Кремена Митева: Нужна е активна политика за популяризиране на нашата литература
Кремена Митева: Нужна е активна политика за популяризиране на нашата литература / netinfo

Д-р Кремена Митева получава тази година отличието за принос в научното изследване и популяризиране на Йовковото наследство. То се връчва заедно с Националната литературна награда "Йордан Йовков" веднъж на пет години. Церемонията се провежда по традиция около рождената дата на писателя 21 ноември. През 2015-а се честват 135 години от рождението му.

Кремена Митева е номинирана и отличена за научната си и изследователска работа и заради активната си дейност като главен уредник на Дом-паметник "Й.Йовков". Публикуваме със съкращения интервю с нея по повод отличието и проведената наскоро Национална научна конференция за Йордан Йовков.

Какво е за Вас това отличие и ще допринесе ли с нещо за бъдещата Ви работа?

Човек се чувства странно, когато получи каквото и да е отличие и първото му усещане е, че е недостоен за него. Името на Йовков е голямо, както и имената на предишните носители на наградата, така че това е по-скоро задължаващо. То трябва да провокира една по-сериозна изследователска работа и по-активно популяризиране на това изключително ценно литературно наследство, което е добре познато в България, но не и сред чуждите читатели. Проблемът е в национален план, защото нашите писатели не са добре популяризирани в чужбина, познават се от тесен кръг специалисти - българисти, но не от широката аудитория. Това е поле за работа в бъдеще. Ние трябва да се опитаме като държава чрез културната си политика да популяризираме едно безценно наследство, което носи словото, създавано десетилетия в България. Имаме писатели на световно ниво.

Не е ли Йовков един от най-превежданите наши автори или имате предвид, че няма нови издания, които да поддържат жив интерес?

Аз не говоря толкова за преводи, колкото за политика за популяризиране на нашата литература и култура. Преводи са правени много - на 44 езика в 46 страни по света. Продължават да се правят, което е радостно, но той е познат сред по-тесен кръг специалисти, които имат отношение към литературата. Много посетители, чужденци, които идват в Добрич от Албена, се учудват когато разберат, че курортът носи името на Йовкова героиня, не са чели разказа, не познават писателя и културата ни. Това е посоката, в която трябва да работим навън. А тук, разбира се, да провокираме младите хора, които не четат достатъчно, според мен. Те познават Йовков доколкото е включен в учебната програма с малък корпус задължителни текстове, които не е сигурно дали са прочели или са чели само анализи за тях. Така че има какво да се работи - да се провокират младите към по-активен досег с книгата, защото това е богатство. Проблемите, които отчитаме в края и началото на учебната година, свързани с нивото на грамотност и възможността нашите деца да се изразяват, идват и от това, че те не обичат да четат, а четенето дава много възможности за изразяване.

Как може да стане това сближаване с младите хора и с читателите въобще? Признанието за Вашата работа е и за обновените музейните експозиции и активността Ви в Дом-паметника. Музейната работа спомага ли?

Трябва да се работи още, за да се укрепи връзката между музеите и училищата, чрез създаване на учебни музеи. Ние правим лекции, при нас идват ученици и ние ходим на място, но трябва да има по-ясно оформена концепция. Провокацията може да дойде от новите форми - включване на мултимедийни презентации, интерактивни проекти - неща, които са по-близки на младите хора. В момента мислим с преподаватели от Езикова гимназия как да направим прочит на Йовков с гимназистите, така че децата творчески да се опитат да прочетат негови текстове и да ги интерпретират, както и да подготвят презентации. Разговаряме и с тях какво би им било интересно, защото всичко задължително отблъсква. Това ще бъде една от инициативите ни през месец ноември т.г. - да направим ученическа конференция, за да видим как младите хора разбират Йовков, кое им харесва - тази обратна връзка е изключително ценна за нас. Очакваме до 31 октомври и творбите от обявения от нас Областен конкурс за рисунка и есе на тема "Любовта между хората", като се надяваме учениците да бъдат активни. Опитваме се да търсим всякакви форми - традиционни и по-различни, това е непрекъсната работа и ние трябва да се адаптираме, за да имаме връзка с младите хора.

