Откриха паметна плоча на големия български дисидент отец Благой Топузлиев в Кърджали
Откриха паметна плоча на големия български дисидент отец Благой Топузлиев в Кърджали / netinfo

Паметна плоча на големия български дисидент, антикомунист и защитник на човешките права, кърджалийския свещеник отец Благой Топузлиев, бе открита днес в Кърджали. По този повод брат му, който също е свещеник – отец Милчо Топузлиев, отслужи водосвет пред стотици кърджалийци и гости на града, дошли специално за събитието. Сред тях бяха дисидентите Петър Бояджиев и Алфредо Фоскало, Рамадан Рунтов, с когото отец Благой е делял една килия в старозагорския затвор. Тук бе и съпругата на дисидента Елисавета Топузлиева.

Инициативата за издигането на паметната плоча на отец Благой Топузлиев е на общинският съветник от ДСБ Радослав Милев и Валентина Иванова – председател на дружеството „Приятели на САЩ”.

В изказването си Петър Бояджиев нарече отец Топузлиев „достоен гражданин на Кърджали, на републиката, на нацията, който представлява национално богатство като истински патриот, който въпреки своето расо, никога не делеше родените на тази земя християни и мюсюлмани, евреи и т.н.”. Бояджиев спомни как пред висш френски дипломат отец Топузлиев е разказвал и защитавал мюсюлманите за това, че са им били отнети имената по време на т.н. възродителен процес.

Политическият затворник Рамадан Рунтов, който пристигна специално за откриването на паметната плоча от Истанбул, разказа как са делили със свещеника нечовешките условия в старозагорския затвор, как въпреки репресиите, той му е помагал и повдигал духа му.

 

На 17 април 1971 година, на Велики Четвъртък отец Благой топузлиев е арестуван от милиционери и агенти на ДС и обвинен в действия срещу комунистическата власт и подронване авторитета на БКП. Прекарва почти седем години в Старозагорския затвор. По-късно заедно с Илия Минев става учредител на единствената независима от ДС и БКП неформална организация – „Независимото дружество за защита правата на човека“. През май 1989 г. Благой Топузлиев, заедно с други дисиденти е насилствено прогонен от комунистическия режим от България и до края на живота си остава да живее в Ню Йорк.