Ако вече е ясно, макар и не със сигурност, че минималната работна заплата ще се увеличи с още 20 лева от началото на следващата година, а пенсиите на възрастните хора ще скочат с около 10% от 1 април, социалното министерство все още мълчи по въпроса дали ще има ръст на детските надбавки, обезщетението за отглеждане на малко дете и другите видове семейни помощи, които малко или повече стимулират българските семейства да създават и отглеждат повече от едно дете, за да се борим с европейската тенденция на застаряващо население.
Как изглежда семейното подпомагане през 2012 г.?
За раждане на първо дете всяко българско семейство получава от държавата еднократна помощ в размер на 250 лева, независимо от доходите. За второ дете помощта скача на 600 лева, а всяко следващо дете се подпомага с тройно по-малката сума от 200 лева.
Ако семейството има близнаци, то помощта за всяко от децата е в размер на 1200 лева.
Ако майката е студент в редовна форма на обучение по време на раждането, то тя има право на помощ от 240 лева месечно през първата година от отглеждането на детето, като помощта се изплаща накуп и на практика семейството получава 2880 лева при раждането на детето.
За дете, при което до 2-годишна възраст се установи увреждане, семейството има право на допълнителна еднократна помощ в размер на 100 лева.
Майки, които нямат право на обезщетение за бременност и раждане по Кодекса за социално осигуряване, и имат месечни доходи, по-ниски от 350 лева на член от семейството, получават еднократна помощ от 150 лева при раждане на дете.
Колкото до така наречените детски надбавки или месечни помощи за отглеждане на дете до 18-годишна възраст, техният размер е 35 лева. Право на тази помощ имат само семействата с доходи до 350 лева месечно на член от семейството. За родителите на близнаци детските надбавки са по 105 лева за всеки от близнаците. Месечната добавка за дете с увреждане е 189 лева.
Майчинството у нас
България се слави като страната с най-дългото платено майчинство в Европа - 775 дни, като през първите 410 дни, включващи 45 дни преди родовия термин, майката получава месечно обезщетение в размер на 90% от стойността на осигурителния си доход, изчислен върху доходите от последните 24 месеца. Ако жената е попаднала на некоректен работодател, който я осигурява на минималния осигурителен праг, но в трудовия й договор е записана по-ниска сума от стойността на прага, то обезщетението се изчислява върху сумата от трудовия договор. През втората година от майчинството държавата осигурява по 240 лева месечно за отглеждането на детето. Майката има право и на още една година майчинство, но под формата на неплатен отпуск.
Как са подпомагани семействата преди 45 години?
През 1968 г. е въведена нова държавна политика спрямо семействата, с цел насърчаване на раждаемостта. Това показват дигитализираните протоколи с решенията на Политбюро, публикувани на сайта на Държавната агенция „Архиви". Мерките създават предпоставки не само за повече деца, но и за намаляване на злоупотребите със семейните помощи, което към настоящия момент би върнало чувството за справедливост у българите. Ето какви са те:
Съгласно решението на Политбюро от началото на 1968 г. еднократното подпомагане при раждане на дете варира според поредността на детето, както е и в момента. За първо дете семейството получава 20 лева, а за второ сумата скача десетократно на 200 лева. Най-голямата по размер помощ се дава за трето дете - 500 лева, което спрямо тогавашната минимална заплата от 60 лева представлява повече от осемкратния й размер. След третото дете помощта пада отново на стойността от 20 лева.
От тази мярка могат да се направят следните изводи: първо, държавата стимулира раждаемостта до третото дете, с цел повече семейства да имат повече от едно дете, но да не злоупотребяват с раждането на повече деца, за да получат повече на брой помощи. Второ, помощта за второ и трето дете надвишава в пъти минималната и близките до нея работни заплати, и е значителна подкрепа за семействата.
Ако това бъде приложено в наши дни, при минимална заплата от 290 лева, за второ дете семейството би получавало поне 870 лева, а за трето - около 2300 лева.
Месечните помощи за отглеждане на дете през 1968 г. стават диференцирани, според поредността на детето, и право на тях имат всички родители, независимо от дохода на семейството. За първо дете сумата е 5 лева, за второ дете нараства тройно на 15 лева, за трето дете става 35 лева. За всяко следващо дете размерът на добавката се връща на началната си стойност от 5 лева. Самотните майки се подпомагат с допълнителни 10 лева на месец.
Ако приложим същия модел на сравнение на детските надбавки спрямо минималната работна заплата в наши дни, и ги диференцираме, то за първо дете семейството би получавало 24 лева, но за второ дете сумата нараства на 73 лева месечно, а за трето - на около 150 лева. Диференцираното изплащане на детски би довело до намаляване на злоупотребите с този вид помощ, особено при многодетните ромски семейства, в които майките продължават да раждат и след третото дете, за да си осигурят поне сумата от 35 лева месечно, умножена по броя на децата. Намаляването на злоупотребите означава, че ще има средства за повече семейства, което е добра причина за премахване на подоходния критерий за достъп до детските. От своя страна това ще възстанови усещането за справедливост у хората, и ще стимулира семействата да имат повече от едно дете, със съзнанието, че второто и третото им дете ще получават адекватна месечна финансова подкрепа от държавата.
Повод да се помисли и за периода на майчинството
През 1968 г. платеното майчинство у нас е сравнително по-кратко в сравнение с днес, а също така с различен период, според поредността на детето. За първо дете майката има право на четири месеца майчинство, а ако иска да продължи да отглежда детето си след тях, има право на неплатен отпуск до навършването на една година. За второ дете платеното майчинство е пет месеца, а за трето - шест месеца.
В днешни дни скъсяването на майчинството ще се отрази положително единствено на бюджета на държавното обществено осигуряване и на работодателите, които са в затруднение да намират кадри.
Привилегии в детските заведения
Ако в днешно време родителите в големите градове имат проблеми с намирането на място за своето дете, то в края на 60-те години на миналия век всяко дете е имало място в детско заведение, а родителите на три деца са получавали 30% отстъпка от таксата за детска градина.