Заговорихме и за научната работа в сферата на литературата. На 5 години се провежда научната конференция за Йовков. Наскоро премина поредната. Над 40 бяха докладите от академици, професори, писатели, преподаватели, студенти. Успяват ли да намерят нещо ново? Какво интересно имаше за вас, като дългогодишен изследовател на писателя?

Винаги има нови гледни точки. За нас е радостно, че изследователите се опитват да правят нови прочити, без да изкривяват творчеството на писателя. Това е всъщност и основната задача на литературоведа. Радваме се, че успяваме да поддържаме традицията, защото никак не е лесно в тези времена да се направят вече пет последователни конференции на интервал от пет години. Елитарно е, но така се прави наука и още при създаването на Дом-паметника е отбелязано, че той трябва да стане център на йовковознанието. Трябва и правим усилия през годините да вървят двете линии - контакта с младите, разчупването на класическите форми на общуване с публиките, и научното изследване. Този път отново имаше много интересни текстове на конференцията - на проф. Калина Лукова - във философски план различните аспекти на мълчанието; проф. Цветан Ракьовски разгледа Йовковото творчество на млад поет - символист; акад. Иван Радев за отсъстващи традиционни имена при Йовков; проф. Михаил Неделчев - за чифлиците в творчеството и на Емилиян Станев и Ивайло Петров - двама автори, носители на литературната награда "Й. Йовков"; доц. Евдокия Борисова - за връзката между словото и изображението; Снежана Ангелова - с интерпретация за иконични образи в Йовкови ракази. Действително всеки път има много нови неща, които провокират колегите за дискусии и за бъдещата им работа.

Тези доклади излизат в отделно издание, ще продължи ли тази традиция?

Да, досега сме се справяли. Досегашните четири преминали конференции сме успявали да издадем. Събираме текстовете сега и имаме амбицията напролет и новият сборник да бъде издаден. Оказа се, че от 1995 г. досега са се натрупали 1 800 страници изследвания. За мен това е изключително богатство, една библия върху Йовковото творчество - нещо много престижно и ценно. Тези сборници се ползват, търсят се, изпращаме ги. Не се купуват като криминален роман, те са и в малък тираж, но е важно, че се събра изключително ценна информация от изследователи от различни поколения с различни нагласи, които четат Йовков в диалог един с друг или в противоречие, и това е много полезно.

Кремена Митева е родена на 15.11.1966 г. в Разград. Завършва българска филология в ШУ „Еп. Константин Преславски". През 2005 г. защитава докторат по нова българска литература на тема: „Повестта „Жетварят" на Йордан Йовков - текстология и междутекстовост". От 1992 г. живее и работи в Добрич и от 1993 г. е главен уредник на Къща-музей с Дом-паметник „Йордан Йовков". Преди това е била учител по български език и литература в СОУ „Димитър Талев" - Добрич, редовен асистент по антична и западноевропейска литература в ШУ „Еп. К. Преславски" и хоноруван асистент в изнесеното в Добрич обучение на ШУ. От 2002 г. е член на Съюза на учените в България - клон Добрич.

Тя е ръководител на екипа, изготвил план за обновената през 2013 г. експозиция в Дом-паметника, автор е на модернизираната музейна сбирка в село Красен; в основата е на пътуващата изложба „Пътуване из света на Йордан Йовков", която вече пет години обикаля страната при голям интерес.
Кремена Митева е един от двамата съставители на двутомника „Йордан Йовков (1880 - 1937). Летопис на неговия живот и творчество" (2013, 2014). Последната й книга „Йордан Йовков. Щрихи към неговото творчество" излезе на 28 септември т.г.. Предстои издаване на документален сборник „Йордан Йовков. Документи. Писма. Спомени", където участва като съставител и редактор. В него ще бъдат публикувани непознати документи, станали наскоро притежание на Държавния архив.
Нейни текстове са публикувани в централния и местния периодичен печат, в интернет, както и в сборници на някои български музеи.