Александър Куманов за ключа към мотивацията да правиш добро
Александър Куманов за ключа към мотивацията да правиш добро / Дарик радио
Александър Куманов за ключа към мотивацията да правиш добро
75795
Александър Куманов за ключа към мотивацията да правиш добро
  • Александър Куманов за ключа към мотивацията да правиш добро

Александър Куманов е основният двигател за Форум „Ключ". Целта на форума е да покаже на младите хора, че могат да бъдат предприемачи и в гражданския сектор, че не е задължително непременно да създадеш фирма, за да живееш добре и да се чувстваш полезен. Организираните от него събития дават възможност на младите да повярват, че могат да се посветят на каузи в гражданския сектор и това да бъде тяхната професионална реализация.

Защо е важно да търсиш добрини и да ги споделяш с обществото, какво означава числото 42 и къде се крие „ключът" към успеха? Тези отговори и още някои интересни истории за мотивация, интересен кариерен път и важните примери в живота, ще разберете от интервюто на Александър Куманов, един от „40 до 40", което даде за Дарик радио.

Ти не за първи път си наш събеседник и се радвам, че сега си тук като част от прекрасния проект „40 до 40". Разкажи ни малко повече за форум „Ключ".

Александър Куманов: Тази инициатива се развива и обогатява благодаряние на много хора. Радваме и факта, че все повече хора искат да участват в случването й. Това е усещането за общност, която изгражда нещо смислено.

Смятам, че проектът „40 до 40" и форум „Ключ" имат много общи черти, може би най-вече като цели.

Така е и дори не мога скрия, че миналата година, когато организирахме форума, често поглеждахме към първата група от „40 до 40" и техните постижения и успехи. За това има хора, отличавани в „40 до 40", които са били на сцената на форума.

Форум „Ключ" се случва поне два пъти в годината. Това са мотивационни събития с много енергия. Реализираме ги в театрална зала и на тях представяме хора със сериозни успехи в гражданския сектор, положително въздействие върху обществото, хора с мечти, които искат да споделят, хора с резултати след себе си, които ги мотивират да продължават напред. Всичко това те предават на една аудитория, която за наша огромна радост се множи и освен това не е пасивна.
Тази аудитория търси, иска и пита. Така обикновено презентаторите споделят, че те са се заредили положително от публиката, а по принцип трябва да бъде обратното.

Това означава ли, че представяте едни хора, които правят нестандартни неща ?

Тези хора всъщност правят много простички неща. Те показват на останалите, че стереотипа, предаващ се от поколение на поколение, че „някой трябва да ни бутне", „някой трябва да направи нещо вместо нас" е вреден, но можем да го преборим.

Разкажи ни какво правят тези хора, какви са простичките неща, с които променят средата около себе си.

Като започнем от организирането на дарителство, до това да мотивираш хората около теб да облагородят градинката пред блока си например, включително да стигнеш до хора, които случват бизнес идеи, чиято цел е добротворчеството. Но има и много по-сериозни примери: работа в посока деинституционализация на деца, подкрепа на хора в нужда. Това са все неща около нас, които за съжаление в масовката на политически новини, остават в страни, а именно те карат хората да се чувстват живи.

Само за успешни истории в социалната сфера ли разказвате на форума?

Основно сме се насочили натам, но винаги в изданията присъства и един човек от бизнеса, което обаче не означава, че той не се занимава със социални каузи. Когато хората чуят за социална сфера, винаги си представят работа с хора в риск или в нужда, но това е всъщност само една част. За това ние полагаме усилия да представяме всичко, което е обществено значимо, обществено помагащо, обществено разкрасяващо.

Защо избра да работиш в тази посока? Хора с твоите идеи и потенциал могат да работят много други неща, да бъдат богати и т.н.

Аз май не съм програмиран да преследвам богатство, а съм от хората, които са програмирани да се издържат, работейки това, което им харесва. Образованието, което съм завършил, наистина ме тласкаше по-скоро към държавната администрация. За това кариерата ми започна в Министерство на младежта и спорта, в тогавашната програма „Младеж". Там прекарах 6 години, от които 3 години бях експерт и 3 години ръководител на програма. Скачайки от едно нещо към друго, всъщност стигнах до форум „Ключ". Привидно в нещата, които съм правил до сега нямат нищо общо, но има една невидима нишка, която ги свързва. Например това, което видях от работата си с реализацията на проекти е, че дейностите, които организациите случват, всъщност ги променят. После прекарах кратко време като част от екипа по една от Оперативните програми и така се озовах в неправителствения сектор.

С форум „Ключ" искам да бъдем една още по-разпознаваема инициатива, с мисия да разпространяваме доброто и мотивацията да правиш добро.

Изглеждаш много щастлив от това, което правиш. Има ли хора около теб, които са успели да повлияят в по-голяма степен?

Аз се радвам, че до сега съм работил в екипи, в които е отсъствал маниера на следене, говорене срещу другия. Напротив, винаги съм попадал на сплотени екипи, където хората разчитат един на друг. Така хората, които са ми повлияли са били менторите ми в администрацията, както и тези, с които сме изградили фондация "42", с която реализираме форума. „42" означава постоянното търсене на новото, на отговори. Без изчерпателност мога да спомена, че са ми повлиявали мотивиращо и положително мои учители, преподаватели в университета. Някои от тези хора са например е Георги Апостолов от Национален център за безопасен интернет, който много ми помогна за първото издание на „Ключ"; Цвета Брестничка, която работи в асоциация „Родители"; дори и Надя Шабани и Ива Колева, които са излизали на сцената на форума и много други примери мога да спомена.

Сега ще погледнем малко от различен ъгъл на теб с няколко блиц въпроса.

Най-ценният урок от родителите ми е...

Да се отнасям човешки с хората. И двамата ми родители никога не са подхождали с предрасъци към останалите. Може би това е една от причините да съм толкова открит.

Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...

„Един пловдивчанин в София". Избирам това заглавие, защото макар да съм прекарал половината си живот в столицата, винаги някак уюта ме тегли обратно към родното ми място. Мисля, че се в Пловдив се раждат много талантливи хора с потенциал и за това съм горд, че съм роден там.

Успехът за мен е...

Да виждам около себе си хора, които са мотивирани да бъдат щастливи.

Вярвам в...

Хората, с които съм, с които работя, и на които мога да се опра и да вървим заедно напред.

Като малък исках да...

Като малък исках да стана дипломат. Но май е по-добре, че станах това, което съм.

Как се чувстваш от това, че си се разминал с детската си мечта ?

Аз учих „Международни отношения" в УНСС и се готвех за такава кариера. Повече ме влечеше обаче темата за Европейския съюз, и това ме отведе в европейските програми, от там пък стигнах до форум „Ключ". Може би има нишка, която държи всичко това свързано.