Д-р Радин Цонев завършва медицина през 1988 година. Придобива две специалности - вътрешни болести и гастроентерология. Има 5 години стаж в МБАЛ в Лом, 13 години стаж в Пета градска болница в Клиниката по гастроентерология под ръководството на проф. Григор Мечков. От 2007 година е член на екипа на МБАЛ Токуда, а от 2013 година досега е Началник на гастроентерологичното отделение на болницата.
Специализирал е в Холандия и Италия при проф. Гуидо Костаманя. Член е на Българското дружество по гастроентерология, на Българската асоциация по ултразвук в медицината, на Българската асоциация по изучаване на черния дроб и на Европейската асоциация по изучаване на черния дроб.
Научните интереси на доктор Цонев са в областта на хепатологията. С лечение на хронични вирусни хепатити се занимава от 2004 до днес. Има публикации в наши и чужди списания.
Центърът по хепатология на МБАЛ Токуда, който ръководи д-р Цонев, е един от водещите в страната за лечение на хронични вирусни хепатити. Д-р Цонев гостува в Българското национално Дарик радио в предаването на Ники Кънчев.
Д-р Цонев, наскоро пациентски организации започнаха кампания за информираност за хепатит С под наслов „841 гласа за хепатит С". Числото 841 не е подбрано случайно. Това е броят на хората, които умират от хепатит С у нас всяка година. Много хора, когато чуят хепатит, не го свързват със смъртоносно заболяване. Защо продължаваме да неглижираме тази глобална пандемия?
Когато говорим за разпространението на хепатит С и цитираме числа, трябва да стъпим на нещо, което е твърдо установено и това е фактът, че над 170 милиона души боледуват от хепатит С по света. Това е огромна бройка и може да наречем днешната ситуация пандемия, защото за последните 15 години заболелите са нараснали със 70 милиона души. Вече имаме и лечение, така че да не позволим този брой да расте.
На базата на световната статистика може да се каже, че в България около 100 хиляди души боледуват от хепатит С, но казвам около, защото точни данни няма. И се поставя въпросът къде са тези хора, защо ние не можем да ги хванем. В цяла Европа куца скрийнингът. Той куца и в България и ние не можем да установим повече от 1000-2000 случая на година, защото кръгът от тези пациенти е толкова голям, че няма как да го обхванем изцяло. Имаме амбиция занапред да ги издирим.
Колкото до това как се предава заболяването и какво представлява то - много хора смятат, че това е болест на мръсните ръце. Включително битуват и твърдения дори сред лекари, което е непрофесионално, че човек спокойно може да си живее с хепатит С и това няма да даде отражение на живота му. Почти както човек може да си живее с гъбична инфекция на краката, но дори тя има своите последствия.
Какво трябва да знаем за хепатит С, за да се предпазим адекватно от него и какви хора се разболяват от хепатит С. Какви са вашите наблюдения?
Важно е, да се знае, че инфекцията на хепатит С се предава по кръвен път. В миналото дори ние, лекарите, сме я предавали в желанието си да спасим пациентите с кръвопроливания, тъй като до 1994 година кръвта в България не се изследваше. В Европа изследванията на кръвта и кръвните продукти започнаха от 1990 година след оповестяването на заболяването. Въпреки всичко, приложените кръвопреливания носеха риск. Другото, което също не трябва да се пренебрегва, са татуировките, пиърсингите и дори слагането на обици. Има един специален кръг хора, който също не е малък и който нараства от година на година - наркозависимите. Броят им расте не само в Европа, но и в България. Тези пациенти са много рискови за заразяване с хепатит С, хепатит B и ХИВ. Заразяването по полов път е с минимален риск - под 5%. Тук особено застрашени са мъжете, които правят секс с мъже. Също така и някои категории хора, като затворници, наркомани и прочие.
Кой е виновен в крайна сметка за заразяването - лекарят, зъболекарят, татуистът, самият човек, че е бил немарлив към хигиената си и половите си контакти?
Всички сме виновни. Да, и лекарите, защото ние също участваме в заразяването в желанието си да помогнем на пациентите. Но монетата има и друга страна - всичките тези кръвопреливания, които са правени в миналото, когато ние не познавахме този вирус и не знаехме за неговото съществуване, са спасили страшно много хора. Както винаги съм казвал - по-добре жив и заразен с хепатит С, отколкото умрял и стерилен.
