Доцент Диана Николовска е завършила Медицинска академия в София през 1979 година. Специализира вътрешни болести и гастроентерология в Брюксел. Сега е национален консултант по вътрешни болести. Тя е шеф на клиниката по гастроентерология към Военно медицинска академия. Тя гостува на Дарик радио в предаването на Ники Кънчев. Темата беше хепатит С и превенцията му в България, както и най-новите способи за лечение, наричани от лекарите, „революционни", при които 90 процента от подложените на лечение пациенти се изчистват от вируса на хепатит C.
Чуйте целия разговор:
Доцент Николовска, по данни от национално представително проучване за информираността на българина за хепатит С от края на 2014 г. (реализирано от GFK за Хепасист и Хепактив), едва 9% от хората са наясно, че хепатит С е болест на черния дроб, а 16% са на мнение, че няма разлика между хепатит С и жълтеница. На какво се дължи това объркване и непознаване на хепатит С?
Объркването сред хората относно същността на вирусния хепатит С и жълтеницата се дължи на недостатъчната здравна култура сред населението. Жълтеницата е симптом, който се среща при различни заболявания на черния дроб, жлъчните пътища и някои анемии. Тя може да се прояви и при хроничен вирусен хепатит С и последващата го цироза на черния дроб, но не може да се постави равенство между жълтеницата и вирусен хепатит С. Разпространението в световен мащаб на хепатит С е тревожно 130-170 милиона са хронично инфектирани. Хепатит С е най-честата причина за чернодробна трансплантация. Тази инфекция се определя като „тихата пандемия",тъй като заразените обикновено са без оплаквания през първите 20-30 години след инфектирането. Само 15-25 % от заразените се очистват от инфекцията по естествен път в острия период. В 70-80 % от заразените вирусът продължава да се размножава и инфекцията става хронична. При повечето от болните това води до различна степен на фиброза и при 15-25 % след 10-40 години се развива цироза на черния дроб. Първичен чернодробен карцином може да се развие след 20 или повече години от началото на инфекцията, като рискът се увеличава при наличие на чернодробната цироза. Тези факти определят социалната значимост на заболяването и нуждата от мерки за ограничаване на инфекцията в световен мащаб.
Според същото проучване едва 10% от хората са се изследвали за хепатит С през изминалата година, а 64% никога не са се тествали за заболяването. Половината от тези, които не са се изследвали, заявяват, че биха го направили само ако това е част от пакета със задължителни профилактични изследвания. Това ми звучи сякаш трябва да ни задължават да сме отговорни към здравето си. Какъв е Вашият коментар?
С оглед откриване на заболяването е необходимо изследването на чернодробните ензими да влезе в задължителния профилактичен пакет. Но тъй като засега това не е факт, всеки трябва да бъде отговорен към собственото си здраве и да се изследва. Това е въпрос на здравна култура и би помогнало много за поставяне на диагнозата и навременното лечение. Моят призив към хората е: помисли сега за своето здраве, за да можеш да изключиш една причина за бъдеща болест.
„Повече държавна финансова подкрепа за болните от хепатит С" - на това единодушно мнение са почти половината от респондентите в проучването на въпроса как държавата и институциите трябва да подпомагат на хората с хепатит С да се лекуват. Финансира ли сега държавата лечението на хепатит С? Всички сме чули, че вече има нови терапии за това заболяване. Покриват ли се те? Разкажете ни малко повече за тези терапии, с какво се различават от досегашното лечение?
Историята на вирусния хепатит С е уникален пример за бързия напредък в научните открития и повлияването на терапията. Вирусът на хепатит С е отрит през 1989 г. 25 години по-късно напълно са изучени жизненият цикъл на вируса и патогенезата на чернодробната увреда и заболяването става лечимо.
Повече от десетилетие пегелираният интерферон и рибавиринът са златен стандарт за лечение на хепатит С. Но недостатъчната честота на изкореняване на вируса, страничните ефекти, трудната поносимост на лечението и продължителността му са причини за търсене на нови медикаменти.
