Днес е Възкресение Христово - Великден, - най-големият празник за християните, наричан Празник на всички празници. Смята се, че възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.
„...И ето в полунощ от отворените царски врати се понася песнопението: „Воскресение Твое, Христе Спасе...". Песнопението се усилва, укрепва, вратите се отварят, раздвижват се хоругви, и кръстната процесия минава през храма.
Процесията обикаля около църквата и се спира пред портите.
Гръмва пасхалният тропар:
Христос възкръсна от мъртвите,
като със смърт смъртта потъпка
и на тия, които са в гробовете, живот дарува.
– Христос воскресе!
– Воистину воскресе!
Незабравими мигове! Храмът е украсен, причастниците са в светли ризи, всичко е залято със светлина. „С мир на Господа да се помолим..." – започва Великата ектения. А след нея, подобни на звъна на празничните камбани, звучат песнопенията на пасхалния канон: „Денят на възкресението...”
(откъс от „Светлото Христово възкресение”, прот. Александър Мен)
(източник: pravoslavieto.com)
При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън.
Тази година датата на празника съвпадна за целия християнски свят – едновременно Възкресението посрещнаха и православни, и католици, което е рядко съвпадение, но и знак за християнското единство. Първите християни наричали Възкресение Празник на празниците, юдеите – Песах (в превод „преминаващ”), а българите го утвърждават в народната си култура като Великден.
Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата. На Великден е първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни. То е буйно и весело. И е израз на радостта на хората от възкръсването на природата, на надеждата им, че тя ще ги възнагради щедро за труда им през идващото лято, на вярата в победата на доброто над злото.
По традиция Великден се празнува три дни – от неделя до вторник. В навечерието на Великия ден камбаните в християнските храмове известяват Христовото Възкресение, а вярващите влизат в църквите, копнеещи за общение и единение с Бога. Молят се смирено, за да измолят благословия и спасение за душите си.
На връх Великден, според българската традиция, цялото семейство се събира на тържествен обяд у най-възрастните в рода. На празничната трапеза се слагат печено агне, баница със сирене, обредни погачи, червени яйца, вино и плодове. Ритуално обядът започва с прикаждане на софрата от стопанката на дома и завършва с борене с великденските яйца и козунак. На празника деца и възрастни се чукат с писаните яйца, като гледат чие яйце ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината.
Седмицата след Възкресение се нарича Светла седмица, защото Христос донася просветление за всички.
Според Евангелията, седмица преди да бъде разпнат, Исус влиза в Йерусалим като Месията, изпратен от Бог, за да спаси човечеството. Няколко дни след това един от неговите апостоли - Юда Искариотски, го предава на римските власти срещу 30 сребърника. Исус е осъден на смърт. Според тогавашните порядки, той е изминал пътя до връх Голгота, носейки кръста, на който е щял да бъде разпънат. Тълпата, посрещнала го преди дни с викове „Осанна“ (Слава), сега крещяла „Разпни го“.
В петък Христос умира в мъки на кръста и е погребан в пещера до Голгота. В неделя след Разпети петък, Дева Мария и Мария Магдалена отиват да оставят цветя на гроба, но намират пещерата празна. А Божи вестител им се явява, за да им съобщи, че Христос е възкръснал- неоспоримото доказателство, че той е Божият син.
