Дошло ли е времето да си зададем въпроса - пресъхват ли реките в България и за къде сме без тях? А може би това е предвидимо развитие, имайки предвид общозначимия проблем - глобалното затопляне. В едни кътчета на Земята се борят с тропически бури, обилни валежи, цунами и наводнения, а в други - сушата се превръща в неизбежна чума, която обхваща големи райони и носи със себе си глад, страдание и молитва за дъжд.
Проблемът е за всички
През годините проблемът за сигурността на човека премина през различни измерения и търпи поредица промени и предизвикателства. Напоследък обаче произходът на заплахите за сигурността и комфортното съществуване на човека все повече се свързва с необичайно променящото се и неблагоприятно състояние на околната среда. Климатичните промени, глобалното затопляне и следващите ги екологични заплахи за въздуха, водите, почвата и биологичното разнообразие се определят като заплаха за жизнените интереси на нас хората, защото те водят до тежки икономически и социални последици. Глобалната промяна в климата има влияние и върху човешкото здраве. Твърдението, че именно тези климатични промени са отговорни за сушите и за наводненията едновременно, противоречи на пръв поглед на здравия разум. Но всъщност е точно така.
Какво се случва с климата по нашите ширини?
Средата на септември е и би трябвало да сме пуснали в употреба по-плътните дрехи и чадърите, но като че ли лятото не иска да си отиде. Прането ни изсъхва мигновено, а климатикът в офиса не спира да работи. Плажовете и хотелите по родното ни Черноморие са все още пълни с туристи, а препичащото слънце и жегата не ни позволяват да си помислим за друг сезон. Отдавна хората започнаха да се възмущават, че даже времето ни не е както трябва и в България вече има само два сезона - лято и зима. Колкото и да не ни се иска, май ще се окажат прави. Според Националния институт по метеорология и хидрология към БАН до края на септември ни очакват температури по-високи от нормата, като на места ще могат да се радват и на 36 градуса. На това есен ли му се вика? Като се има предвид и, че през цялата година валежите ще са около и под нормата, не трябва да се учудваме на сушата, която вероятно ни очаква.
Пресъхват ли реките ни?
Всичко това щяха да са обикновени данни за времето, ако не ни беше сполетяла новината, че корабоплаването по река Дунав е максимално затруднено, десетки кораби са заклещени и пътуват само такива, които газят до 1,40 метра дълбочина, поради настъпилото засушаване. Очаква се нивото да спадне с още няколко сантиметра. Тези стряскащи данни обаче не са само за Дунав. По-малките реки почти изчезват, а големите бавно пресъхват. Маловодието бавно, но ужасяващо стремглаво обхваща все повече и повече реки. Като се започне от река Марица при Билово, Пиринска Бистрица при Г.Спанчево, Струма при Перник, където водното количество в коритото на реките е сравнително малко и се стигне до река Осъм при Троян и Ловеч, Ропотамо при Веселие, Речица при Ваксево, река Факийска при Зидарево и Върбица при Джебел, където състоянието на маловодие е критично до тревожно, според НИМХ-БАН.
Всичко това ще доведе до ограничение на ползването на водните ресурси, а в някои райони и до въвеждане на воден режим. Ще ни сполети ли сушата, или това е временен период, който бързо ще отмине? Ще започнем ли да ценим водното си богатство, едва когато го изгубим? Ще започнем ли да се молим за дъжд? Отговорите на тези въпроси предстоят... Онова, което със сигурност зависи от нас е да дадем всичко от себе си, за да съхраним и запазим природата в България, за да я предадем на децата си, а те на техните деца...
