1802 г. Вашингтон е обявен за град. Първите европейци, които стъпват в земите на днешен Вашингтон са от антуража на испански капитан Дон Бруно де Хечета, който идва тук около 1775 г., плавайки с кораба Сантяго. Днес Вашингтон е столицата на Съединените американски щати. Разположен между щатите Мериленд и Вирджиния на източното крайбрежие на континента, Вашингтон е в територията на Федерален окръг Колумбия. Това е единственият федерален окръг в САЩ.
Градът е едно от най-красивите и изпълнени с исторически паметници населени места в САЩ. В самия център на града има множество интересни музеи и атракции, галерии и природни паркове, но основните забележителности като Белия дом, Джорджтаун, Конгресът на Капитолия през цялото време на годината са препълнени с любопитни туристи от всички краища на планетата. В сградата на Капитолия са настанени законодателните органи на Съединените щати, но независимо от това тук са възможни организирани туристически посещения.
Лично президентът Джордж Вашингтон заедно с градския архитект Пиер Л’Енфант избира мястото, където да бъде издигнат президентският дворец. Обявеният конкурс за проект е спечелен от Джеймс Хобън. Сградата започва да се изгражда през октомври 1792 г., а официално е предадена за използване през 1800 г. Първият президент, който я използва като своя резиденция, е Джон Адамс. От тогава до сега всяка президентска двойка извършва някакви промени в интериора на сградата, тъй като Белият дом е не само административна сграда, но и частен дом на президента и неговото семейство.
Във Вашингтон се намира и Пентагонът, където е седалището на Министерство на отбраната на САЩ. Тази постройка във Вашингтон се счита за най-голямата административна сграда в света. Строителството на Пентагона започва на 11 септември 1941 г. и за шест месеца са извършени грубите строителни работи. Официално Пентагонът край Вашингтон влиза в експлоатация на 15 януари 1943 г., а построяването на цялата сграда струва на САЩ значителните 83 млн. долара.
1904 г. американският изобретател Джордж Паркър патентована първата си писалка „Паркър”. Това е първата писалка с механичен резервоар за мастилото, представляващ практично гумено мехче.
Роденият в щата Уисконсин през 1863 г. Паркър още на 17-годишна възраст започва да работи в Телеграфното училище. За да получи добавка към ниската си заплата, Джордж Паркър става „агент” по продажби на първите писалки на компанията The John Holland Fountain Pen Company.
Основно продава писалки на студентите от училището. Подобно на много писалки от онова време, те страдат от технически недостатъци и постоянно се нуждаят от ремонти. Получавайки много рекламации, Паркър се счита задължен да ремонтира писалките и репутацията му на коректен търговец расте.
На Паркър обаче му омръзва да разглобява и ремонтира повредените писалки. Накрая решава, че е по-добре да се заеме с изкореняване на недостатъците. Той проектира и сглобява своя собствена автоматична писалка.
След година Джордж Паркър вече се занимава с предприемачество в областта на писалките. От 1888 г. си поставя за цел да произведе най-добрата писалка и основава собствена фирма Parker Pen Company.
През 1889 г. е била произведена и патентована първата писалка „Parker”. И това е само началото. Мечтата на Паркър да създаде по-добри писалки е осъществена с голямото изобретение на 1894 г. - Lucky Curve. Тази система значително намалява изтичането на мастило, което е основен недостатък при първите автоматични писалки.
Едва през 1904 г. е патентована писалката с резервоарче. Първият Parker 51 - с бутален или гумен резервоар за мастилото, е произведен през 1939 г. и става световен бестселър, задминавайки останалите три американски компания производители на писалки. Скоро Parker 51 е описван като „най-съвършената писалка произвеждана някога”.
1915 г. канадският военен лекар подполковник Джон Маккрей написва поемата „Във Фландърските полета”. Скоро след това творбата му е призната за една от най-добрите поеми, писани през Първата световна война.
Когато Обединеното кралство обявява война на Германската империя в началото на Първата световна война, Канада като част от Британската империя също обявява война. Маккрей е назначен като полеви хирург в канадската артилерия и е начело на полева болница по време на битката при Ипр през 1915 г. Приятелят и предишен студент на Маккрей Алексис Хелмър е убит в битката и неговото погребение представлява вдъхновението, повлияло на Маккрей да напише своята най-известна творба „Във Фландърските полета”.
Поемата се появява анонимно в списание „Пънч” на 8 декември 1915 г., но с.г. Маккрей е обявен за автора й. Стихът веднага става един от най-известните поеми през войната и е използван в безброй кампании за набирания на средства.
1916 г. екзекутирани са ръководителите на Великденското въстание, целящо постигането на независимост на Ирландия от Великобритания. Ирландските бунтовници, които искат пълна независимост, въстават срещу британските власти и поемат контрола върху пощата и други държавни сгради в Дъблин.
Въпреки че Короната наскоро е обещала местно управление в Ирландия в рамките на империята, войнственото Ирландско революционно братство отказва да се примири с друго, освен с пълна независимост, и търси помощ от Германия, която доставя боеприпаси на бунтовниците, надявайки се, че въстанието им ще попречи на английската военна кампания.