Първата генерация протеазни инхибитори - боцепревир и телапревир като трети медикамент към интерфрерон и рибавирин, подобряват процента на изкореняване на вирусната инфекция при определени групи пациенти, но трудната поносимост и страничните ефекти понякога са по-чести от срещаните при двойната терапия. От 2014 г. НЗОК покрива изцяло лечението с тях.
Втората генерация безинтерферонови режими на лечение стартира през 2014 г. в САЩ и Европа и постига изкореняване на вируса при повече от 95% от лекуваните, което се определя като „революция" в лечението. В очакване сме на включването им в Позитивната листа и реимбурсация от НЗОК до края на годината. Новите режими на безинтерферонова терапия имат следните предимства пред досегашното лечение - малка вероятност за резистентност, кратък курс на лечение, изцяло перорален прием, добра поносимост до липсващи странични явления, възможност за успех от лечението, независимо от генотипа, лечение на болните с цироза на черния дроб пациенти след чернодробна трансплантация, приложение и при някои съпътстващи заболявания. И най-важното имат висока ефективност - постигане на изкореняване на вируса в повече от 95 % от случаите.
Много ниска се оказва информираността на хората относно възможните методи за превенция на хепатит С - 64% смятат, че ако човек спазва добра лична хигиена, това е достатъчно да се предпази от заразяване. В действителност заболяването се предава по кръвен път и превенцията и не е свързана с хигиенните навици на хората. Има ли изобщо превенция за хепатит С. Какво можем да направим, за да намалим риска от заразяване с вируса на хепатит С?
Фактът, че 64% от анкетираните смятат, че личната хигиена е достатъчна за предпазване от инфекция с хепатит С, говори че не познават механизмите на предаване на инфекцията. Заразяването става по кръвен път, тоест когато кръв от заразен индивид попада в кръвта на здрав индивид. Тревожен е фактът, че честотата на инфекцията с вирусен хепатит С нараства както в развиващите се страни, така и в развитите страни. Тъй като 75% от заразените не знаят, че са заразени, рискът за предаване на заразата в основната популация е висок.
Многобройни са пътищата за инфектиране, някои от които са трудни за доказване, а други - невъзможни за контролиране. Високорискови групи са венозните наркомани, бездомните, затворниците, болните на хемодиализа. Други възможни пътища за предаване на инфекцията са преливане на кръв и кръвни продукти, нескринирани за хепатит С, неадекватна стерилизация на медицински инструменти, прибори за лична хигиена - самобръсначки, четки за зъби, татуировки, пиърсинги, акупунктура, предаване от майката на детето по време на раждането, зъболечение в центрове, неспазващи стандартите за дезинфекция, смъркащите кокаин със сламки и др.
Ограниченият обем на текущите е скриниращи програми води до висок процент недиагностицирани случаи на хепатит С (75%), поради което клиничната им изява настъпва често в крайните стадии на чернодробната патология - чернодробна цироза и нейните усложнения, първичен чернодробен карцином.
По данни на Световната здравна организация всяка година в България 841 души умират от хепатит С. Тревожните данни са причината сдруженията за борба с хепатита „ХепАктив" и „Хепасист" да стартират информационна кампания под наслов „841 гласа за хепатит С", която беше анонсирана пред медии и лекари на специално събитие на 2 юли в Студио 5. Целта на инициативата е да покаже, че ранната диагностика и навременното лечение могат да променят тъжната статистика и да спасят човешки животи. Лице на кампанията е популярният рок музикант от Юрая Хийп Джон Лоутън. По-рано тази година той и д-р Милен Врабевски посветиха песента Happiness на болните от хепатит С в България. За началото на „841 гласа за хепатит С" бе създаден нов видеоклип на песента, който разказва историята на пациент, болен от хепатит С. Режисьор на клипа е Ваня Щерева. Клипът можете да гледате на този линк.
