29 май: На финала на Шампионската лига в Брюксел загиват 39 футболни запалянковци
29 май: На финала на Шампионската лига в Брюксел загиват 39 футболни запалянковци / снимка: Guliver/Getty Images

1453 г. турците превземат и опустошават Константинопол. Това е първата голяма победа на възкачилия се по най-брутален и кървав начин султан Мехмед ІІ Завоевателя.

Разположената в югозападния край на Босфора византийска столица Константинопол била първа и основна грижа за Мехмед ІІ. За него вече било непоносимо, че старата византийска столица в продължение вече на 84 години е териториална преграда между столицата на Османската империя в Одрин и огромните азиатски територии.

През това време той подготвял бъдещата битка в международен план, с цел Цариград да не получи помощ отвън. За тази цел той сключил договор с Георги Бранкович, деспот на Сърбия, и тригодишен мир с унгарския регент Януш Хуниади.

Една от първите му конкретни стъпки за предстоящата кампания била да направи недостъпни Проливите за обединен християнски флот в помощ на Константинопол. За тази цел той затворил Босфора, издигайки крепост на европейският бряг. Крепостта Румели хисар била завършена и въоръжена със силна артилерия, като на коменданта на крепостта било заповядано да потапя всеки кораб, плаващ към Константинопол, без да е получил разрешение за преминаване.

Император Константин ХІ Палеолог видял приготовленията на султана за война. Той се заел с формирането на антиосманска коалиция, като изпратил свои посланици в Европа. През февруари 1452 г. бил постигнат известен успех, след като венецианският Сенат се съгласяил да помогне според възможностите си на републиката.

Успоредно с водената дипломация, султанът продължава и военните приготовления. В Галиполи строи армада от 18 тежки и 60-80 леки галери и многобройни по-малки бойни кораби. Под стените на града пък разполага османска армия.

Император Константин ХІ прави всичко по силите си, за да укрепи столицата. В ранната пролет на 1453 г. той издава заповед за ремонт на крепостните укрепления. После той упълномощава венецианеца Бартоломео Силаго да препречи 100-метровия вход на естественото пристанище на Константинопол - Златния рог с верига от кръгли парчета дърво, свързани с железни скоби и гвоздеи.

Скоро след това е доуточнен и броят на защитниците на града - 4773 византийци и 1000 чужденци. Венецианският байло, водач на венецианската общност в Константинопол, Джироламо Миното и неговите сънародници са поставени да защитават района около Влахерна, където е разположен императорският дворец. Мегадуксът Лукас Нотарас, начело на един резервен отряд, заема позиция близо до стените, в квартал Петра, в североизточната част на града. Друг резервен отряд е разположен близо до църквата „Свети апостоли” до центъра на града.

На 5 април пристига и султан Мехмед, който лично поема командването на 160 000-та си армия, простираща се от Златния рог до Мраморно море. Седмица по-късно - на 12 април, и османска армада от 140 кораба хвърля котва край Колоните на Босфора.

Боевете започват на 18 април. Според ислямската традиция преди началото на военните действия султанът предлага градът да бъде доброволно предаден, като обещава да пощади живота на жителите му и да зачете тяхната собственост. Императорът отхвърля искането на Мехмед.

Почти незабавно османските оръдия откриват стрелба. Продължителната канонада скоро довежда до падането на част от стените, близо до Карисийската порта. С падането на нощта цялото население се втурва да възстановява щетите.

На 20 април става първото морско сражение. Тогава на хоризонта се появява малка християнска ескадра от четири кораба, плаващи от Дарданелите към Константинопол. Три от тях са генуезки и превозват войници, а четвъртият е на императора и превозва храни. Скоро те са заобиколени от малки съдове на османците, които яростно атакуват. Четирите кораба застиват сред морето, като изграждат обща отбрана.

Християнската ескадра е нападната от пет тежки, 30 леки галери и 40 транспортни съда, като водят двучасова битка. Османците не успяват да потопят противниковите кораби, излиза вятър и те успяват да влязат в пристанището. Султан Мехмед, ядосан от неуспеха, наказва жестоко своя адмирал капудан паша Сюлейман Балтоглу и му отнема всичките постове, имоти и звания.

