„Необходимо е да се започне строителство на нова ядрена мощност час по-скоро - всяко друго решение ще бъде огромна грешка" - това мнение изрази в предаването „Зелени алтернативи" изпълнителният секретар на Българския атомен форум Станислав Георгиев, като посочи, че това е било и посланието на организацията към управляващите на нейна конференция по-рано този месец. Георгиев изтъкна, че дали това да бъде централата в Белене или 7 блок в Козлодуй - това ще решават политиците и икономистите.
„Нашето мнение е, че трябва да се започне с изграждането на тази нова мощност, която е по-готова в момента за това, а следващата такава да бъде изградена като заместваща на работещите в момента 5 и 6 блок в АЕЦ „Козлодуй", допълни той.
Крайно време е на стратегическо ниво да бъде решено по-нататъшното развитие на ядрената енергетика, смята експертът по енергийна политика Славчо Нейков. По думите му не бива да се забравя, че „докато ние умуваме в течение на 11 години, съседите строят активно, а това реално може да доведе до загуба на пазари и то много скоро". Реалното строителство в Турция на четири ядрени блока на площадката „Акую" по руска технология започва в началото на 2016 година, напомни Георгиев плановете на съседната ни страна.
Славчо Нейков изтъкна също така, че развитието на ядрената енергетика не е свързано само с обезпечаване производството на електроенергия, а дава напълно друг облик и перспектива на икономическото развитие на страната като цяло.
Експертите са категорични и че на ядрената енергетика трябва да се погледна както от гледна точка на това, че атомните централи са базови мощности за енергийната система на съответната страна, така и на база тяхното влияние върху околната среда и отражението им върху климатичните промени, като напомниха, че от седем грама ядрено гориво се получава толкова енергия, колкото от 500 куб. м. газ. Ядрените централи в Европа, произвеждат около 27% от общо произведената електроенергия и в същото време тази енергия съставлява 53% произведената електроенергия без паралелното производство на различни вредни емисии, посочи Георгиев. За България процентът е 72 на сто.
Чуйте целия разговор:
Г-н Нейков, моля да направите кратка ретроспекция на основните документи и факти, които очертават тенденциите в развитието на енергийния сектор на ниво Европейски съюз в момента и как ядрената енергетика е отразена в тях - директно или индиректно.
Славчо Нейков: Както европейското законодателство в областта на енергетиката, така и стратегическата визия в това отношение се обновяват и развиват. В последните няколко години - особено след Лисабонския договор (2009), когато за пръв път на такова ниво се появи отделен текст, посветен на енергийната политика, това развитие беше ясно очертано като тенденции. Влезе в сила третият либерализационен пакет, който усъвършенства пазарния подход на ниво „Европейски съюз". През 2010 г. се появи Енергийната стратегия на ЕС, която започва с едно философско изречение - „Цената на неуспеха е твърде висока".
През 2014 г. беше приета европейска стратегия за енергийна сигурност. Също през 2014 г. се появи и т.нар. Рамка за климата и енергийната политика към 2030 година. През 2015 г. се появи концепцията „Енергиен съюз", която съдържа не само принципи, но и конкретен план за действие. Общото между всички тези документи са акцентите, които обособяват съдържанието на енергийната политика на общностно ниво - тези акценти са свързани с развитието на интегриран енергиен пазар, по-голяма енергийна ефективност, опазването на климата, развитието на нисковъглеродна икономика; обезпечаване сигурността на доставките. Всички тези цели са така да се каже облечени в думата „солидарност", която в европейски контекст въобще не е празна дума.
Същевременно следва да се отбележи още един важен факт - енергийната политика на ЕС вече де юре и де факто е енергийна политика на цяла Европа чрез Енергийната общност, която в последните няколко години се утвърди.
Доколкото посочените факти имат отношение към всички страни членки, от гледна точка на ядрената енергетика нещата имат по-различно измерение. Това се дължи на факта, че всяка страна член на ЕС, а по принцип и всяка страна в света сама решава дали да има или не ядрена енергетика. Това обаче не означава, че няма общи правила - напротив, поради характера на ядрената енергетика на ниво ООН има редица международни конвенции, които регламентират тази дейност основно през призмата на ядрената безопасност.
Независимо от правото на всяка страна членка на ЕС да избира дали да развива или не ядрена енергетика, на ниво ЕС също има общи правила.
Така напр. от 2009 г. има Директива на ЕВРАТОМ за ядрената безопасност на ядрените инсталации, която беше осъвременена през юли 2014 г.
Освен правилата в юридическия контекст обаче е много по-интересно да се видят принципните позиции на политическо ниво и на ниво „енергийна политика". Ще започна с два цитата в това отношение, които са от публична информация.
