На Велики четвъртък се боядисват яйцата
На Велики четвъртък се боядисват яйцата / снимка: Sofia photo agency, архив

Велики четвъртък, най-важният ден от Страстната седмица и първият преди празника Възкресение Христово, в които според традицията се боядисват яйца.

Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте, това е моето тяло!". После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете". След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден. В този ден се отслужва Света Василиева литургия.

Първото боядисано яйце трябва да бъде червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството.

Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което досега е стояло в къщата, за да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.

Червените яйца - символ на Христовата мъченическа кръв

На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденския хляб. Той носи най-разнообразни названия по територията на цяла България - великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла.

Обикновено се украсява с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.

У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така, както боядисаните в червено яйца - кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се слага също червено яйце.

Този следобед в катедралния храм „Св. Александър Невски" Негово светейшество българският патриарх Неофит ще оглави богослужение. Програмата на Светия Синод предвижда патриархът да бъде посрещнат в 18.55 ч., след което да започне службата.