Сраженията за Града продължават без прекъсване. На 21 април оръдието на Урбан разрушава една кула на Романовата порта, но османските сили не предприемат атака. Защитниците възстановяват пораженията с пръст и камъни под непрекъснатия обстрел на вражеската артилерия. Султанът приема амбициозен план да прехвърли 72 галери зад верижната преграда в Златния рог.

На 6 май в османските сухопътни позиции започва раздвижване. Атаките по стената са предхождани от активен оръдеен обстрел. На следващия ден корпус от 30 000 души, заедно със стенобойни машини, преминава в атака. Защитниците обаче успяват да го отблъснат, като му нанасят тежки загуби.

Шест дни по-късно 50 000 османци се впускат в атака срещу Двореца, но и този път защитниците успешно отразяват удара. Неуспешните атаки принуждават Мехмед да премести артилерията си при Романовата порта, където тя събаря големи части от стената, но защитниците възстановяват щетите с бурета, клони и камъни.

В същото време в стана на османците видни османски командири и министри се изказват за вдигане на обсадата. Везирът се аргументира със слуховете, че армията на Хуниади подготвя поход по Дунав и че от Венеция плават галери, но султан Мехмед се разправя с опозицията и продължава обсадата.

Щурмът на града започва на 29 май 1453 г., три часа преди изгрев слънце. Първите две османски атака си отбити успешно от защитниците, но третата, състояща се от еничари и отбрани войски на султана, окончателно пробива защитата. На зазоряване около 300 души проникват във вътрешното укрепление, но твърдата съпротива ги изтласква назад. Новият залп на голямото оръдие обаче събаря големи части от стената и в укреплението се озовават хиляди османци.

Императорът се опитва да запуши пробива и продължава храбро да се бие до сетния си дъх. В същото време в друг сектор, край Ксилопорта, турците успяват да извършат втори пробив и се оказват в тила на защитата. Това е краят на града. В превзетия Константинопол започват грабежи и убийства, над 60 000 души са взети в плен.

1667 г. френските трапери Медард дьо Грозейле и Пиер Еспри Радисон откриват езерото Нипигон в Канада. През 1684 г. на североизточния бряг на езерото е построен първия форт - Fort La Tourette.

Това е петото по големина езеро в провинция Онтарио. Площта му, заедно с островите в него, е 4848 кв.км. Любопитен факт е, че в езерото се вливат множество малки реки, но изтича само една - река Нипигон, която се влива от север в Горно езеро.

Названието на езерото произлиза вероятно от думите „Аnimi-bee-gong”, което на езика на индианците оджибве означава „безкрайна вода”. Индианците оджибви, които сега населяват бреговете на езерото, през 18 в. прогонват от тези райони предишните обитатели - индианците кри.

В следващите години в резултат от съперничеството между двете могъщи компании „Компания Хъдсънов залив” и „Северозападна компания”, търгуващи с ценни животински кожи, по бреговете на езерото се появяват няколко обменни селища (фактории), но те така или иначе не прерастват в големи населени пунктове.

1953 г. сър Едмънд Хилари и шерпат Тенсинг Норгей стават първите алпинисти, изкачили връх Еверест в Хималаите. Двамата алпинисти правят финалната атака на върха, след като прекарват нощта на височина около 8500 м.

Около 11.30 ч. на 29 май те стават първите изследователи от човешкия вид, достигнали най-високата точка на планетата. Там забиват четири флага - индийски, непалски, на ООН и английски.

Новината за историческото постижение обаче обикаля света едва четири дни по-късно - на 2 юни, когато е коронацията на кралица Елизабет II.