Първият е от уебстраницата на ЕК и гласи „повече от една четвърт от електроенергията и повече от половината от нисковъглеродната електроенергия в ЕС се произвежда от ядрения сектор".
Вторият е от 26 май т.г. и отразява позицията на представители на компаниите от ядрения сектор, правителствата, институциите на ЕС, неправителствени и международни организации, които се събраха в Прага на 26 и 27 май, за да обсъдят основни въпроси в областта на ядрената енергетика и по-конкретно ролята й в Енергийния съюз и при гарантиране сигурността на доставките, ЕС в позицията на световен лидер по отношение на ядрената безопасност, както и създаването на пазар за дейностите по извеждане на мощности от експлоатация в Европа. Вицепрезидентът на Европейската комисия Марош Шефчович, описа ядрената енергетика като „важен и притежаващ характерни преимущества източник на енергия" в ЕС.
Като цяло обаче участниците са стигнали до извода, че постигането на нисковъглеродните цели на ЕС трудно могат да бъдат постигнати без ядрената енергетика.
Същевременно ядрената енергетика има своето специално място в контекста на посочената по-горе стратегия за енергийна сигурност. За мястото и ролята й в контекста на Енергийния съюз обсъжданията тепърва предстоят - комисар Шефчович започва своята обиколка в страните членки в това отношение. Той ще бъде гост в България на 15 септември, като освен официалните срещи, които ще има, той ще вземе участие в международната конференция на тема „Енергийна сигурност и енергийна инфраструктура", където темата за ядрената енергетика безспорно също ще бъде засегната.
На какви международни форуми, проведени през тази година, се разглеждаха въпросите свързани с развитието на ядрената енергетика и какво са посланията на тези форуми към управляващите в различни страни на света?
Славчо Нейков: Хубавото е, че темата за ядрената енергетика периодично се поставя в цялата й острота, като България се оказа особено активен участник в този процес и на национално, и на международно равнище.
Само от началото на 2015 г. на мен са ми известни няколко мероприятия, организирани от български организации или с активно българско участие. Ще започна обаче с едно представяне на доклад на неправителствената организация TRUSTED SOURCES, свързан с развитието на ядрената енергетика в Европа, представен в София през ноември 2014-а. Тази година също е много активна. През март конференция по темата беше организирана от Българския енергиен форум в София; през април участвах в работата на международен форум в Брюксел, организиран от организацията NUCLEAR WATCH. Споменах и за европейската среща в края на май. В началото на юни се състоя впечатляващата международна конференция на БУЛАТОМ във Варна, а в края на юни ще бъда един от модераторите на голяма конференция, посветена на ядрената енергетика, в Брюксел, организирана от PLATTS - един от водещите източници за актуална и аналитична информация в областта на енергетиката в Европа. Така че темата продължава да бъде актуална.
Що се отнася до посланията, бих искал да напомня, че на такива форуми могат да се чуят различни гласове - за и против ядрената енергетика и нейното развитие. Това е естествено, тъй като както вече споменах, суверенно право на държавите е да решават дали ще ползват ядрена енергия или не. Като цяло обаче мисля, че има едно водещо послание на европейско ниво: необходимо е отношението към ядрената енергетика да се оцени много сериозно както от гледна точка на сигурността на доставките, така и от гледна точка на опазване на климата.
В национален план за България мисля, че водещите послания също са ясно очертани. Аз бих искал да акцентирам на две.
Първото е, че е крайно време на стратегическо ниво да бъде решено по-нататъшното развитие на ядрената енергетика. Не следва да се забравя, че докато ние умуваме в течение на 11 години, съседите строят активно, а това реално може да доведе до загуба на пазари и то много скоро.
Другото послание е, че развитието на ядрената енергетика не е свързано само с обезпечаване производството на електроенергия, а дава напълно друг облик и перспектива на икономическото развитие на страната като цяло.
Г-н Георгиев, вие току-що приключихте с Конференцията на Българския атомен форум във Варна. Какво е посланието на българската конференция към управляващите в България?
Станислав Георгиев: Посланието бе само едно - необходимо е да се започне строителство на нова ядрена мощност час по-скоро - всяко друго решение ще бъде огромна грешка, като тук не говорим дали това да бъде централата в Белене или 7 блок в Козлодуй - това ще решават политиците и икономистите.
Г-н Георгиев, какви са плановете на България за строителство на нови ядрени мощности в България и как те са припокриват с изискванията на Европейската общност в областта на енергетиката?