Пратката обаче е засечена и така бунтовниците са превъзхождани и по численост, и по въоръжение, когато 20 000-та английска войска, въоръжена с артилерия, обгражда позициите им в Дъблин. И въпреки че някои в Ирландия ги възвеличават като герои, те не успяват да спечелят широка подкрепа, преди англичаните да вземат решителни мерки.във въстанието участват само 1600 бунтовници, но след това властите арестуват над 3500 мъже и жени и отвеждат повечето в концентрационни лагер в Англия.
Заподозрените за водачи на въстанието са изправени пред военен съд и 15 от тях са екзекутирани.
Разгневени от тези репресивни мерки, ирландските гласоподаватели скоро изоставят умерената Ирландска републиканска партия и дават подкрепата си за Шин Фейн, която работи за каузата на независимостта с политически средства, докато една нова организация - Ирландската републиканска армия (ИРА), започва война, за да постигне същата цел.
През 1921 г., след смъртоносни сражения между ИРА и лоялните към короната войски, Англия признава две държави - Северна Ирландия, която остава свързана с Великобротания като част от Обединеното кралство, и Свободната ирландска държава - самоуправляващ се доминион в рамките на Британската общност. Борещите се за независимост губят битката през 1916 г., но в крайна сметка печелят войната, когато Свободната ирландска държава става независима Република Ирландия през 1949 г.
1936 г. Народният фронт във Франция печели убедително изборите в страната. Борбата в Испания представлява дилема за Леон Блум, който става министър-председател на Франция през 1936 г. Нападан от десни екстремисти, защото е евреин и социалист, Блум ненавижда фашизма и симпатизира на републиканците в Испания. Но неговата коалиция Народен фронт, която включва комунисти, се приема с подозрение от френските офицери и той се страхува от съпротива от страна на армията и от несъгласия с цивилните, ако се намеси в Испания.
Впоследствие на неговата политика на ненамеса Франция остава уязвима от съюза между Испания на Франко и Хитлерова Германия, но му позволява да проведе амбициозна социална програма, целяща облекчаване на икономическите беди.
Сред инициативите му са 40-часовата работна седмица, която скоро е възприета от много държави. Въпреки че Блум вече не е на власт, когато Германия нахлува в Франция, той е обвинен в разпалване на конфликта и е изпратен в концентрационен лагер, откъдето излиза жив в края на войната, за да помогне за възстановяване на свободното френско управление.
1937 г. Маргарет Мичел печели Пулицър за книгата си „Отнесени от вихъра”. Мичъл остава в световната литература с единствения си роман от 1000 страници, писан инкогнито в продължение на 10 години, донесъл и приживе огромно признание.
Книгата, чието действие се развива по време на Американската гражданска война, проследява историята на Скарлет О’Хара - разглезена дъщеря на собственик на плантация, която търси своя път в живота. „Отнесени от вихъра” е адаптирана на големия екран през 1939 г. Филмът получава 10 награди „Оскар”.
Една от знаменитите фрази, написани от Мичъл, остава: „Животът не е поемал към нас задължения за осъществява мечтите ни. Трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодарни, защото би могло да бъде и по-лошо”.
1956 г. провежда се първото световно първенство по джудо. Джудото възниква на основата на бойното изкуство джуджуцу, едно от традиционните военни изкуства на Япония.
Джудото е създадено в Япония през 1882 г. от Кано Джигоро. Той се е обучава в школи по джу-джицу („изкуство на гъвкавостта”) в продължение на много години, след което създава своя система, която нарича джу-до („път на гъвкавостта”). Основни за Кано Джигоро при създаването на джудо са принципите сейрьоку дзеньо („максимална ефективност, минимално усилие”) и джита кьоей („взаимно благополучие и полза”).
Кано смята, че понятието джуджицу е недостатъчно, за да опише новото изкуство - „джицу” означава „изкуство” или „средство” и се свързва с метод, състоящ се от набор от физически техники. Затова той променя името на „джудо”, където „до” означава „път” (подобно на китайската концепция за дао) и предполага по-широк философски контекст от „джицу”.
1959 г. обявени са първите награди „Грами”. Наградите се присъждат от Националната академия за звукозапис на САЩ за изключителни постижения в музикалната индустрия. „Грами” се счита за музикалния еквивалент на наградите „Еми” за телевизия, на наградите „Тони” за сцената и на наградите „Оскар” в света на филмите.
Произходът на наградата е свързан с проекта за Холивудска Алея на славата от 50-те години. Членовете на комисията по избора на кандидати за Алеята на славата, които са били свързани със звукозаписната индустрия, си дават сметка, че има много изпълнители, които никога няма да спечелят звезда на алеята. Затова решили да създадат награда, присъждана от музикалната индустрия. Така била създадена Националната академия за звукозапис.
Любопитен факт е, че Стиви Уондър, със своите 28 отличия, държи рекорда за най-много грамофончета, спечелени от соло изпълнител. Рапърът Кание Уест има 21 отличия (повече от „Бийтълс”, Барбара Стрейзънд и Джеймс Тейлър взети заедно). Шиниъд О’Конър пък е единственият изпълнител, отказал приза. Мъпетът Елмо също е носител на „Грами”, при това цели три.