Тези хора са преживели 20 години след въпросното кръвопреливане и сега трябва да ги лекуваме. Винаги съществува един субективен фактор в медицината, при който човек може наистина да зарази един пациент, защото това е свързано с недостатъчно добра стерилизация на дадения инструмент, някой път машината може да ни подведе, така че има и такива моменти. Разбира се, това не значи, че ние не трябва да ходим на зъболекар, защото той може да ни зарази. Напротив. Всеки от нас трябва да бъде информиран, за да упражнява контрол. Когато вие отидете на зъболекар, винаги е редно като пациент да попитате дали борчето е стерилизирано, дали е за еднократна употреба. Както при мен, когато идва човек за чернодробна биопсия, аз му обяснявам и отварям пред него сета, с който ще му направя въпросната биопсия, за да му покажа, че всичко е абсолютно стерилно и че няма т.н. престерилизации или компромис с дезинфекцията.
Трябва ли изследването за хепатит С да стане задължително, за да се реши проблемът? Изследват ли се често хората - какви са вашите наблюдения?
Хората не се изследват често. В България най-често се изследват може би за хепатит B бременните жени, изследва се Васерман, СПИН и HBS антиген за хепатит В. Това е решено преди години. Дори когато човек се жени, се изследва също, но никой не говори и мисли за хепатит C. И по тази причина, ако изследването стане задължително, то наистина ще доведе до много по-масов скрийнинг, в който всичко ще излезе на повърхността и ще знаем, че в тази страна се намират определен брой хора, които са болни от хепатит C. Това е и амбицията на Дружеството по гастроентерология. С помощта на дружествата по трудова медицина, личните лекари в различни региони на страната да направим скрийнинг на различни пластове от населението. Той трябва да обхване всичките слоеве на обществото, за да може утре на географската карта на света да не сме едно сиво петно, а да се знае колко души в България страдат от хепатит C.
Знаем, че хепатит С е вече лечим в над 95% от случаите. Това звучи много обнадеждаващо. Вие лекувахте ли вече хора с новите терапии за хепатит С и какви са вашите наблюдения? Каква е разликата с предходните режими за лечение на заболяването?
Дори когато лекувах със старите терапии, аз съм казвал, че хепатит C е напълно лечим в един определен процент. Разбира се ,не над 90%, но ние достигахме в България до 65-70%, което е висок процент. И това са хора, излекувани от нас. Те няма да имат нужда от новите терапии. Те са напълно здрави, но след тежко лечение в продължение на 6 месеца или 1 година. Що се касае до новите терапии, те наистина са страхотни, защото в крайна сметка в рамките на 3 месеца ние успяваме да изчистим вируса, като пациентите приемат лекарствата през устата и нямат никакви странични действия. Почти както при витамините. Тези от тях, които преди това са се лекували с интерферон, правят веднага съпоставка с лечението и със страничните действия при интерферона, каквито при новото лечение почти няма. Да не говорим, че на втората седмица вирусът вече е изчезнал, а на третия месец ние правим нашите проследяващи изследвания по отношение на виремията, за да го докажем. Засега сме доказали липса на вирус на третия месец от лечението при проучванията, които се провеждат в България. Разбира се, такива изследвания ще продължат и на шестия месец и по-нататък, за да сме сигурни, че вирусът е изчезнал.
От месеци насам се говори, че има хора, които чакат спешно лечение. Какви са тези пациенти и осигуриха ли им вече терапия? Списък от 241 пациенти, подаден до Министерството на здравеопазването за приоритетно лечение на хепатит С.
Има една група от 260 или 300 души, които са от различни центрове за чернодробни заболявания. Всички те са минали през комисията, която беше от водещи хепатолози в страната. Тази комисия определи броя на хората, които не могат да чакат. Това са пациенти със сериозни чернодробни заболявания, с напреднала фиброза, чернодробна цироза, рак на черния дроб и т.н. Тази група беше подадена в Министерството на здравеопазването, както и в НЗОК. Това е приоритетната група, която спешно трябва да бъде лекувана. Разбира се, тук са и някои специални популации пациенти като ХИВ позитивни и такива след чернодробна трансплантация.