Станислав Георгиев: Както и г-н Нейков спомена, независимо от намерението на Европа да върви към един обединен енергиен пазар, все пак е оставена свободата на всяка страна член сама да определя структурата на своята енергийна система и в частност на електроенергийната система. За страна с климатични условия както България и за страна с лимитирани собствени енергийни ресурси, всъщност ние нямаме толкова много опции, за да осигурим необходимата ни електроенергия. Разбира се, че това ще бъде комбинация от термични централи, работещи на местни въглища, ядрена енергетика и нови енергийни източници. Тава трябва да е балансирана като мощности и цени система, която да задоволява силно деформирания електроенергиен пазар на България в момента. Ето защо във всички стратегии за развитието на България от 2000 г. до момента се говори за изграждане на 2000 МW нова ядрена мощност.
Изпълнението на заложените в тези документи цели от поредицата правителства на България през тези години е отделен въпрос. Но явно се разбира, че без ядрена енергетика България едва ли ще в състояние за запази статута на електроенергетиката си такава, каквато е сега - отговаряща ценово на възможностите на българските потребители и изпълняваща изискванията за намаляването на вредните емисии. Като неправителствена организация ние винаги сме лобирали за едно и също - разполагаме с два проекта за изграждане на нова ядрена мощност - 2000 МW на площадка Белене и изграждане на 1000 MW на площадка Козлодуй.
Нашето мнение е, че трябва да се започне с изграждането на тази нова мощност, която е по-готова в момента за това, а следващата такава да бъде изградена като заместваща на работещите в момента 5 и 6 блок в АЕЦ „Козлодуй". За съжаление, взимането на решенията за осъществяване на такива проекти винаги се прави на най-високо правителствено ниво, където се намесват и така наречените „политически" аргументи и логиката на технократите се губи. Но политиците са различни в различните страни. По време на конференцията, организирана от Булатом в началото на юни 2015 г. във Варна, освен присъстващите повече от 250 специалисти от България и повече от 10 страни в света, развиващи ядрена енергетика, като гости присъстваха дипломатически представители на 10 страни. В презентацията си представителят на Турция обяви, че реалното строителство на четири ядрени блока на площадката Акую по руска технология започва в началото на 2016 година. Какво се оказа, че тези наши съседи, които се учиха от нас до преди 10 години, ни изпревариха, а може би не е далечно и бъдещето, когато ние ще купуваме ток от тях, вместо те от нас, както е сега.
Г-н Георгиев, Булатом лобира за изграждане на нова ядрена мощност в България. Какви са основните преимущества на ядрените централи - в тях ли е бъдещето на енергетиката?
Станислав Георгиев: Преди да дам примери в това отношение искам да подчертая две неща. Първо, какъв е основният проблем на човечеството в момента - справянето с климатичните изменения и възможното най-голяма намаляване на емисиите от вредни газове. Ако ние не се справим с този задача, всичко останало си губи смисъла. Ето защо се мисля, че всяка технология, която предлага решение на този въпрос, е добре дошла, независимо че може да има и своите недостатъци. Аз например си представям бъдещето на енергетиката като една комбинация от ядрена енергетика - задоволяваща базовите потребности на електроенергийните ни системи, и набор от технологии в областта на възобновяемите източници с използването на вода, вятър, слънце, биоматериали и др. Свидетели сме на едно мъчително приемане на този факт поради много причини - бизнес, политика, индивидуалните възможности в момента на много страни за осигуряване на собствените си енергийни нужди и т.н. Но времето работи в полза на тази идея - това е ясно.
И второ, идеята може да се стори на много хора екцентрична, но все пак : какво е основата на живота на нашата планета - слънцето. Какво представлява в същност слънцето - това е гигантска термоядрена реакция, която върви в момента. С други думи природата ни е показала за сметка на какво сме живи и ни е дала определен период от време за да успеем да се научим да използваме правилно този източник. С ядрена енергетика човечеството се занимава от около 150 години и вече ясно, че всъщност това е единственият нелимитиран източник на енергия на нашата планета, ако се научим, разбира се, да го използваме правилно. И ето го първия пример за преимуществата на ядрената енергетика: с използването на днешните ядрени промишлени технологии наличните ресурси от суровина за ядрено гориво ще са достатъчни за около 120 години. При по-задълбочени изследвания на тези източници, те могат да са достатъчни за около 300 години. А при положение, че научната общност достигне до положителни резултати в научните изследвания, свързани с овладяването на термоядрения синтез, може да говори за нелимитиран източник на енергия за хиляди години. Неслучайно в бюджета на Европейската общност за продължаване на изследванията в тази област за заложени за периода 2014-2020 повече от 1.6 милиарда евро.
Източниците на уран в същност са по цялата планета и не зависят от тръбопроводи, политически нюанси, договори и др. - т.е. диверсификацията в това направление е напълно достижима.
Освен това едно и също количество енергия може да се произведе от 7 грама ядрено гориво и от 3 барела нефт, от 1 тон въглища или от 500 куб. метра газ - нали е ясно кой опазва природата.
