ДА „Архиви ще насърчава гражданския интерес към документалното богатство
ДА „Архиви ще насърчава гражданския интерес към документалното богатство / снимкa: Sofia Photo Agency

15% съкращение на щатните служители и намаление на цените на услугите за хора с увреждания, преподаватели и научни сътрудници, са сред заложените промени в устройствения правилник на Държавната агенция "Архиви". Очаква се те да бъдат приети на някое от предстоящите заседания на Министерския съвет, разказа в интервю за Дарик председателят на агенцията професор Георги Бакалов.

Новата структура на агенцията включва шест регионални дирекции, вместо досегашните 27 териториални и една централна дирекция. Останалите 22 областни града ще имат архиви със статут на отдели. Съкращенията ще обхванат общо 50 служители, от които 16 ще бъдат архивни специалисти.

Ето какво още каза професор Георги Бакалов:

Каква ще бъде структурата на Държавна агенция „Архиви" според новия устройствен правилник, който ще бъде гласуван от правителството?

С промяна в закона за държавния архивен фонд беше отменено съществуването на 27 териториални дирекции на Държавния архив, а с новия устройствен правилник се урежда създаването на шест регионални дирекции. Регионализираме работата на архивите по един много разбираем принцип: североизточна, централна северна, северозападна, югозападна, централна южна и югоизточна. Регионалните дирекции ще бъдат разположени в София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново и Монтана. Вероятно в бъдеще и държавата ще направи административното си разпределение по същия начин.

Какво ще се случи с досегашните териториални архиви, които не са сред тези бъдещи шест регионални дирекции?

Те запазват статута си, но няма да се ръководят от директор, а от началник-отдел. Освен това няма да имат собствен счетоводител. Регионалните дирекции ще бъдат ръководени от главни директори. По този начин се разтоварва централната администрация от много задължения, които преминават към регионите - там ще има счетоводител и стопански служител, докато в бившите териториални архиви няма да има такива кадри.

Тези промени свързани ли са със съкращения?

Да, структурната оптимизация ще доведе до съкращаването на 50 служители или приблизително 15 процента, както изисква правителственото решение за съкращение на администрацията. В това число са включени счетоводителите на досегашните териториални архиви, а на ниво специалисти ще бъдат съкратени 16 или 17 архивисти, включително и от централната администрация. Съкращенията ще се правят въз основа на броя архивообразуватели в съответния регион - това са институциите, чиято документация се обслужва от съответния архив. Например в Пловдив архивообразувателите са много - това са предприятия и общини, които отлагат архиви във времето според закона за националния архивен фонд. Докато има малки общини като Габрово, в които заради по-малкото работа ще има повече съкращения. Там може да се стигне до 40-45 процента съкращения, за сметка на други общини, където намаляването на щата ще бъде пет-шест процента. Освен това регионалните дирекции ще имат увеличен щат, за да обслужват ефективно целия регион.

Ще обявите ли конкурси за ръководните позиции при новото структурно разпределение?

Конкурс ще има за поста директор на регионална дирекция и за поста началник-отдел. Това не означава, че сме недоволни от досегашните директори, но заради промяната в длъжностната им характеристика, те ще се явят на конкурс. Нашата цел е максимално да ограничим възможността за субективен подход при избора на ръководители, да има пълна прозрачност и да няма възможност за атакуване на нито една кандидатура. Изпитът е изключително сложен и включва писмена част и устно събеседване с комисия. В състава на комисията ще има само трима представители на агенцията, а останалите членове ще бъдат външни специалисти-архивисти от Министерския съвет, от висши училища - хора, които не са предубедени към работата на кандидатите. Председателят на агенцията е длъжен да назначи първия по успех от конкурса за директор или за началник-отдел.

Какво ще включва дейността на една регионална дирекция и каква ще бъде ролята на териториалните отдели?

От гледна точка на гражданите, използващи услугите на архивите, не се променя нищо. Те отново ще могат да посещават читалните и да използват документи от архивните хранилища в съответния град. Самата организация ще бъде по-различна - вместо директор ще има началник-отдел, който няма да се занимава със стопанска дейност, а ще отговаря само за научно-изследователската работа по приемането, обработването и регистрацията на документите. Регионалният директор има задължение да стопанисва сградите, да следи как се изразходва бюджета по поддръжка на местния архив.

Доколко директорът на всяка от шестте регионални дирекции ще бъде подчинен на вас като председател на Агенцията?

