Бистра Иванова е доброволец и упорит защитник на правата на мигрантите. Участва в сдружението "Школа за демокрация", работи с деца в центъра за интеграция на Българската агенция за бежанците и е сред основателите на Мулти-култи колектив. Преди да се появи "колектива" обаче стартира Мулти култи китчън - инициатива, която чрез събирания с цел приготвяне на храна, хората преодоляват предразсъдъците си към различните. Освен тези събирания "Мулти култи китчън" организират и кулинарни курсове, по време на които готвачи от различни етноси демонстрират тънкостите в приготвянето на различни ястия пред българи. Като продължение на цялата инициатива организацията изработва "Мулти култи карта" на София, която показва къде в столицата можете да намерите сирийски, холандски, индийски или френски ресторант. Освен с тези събития екипът на "Мулти култи колектив" се е захванал с много други инициативи, които имат за цел да интегрират мигрантите. Една от тях е т. нар. обиколка на София за бежанци. През 2011-а Бистра получава и титлата Доброволец на годината в категорията Гражданско участие.
Повече за магията на храната, която те потапя в традициите на различни народи и за мисията да бъдеш доброволец разказва Бистра в интервюто си за Дарик радио.
Добре дошла в мини обществото „40 до 40". Какво е Мулти култи китчън, как би описала тази инициатива?
Бистра Иванова: Инициативата стартира преди около 4 години. Това са културно-кулинарни следобеди, посветени на определена култура или кухня. Каним чужденци, които сами решават по какъв начин да представят себе си и страната си - през кухнята, културата, изкуството и т.н. Така сме представяли култури от всички континенти, като Азия, Африка, Южна Америка. В една такава неформална среда хората се срещата и стават приятели.
Аз имам една теза, че човек е патриот, когато не само обича страната си, но обича и хората, които са дошли в нея,т.е. чужденците. Мисля, че споделяме това схващане.
Би ли споделила колко ти остава до 40 години ?
Още 13 години.
Какво мислиш изобщо за тази граница 40 ?
За мен лично възрастта е само число. На мен винаги ми е било любопитно да си общувам с по-възрастни хора. И в личен и в професионален план винаги съм се разбирала добре и с възрастни и с деца.
Преминавам първо към един кратък блиц.
Най- ценния урок от родителите ми е...
Може би, че са ме научили да вярвам в себе си и че всичко на света е възможно. Те винаги са ме подкрепяли и са ми казвали колко съм умна и добра и, че мога да направя каквото поискам.
Имаш ли все още неосъществени план или идея, по които тепърва започваш да работиш ?
Толкова много са. Една от моите мисии, е свързана с факта, че съм вегетарианка. Много ми се иска българските детски градини, училища, болници да предлагат и вегетарианска храна. Друго нещо, върху което искам да работя е това хората да имат по-богата здравна култура. Ако човек се грижи добре за себе си може да бъде здрав до много дълбока старост.
Ако имаше филм за мен той щеше да се казва...
„Любимото дете на Бог". Може би е заради факта, че някак всичко около мен се подрежда винаги по най-добрия начин, без сама да търся това.
Мислех си, че ще ми кажеш нещо като „Човек на добра воля", защото ти самата си ставала Доброволец на годината, занимавала си се с това и увличаш други хора в тази кауза след себе си. Защо „Любимото дете на Бог" ?
Може би, защото никога не съм се проваляла. Дори, когато нещо е на път да се сгромоляса винаги става някакво чудо и нещата си идват на мястото.
На какво отдаваш този късмет - на пътя, който си избрала да следваш, съдба ли е или нещо друго?
Според мен това е въпрос на нагласа. Понякога хората търсят извън себе си причината за неуспеха, като си казват „Точно на мен ли трябва да се случи това?". Аз обаче мисля, че в света няма зло и всяко нещо идва, за да ни провокира да се променим.
Твой ли си е този възглед или го придоби от семейството ти?
Да, може би е мой дълбок и съкровен.
Продължи следното изречение: Успехът за мен е ...
Да сбъдна мечтата си да имам 4 прекрасни деца, които да бъдат граждани на света, и с които света да се гордее.
Вярвам във...
Вярвам във всичко: човек, Бог, съдбата, живота. Имам пълно доверие на света.
Често българите се открояват именно с постоянното си съмнение. Кое беше последното нещо, за което ти имаше съмнение ?
Май отдавна не съм имала съмнения.
Като малка исках да...
Ако говорим за малките детски мечти съм искала да си играя, да редя пъзели и други такива типично детски неща. Ако става дума за това каква съм искала да стана - исках да бъда издател на книги. Това и завърших в последствие във факултета по Журналистика - Книгоиздаване. За това си мечтая един ден да имам бутиково детско издателство, което да няма цел печалба, а да издава по 2-3 книги годишно. С тези книги бих помагала на децата да израстват като личности, да си задават въпроси, да търсят своите отговори.
Как се развива Мулти култи китчън ?Сподели, че скоро ще излиза нова карта на интересни обекти с интернационална кухня.
Мулти култи китчън всъщност е първата инициатива на нашия екип. По-късно създадохме сдружение „Мулти култи колектив". А тази Мулти Култи карта е един от проектите на сдружението. На нея картографираме автентични чуждестранни и български ресторанти, сладкарници, пекарни, понеже интеграцията е двустранен процес.
Следващият петък, 14 ноември представяме новата карта, която ще бъде обогатена и в нея ще има цели 36 обекта. Представянето ще е в Бетахаус от 19 часа и всеки, който иска, може да дойде. Ще има музика, автентична кухня от 20 държави, изложба.
Всъщност чрез тази карта ние показваме лицата на тези чужденци, които имат бизнес, свързан с храна в София. Имаме кратки интервюта с тях, където разказват за себе си, за любимото ястие, което баба им е готвила, когато са били малки. На събитието нашите приятели от "Компот Колектив", ще направят нестандартни портрети на тези чужденци, като чрез тях представят тяхната история. Интересно е, защото това са готвачи и бизнесмени, които изведнъж се оказват обект на изкуство. По този начин ги предизвикваме и насърчаваме интереса към другите държави.
Това всъщност може да се счете и за дипломатическа дейност, защото ти реално работиш с един вид културни посланици. Имаш ли си любимо място от тази карта ?
Всъщност са много. Това е и най-приятната част от работата, защото за да подберем най-добрите места, ние първо трябва да ги посетим, да дегустираме.
Самата ти готвиш ли?
Да, много. Обичах да готвя, когато имах повече време. Готвех по 2-3 ястия на ден, приготвях си хляб. Сега нямам много време, за това ям повече сурова храна, а другото е допълнение.
Какво мислиш за „40 до 40" ?
Много ми харесва идеята да се покажат интересни, позитивни хора и инициативи, които наистина формират България днес. Каквото и да си говорим, за мен такива хора са лидерите на мнения, тези, които задават дневния ред на обществото.
Какво е България за теб ? Питам те, защото много има много националистически идеи, които се опитват да покажат България като нещо малко.
Когато мисля за България, аз гледам няколко хилядолетия назад. Българският дух е нещо велико. Проявявам голям интерес към историята на религиите и виждам голямото място на България там. Чувствам се много силно обвързана с българското, за това се радвам, че сме имали такива деди. Радвам се, че има такова нещо като български дух, който не се губи дори сега, когато сме в криза.
Аудио запис на интервюто можете да чуете тук.