Еверест (на тибетски Джомолунгма - „Богинята - майка на света”; на непалски Сагарматха - „Високо в небесата”) е най-високият от 14-те планински върхове осемхилядници в Азия и на Земята. Намира се в Махалунгурския дял на Хималаите на границата между Непал и Китайския Тибетски автономен регион. З

Първият регистриран опит за изкачване на Еверест е направен през 1921 г. от британска експедиция, която трасира над 600 км труднопроходим път през Тибетското плато до полите на величествената планина. Страховита буря принуждава изследователите да прекратят мисията си, но планинарите успяват да набележат теоретично осъществим маршрут към върха. Следват опити към върха и през 1922 и 1924 г.

Днес съществуват два основни маршрута за изкачване на връх Еверест - югоизточният ръб с начало в Непал и североизточният ръб с начало в Тибет. Освен тях има и множество второстепенни и по-рядко използвани маршрути.

1956 г. Пакистан се обявява за ислямска държава. Цялата територия на днешен Пакистан е част от Британска Индия до средата на 19 в.

Основна роля в управлението играе Британската източноиндийска компания. През 1877 г. се създава Централна Национална Мохамеданска Асоциация, стремяща се към увеличаване на политическите правомощия на мюсюлманите в Индия, чиято общност понася тежък удар след Сипайския метеж от 1857 г. Организацията обаче запада към края на 19 в.

През 1906 г. се основава Всеиндийската ислямска лига, в чиято програма не се говори за независима държава, а само за опазване на правата и идентичността на мюсюлманската общност и запазване на хармонията с индийското немюсюлманско население. Заради насилие между различните секти на исляма в последствие Лигата променя целите си и става по-агресивна. Една от основните точки от устава обаче остава „запазване на лоялността към Британската власт”.

През 1913 г. към Лигата се присъединява Мохамед Али Джина, който дотогава е член на Индийския национален конгрес. През 1927 и 1928 г. британците правят неуспешни опити да убедят Лигата и Конгреса да постигнат съгласие върху обща конституция на Индия, като Лигата настоява за по-голямо представяне на мюсюлманите в обществените институции.

През 1930 г. след редица подобни несъгласия Мохамед Икбал прави обръщение на конгрес на Лигата, в което призовава за обособяване на независима мюсюлманска държава. Изненадващо, през 1937 г. Лигата губи в мюсюлманските провинции по време на общите избори. Джина окончателно оформя теория за две отделни нации и аргументира обособяването на отделна от Индия държава.

На 23 март 1940 г. в бенгалското народно събрание е прокарана резолюция на Лигата, която отхвърля възможността за съюз с Индия при евентуална независимост. Въпреки несъгласието на Ганди Индия да бъде разделяна, консенсус с ръководството на Мюсюлманската лига не е постигнат.

В крайна сметка Великобритания се вижда принудена с Акта за независимост от 1947 г. да даде независимост на две отделни държави, като ги провъзгласява за доминиони: Пакистан и Индия стават съответно Пакистански доминион на 14 август 1947 г. и Индийски съюз на 15 август 1947 г. Административната подялба на Пенджаб и Бенгал от страна на британците обаче се развива впоследствие в мащабен конфликт, продължаващ до днес.

Между 1947 и 1971 г. страната е разделена на два отделни региона - Западен и Източен Пакистан. Само година след независимостта разликите между двата региона започват да стават очевидни.

1985 г. при инцидент по време на финала на Шампионската лига на УЕФА в Брюксел 39 футболни запалянковци са убити и стотици са ранени. Фенове на „Ливърпул” атакуват тези на „Ювентус”, италианците се опитват да избягат, но пътя им е пресечен от бетонна стена на трибуната на стадиона. Поради големия натиск от множеството стената се срутва върху привържениците на „Ювентус”.

Въпреки кошмара финалът се провежда, а италианският отбор печели с гол от дузпа на Мишел Платини.

Футболната среща е последната, играна на построения през 1920 г. стадион „Хейзъл”. След тежкия инцидент съоръжението е разрушено и на негово място е построен нов стадион, разполагащ само със седящи места. Единственият спомен от трагедията през 1985 г. остава порта близо до главния вход.