Всеки директор ще има делегирани от председателя права. Съгласно закона председателят на агенцията е единственият упълномощен разпоредител със средства и движението на щатовете в цялата агенция. Тъй като не може физически да върши всичко това, той делегира права на регионалните директори. Те решават всичко това на място, като за важните решения ще се иска разрешение от председателя на агенцията.

С какъв бюджет разполага агенцията през 2010-та година?

Бюджетът за тази година е намален с 20 процента, така както се случи и с другите държавни ведомства. Това ни затруднява изключително много по отношение на капиталовите разходи - ремонт на сградите и оборудване с нужната техника. Колкото до изплащането на заплатите, там няма да имаме проблеми. Средства ще има и за редовните командировки на архивистите в селищата, намиращи се на територията на съответния регион. Все пак търсим да привлечем спонсори, които според закона могат да дарят само материални активи, като компютри и хартия.

Ще има ли промени в цените на услугите за граждани?

По наше предложение ще бъдат въведени преференции за част от ползвателите на архивните услуги. Хората с увреждания, учениците и студентите ще заплащат 50 процента от цената на желаната услуга. Даваме преференция също на преподаватели от висшите училища и на научни сътрудници от БАН, като намалението за тях ще бъде 30 процента. Така искаме да улесним хората в достъпа им до националното историческо богатство на България и в същото време да насърчим желанието им да публикуват свои разработки. За останалите граждани се запазват същите цени.

Докъде стигна дигитализацията на архивните документи?

100 процента дигитализация няма да има, защото не е необходимо. Има документи с изтекла стойност, които не се търсят от гражданите. Те се съхраняват, но няма смисъл да се дигитализират. Ще дигитализираме фондовете с историческа стойност, които са и обект на граждански интерес. Една трета от тях вече са дигитализирани. Процесът продължава, но не както досега чрез помощта на много външни специалисти, а чрез създаването на нова Ай Ти дирекция, която ще се занимава с компютъризацията и цялостната организация на дигитализирането. Освен това създаваме още една дирекция, която ще отговаря за европейските фондове. Ще проучим и използваме всички възможности за европейско финансиране.

Изчистихте ли проблемите със сградния фонд на агенцията - някои от сградите бяха в състояние, крайно неподходящо за съхранение на документи?

В София имахме проблем с хранилището в село Беримирци, тъй като документите се съхраняваха в бараки при лоши температурни условия. Сега архивните фондове са преместени в нова сграда, разположена в Илиянци, като част от сградата се използва от Националната агенция по приходите, а по-голямата част от нашата агенция. Сградата е модерна и има всички условия за съхранение на документи. За съжаление не можем да се похвалим с такива сгради в останалите градове.

Преди две години с намаляването на щатния състав в териториалните архиви бяха съкратени хигиенистите, които почистват сградата - ще ги върнете ли на работа при сегашната промяна?

Няма да назначаваме хигиенисти на щат, а ще наемем външна фирма, която да се грижи за почистването на сградите на архивите. По същия начин ще осигурим охраната на дирекциите и отделите - ще обявим конкурс и ще изберем фирма, която да охранява всяка сграда.

Колко служители ще работят в агенцията след структурната промяна?

След съкращенията агенцията ще разполага със състав от 397 души. Това е абсолютният минимум и ако паднем под него, архивите няма да могат да функционират. Заварих 451 служители, а някога са били 1230, когато за всеки се е намирала някаква работа и са си пречели.

Каква е вашата визия за развитието на агенцията през следващите 4 години?

На първо място бих искал да разширя и засиля международните контакти на агенцията. Ние участваме в Международната асоциация на архивите и като член искаме да направим едно предложение: да се изработят стандарти за архивохранилища, съобразно климатичните зони в Европа - не е логично в Гърция и в Норвегия да има едни и същи условия при създаване на хранилище. На второ място трябва да се заемем с издирването на документи, отнасящи се до България и съхраняващи се в други държави. Освен в Турция, Сърбия, Гърция, Македония, Румъния, имаме данни, че такива документи има в Армения, Грузия, Русия, Германия, Австрия, Италия, Китай, Малта. Трябва да установим контакти с тези центрове, да изпратим наши служители на проучвателна мисия и да уточним начините за обмен на документи. В момента преговаряме в Корея и те ни подават ръка в това отношение. Наша цел е и ускоряването на отношенията ни с фондообразувателите в лицето на МВР, министерството на външните работи и министерството на отбраната. Те се стремят да задържат максимално дълго архивите си, а според закона след определен брой години архивите им трябва да станат публично достояние, като се съхраняват при нас. В момента работим с МВР и сме заявили, че целият им архив трябва да бъде при нас до 9-ти септември.