Ядрените централи, работещи в Европа, произвеждат около 27% от общо произведената електроенергия и в същото време тази енергия съставлява 53% произведената електроенергия без паралелното производство на различни вреди емисии - за Унгария например този процент е 86 на сто, за Франция - 83 процента, за България 72 на сто. Добре де, защо ядрената енергетика да не можа да се причисли към зелените енергии? Защото прави радиоактивни отпадъци ли? Но все пак не е ли тя именно технологията, която най-успешно решава основния въпрос на човечеството в момента?
Още един факт - количеството на отделения при производство а електроенергия въглероден диощкид от атомни централи е еквивалентен с този при производството на еллектроенергия от възобновяеми източници - за АЕЦ това е 15 еq/KWh, за слънчеви колектори - това е 17 eq/kWh, за вятърни централи - 11 eq/KWh и за водните - 6 eq/KWh. Само за сравнение за термичните централи този показател е 700 еq/KWh. Отново питам ядрената енергетика не е ли зелена енергетика? И ако всичко това е факт, защо за ВЕИ има субсидиране и специални цени, а ядрената енергетика е „пепеляшката" в енергетиката и да се оправдава за всичко, което прави и в същото време да продава произведената ел. енергия на „социални" цени - не е ли време и ядрената енергетика да поиска субсидиране?
Не на последно място искам да дам информация и за влиянието на ядрената енергетика върху формирането на средните производствени цени на електроенергията в Европа - по оценки на IEA от 2010 година цената на един произведен KWh от АЕЦ е бил 45 евро, от газ - 49 евро, от въглища - 63 евро и от ВЕИ - 75 евро. Тази информация преведена на наш език звучи така: АЕЦ „Козлодуй" продава на регулирания пазар на България 1 KWh за по-малко от 4 ст. И това е основната причина ние като крайни потребители все още да плащаме цена за 1 КWh около 16-18 ст.
За какво са ни нови мощности - някой би казал - имаме си достатъчно такива? За какво ни са нови мощности, след като товарът на електроенергийната система през лятото е под 4000 МW?
Станислав Георгиев: Ако се върнем назад само през последните 10 години и си припомним реакцията на някои от бившите министри на икономиката и енергетиката, особено на тези от временните правителства, едно от първите им заявления беше: имаме си достатъчно инсталирани мощности и нямаме нужда от ново строителство на такива. Да ама не! Само преди около година окончателно затворихме 1600 MW в ТЕЦ Варна, независимо че централата беше приватизирана за да работи „по-добре". В момента на хартия системата разполага с около 11500 MW, но на колко от тях може да се разчита постоянно? Всъщност това са блоковете в Козлодуй и Марица Изток - общо около 5000 MW, като тези блокове са във втората част от експлоатационния си период. Останалите са с средна използваемост около 30% и в режим „има -няма". С тези ли мощности ще вървим към развитие на икономиката на страната ни? Да, в момента товара на системата е около 3-4 хил. мегавата, но това е производна на състоянието на икономиката ни. А защо не се каже колко е товарът на системата през зимата - само пред две години имаше нареждане на министъра на икономиката през зимния период да се спре всякакъв износ. Да не говорим за това с какъв резерв работи системата ни именно през зимния период. Не е лошо да видим и какви са основните направления за развитие на енергетика от Европейска гледна точка - паралелно, а не едно по едно. Те са: енергийна сигурност, солидарност и доверие; напълно интегриран енергиен пазар; енергийна ефективност, която допринася за модернизацията на потреблението; декарбонизация на икономиката; изследване, иновации и конкуренция.
Как ще се впише финансово една нова ядрена мощност в България - вървим към либеризирания енергиен пазар на национално, регионално и европейско ниво?
Станислав Георгиев: Тук има много кратък коментар - за цените на ядрената енергетика вече говорихме, а що се отнася до реализиране на либелиразиран енергиен пазар, на европейско ниво ще върви много тромаво и бавно, а за нас реализирането на този идея може още по-трудно. Ние може да даваме каквито си искаме красиви имена на този процес, но в същност докато не се елиминират няколко реалности в нещата енергетика, които са факт в момента, това ще е само едно красиво име. Какво имам в предвид? Изключенията в цените за някои ТЕЦ и ВЕИ, както и задължителните режими за изкупуване на произведената или непроизведената от тях енергия. Ще ми се да дам и още едно предложение : енергиен пазар в България може да се осъществи много лесно - дава се възможност на АЕЦ „Козлодуй" да продава произведената там енергия на цените, на които продават енергията си ВЕИ и се създава енергийна борса - на следващия ден всичко ще е ясно. Голямото неизвестно при решаването на това уравнение обаче във всички варианти остава въпросът - кой ще плати цената за осъществяване на този подход - за съжаление това ще сме пак всички ние!