И все пак последиците от трагедия остават дълбока следа в историята на клубния футбол. На 31 май британският министър-председател Маргарет Тачър притиска Футболната асоциация на Англия да изтегли английските клубове от Европейското първенство, а два дни по-късно УЕФА ги отстранява за „неопределен период от време”. На 6 юни ФИФА разширява забраната за всякакви мачове, но седмица по-късно позволява участието в приятелски срещи.

В крайна сметка английските клубове не участват в евротурнири през следващите пет сезона, а „Ливърпул” допълнително още година. Забраната не се отнася единствено за Националния отбор по футбол на Англия.

1989 г. в изявление по БНР и БНТ председателят на Държавния съвет Тодор Живков призовава Турция да отвори границите си за български емигранти. Българската държава спомага за протичането на „голямата екскурзия” чрез гласуваните от Народното събрание на 10 май с.г. облекчения за пътуванията в чужбина за срок от три месеца, правото на задграничен паспорт за гражданите и промени в Наказателния кодекс.

На 3 юни турската държава отваря границата си, което довежда до мащабна миграционна вълна. В Турция преминават около 360 000 български граждани. Огромният поток от хора обаче принуждава турската страна на 21 август отново да затвори границата.

Първата асоциация сред причините за емиграцията е „Възродителният процес” от 1984 г., при който около 850 000 българи и турци са задължени да променят арабско-турските си имена. Наред с това е забранено носенето на шалвари от жените и черни такета за мъжете. Забранено било и честването на основните мюсюлмански празници Рамазан байрам и Курбан байрам, както и правото да се говори на турски език.

От преминалите границата около 360 000 души, още преди Живков да бъде отстранен от власт и преди да е изтекъл срокът на издадените им тримесечни визи, около 40 000 се завръщат в България. До края на 1990 г. в България се завръщат над 133 000 от изселниците, а в Турция остават 212 000.

1990 г. Руският парламент избира Борис Елцин за Председател на Президиума на Върховния съвет на Руската СФСР. Изборът е направен, въпреки че Горбачов лично призовава депутатите да не избират Елцин. Но той получава подкрепа от демократичните и от консервативните членове на Върховния съвет, които по това време са в битка за политическа власт.

На 12 юни, в опит да надделеят в борбата, депутатите представители на РСФСР в Конгреса приемат декларация, обявяваща независимост на руската република. Месец по-късно в реч изнесена на 28-ия пленум на КПСС Елцин обявява своето оттегляне от комунистическата партия.

Точно година след това Борис Елцин е избран за президент на РСФСР, след като печели 57% от вота на избирателите. Негов основен опонент тогава е подкрепеният от Горбачов кандидат Николай Рижков, който обаче получава подкрепата на едва 16% от избирателите.

На 10 юли Елцин встъпва в длъжност и посочва Иван Силаев за председател на Съвета на министрите - правителството на РСФСР. С един от първите си укази като президент Елцин ликвидира партийните организации в предприятията.

1999 г. космическата совалка „Дискавъри” извършва първото скачване с Международната космическа станция. Това е втори полет на совалка по строителството на станцията. Основната цел на полета е доставка на повече от 1300 кг материали и оборудване на борда на МКС.

Скачването на совалката със станцията става на третия ден от полета. На четвъртия ден е извършено излизане в открития космос от астронавтите Тамара Джерниган и Даниел Бари. Задачата им е да монтират няколко уреда и съоръжения на външната повърхност на станцията, които да се използват при бъдещи излизания на следващите полети.

Полезният товар е доставен в орбита с помощта на транспортния модул „Спейсхеб”. Всички тези товари са предназначени за първата дълговременна експедиция на Международната космическа станция, която ще пристигне в космоса след присъединяването на още един модул („Звезда”). По това време станцията е все още необитаема.

STS-96 e 94-та мисия на НАСА по програмата „Спейс шатъл” и 26-ти полет на совалката. След катастрофите с „Чалънджър” и „Колумбия”, тя остава най-старата совалка във флотилията. Тя е и първата совалка, която е официално извадена от употреба. „Дискавъри” има и най-много полети - 39, от които 13 до Международната космическа станция и един до „Мир”.