че за мен не е достатъчно да работя само, за да получавам заплата. Не знам дали е въпрос на его, на прекалена вяра в себе си, но видях, че моите действия освен да ме изхранват, могат да имат друг резултат за другите хора около мен. Това е един адреналин, от който човек много трудно се отказва.
Аудио запис на това интервю, можете да чуете тук.
