Той познава строителния бизнес в България като пръстите на двете си ръце. Всекидневно общува с предприемачи, бизнесмени, големи строителни акули и обикновени майстор зидари. Гост на „Ники Кънчев шоу" по Дарик радио беше инженер Цанко Миланов, търговски директор на „Винербергер" в България.
2015-а е юбилейна година за „Винербергер", защото преди точно 10 години от австрийската фирма стартираха солидното си българско присъствие.
Чуйте разговора:
Честит десетгодишен юбилей господин Миланов! Поздравления за сериозния ви имидж и позиция на пазара за производство на тухли, керемиди и паважни настилки...
Десет години не са много, но най-важното е, че успяхме да изградим сериозен имидж на компания, предлагаща иновативни продукти с безкомпромисно качество. Убеден съм, че няма експерт, който не ни познава, а още по-щастлив съм, че вече и крайните клиенти разбраха важността на тухлите в една сграда и когато купуват, се интересуват от тях.
Как започна история на „Винербергер" в България?
Всъщност официалната регистрация на фирмата е от края на декември 2004 година, но реалният бизнес стартирахме през март 2005 година. Навлизането на Винербергер в България е част от стратегията за развитие на компанията на Изток, започнала през 1990 г. с навлизането в Унгария. В началото на 2005-а бях вторият служител в компанията, регистрирана като търговско дружество и имах задачата да „тествам пазара" за готовността му за такъв тип продукти, като внасяхме продуктите от двата най-близки до България заводи, съответно в Румъния и Унгария.
В началото беше много трудно да убедим строителите, свикнали да работят с тухли четворки, че качеството, геометрията на блоковете и подобрената топлоизолация са важни. Паралелно с това започнахме проучване на наличните находища и открихме стария завод "Успех" в Луковит. Това беше съществуващ завод, намиращ се близо до столицата, с достатъчно находище на глина с нужните за производство на „Поротерм" качества, с изградена инфраструктура за доставка на газ. Покупката на завода беше направена през 2006 година, а общата инвестиция беше около 25 милиона евро. Само за 10 месеца завършихме проекта за реконструкция и модернизация и в средата на 2007 година на пазара в България започнаха да се продават тухли „Поротерм", произведени в България. Със същото качество, но на вече по-достъпна цена. Вече 8 години заводът работи и благодарение на екипа ми мога да кажа, че имаме над 230 точки на продажба и сгради построени с нашите продукти в почти всички градове на България.
Преди тези 10 години имате обаче натрупани още към почти 200 години история, от първите пещи за тухли край Виена, направени по нареждане на кралица Мария Терезия...
Така е. Ние в България сме един от младите членове на семейството на „Винербергер". Всъщност компанията майка има завидна почти 200-годишна история, като аз винаги съм смятал, че това всъщност са 200 години стремеж към иновации. Така, започвайки през далечната 1819 г., Алоис Мийсбах закупува първата си тухларна на възвишението Винерберг, разположено по това време южно от Виена, а сега в единайсти район на австрийската столица. Само 36 години по-късно фирмата вече има 9 фабрики, повечето от които около Виена. През 1869 година фирмата излиза на Виенската стокова борса. Значим момент в развитието ни настъпва през 1986, когато компанията придобива Germany's Oltmanns-Gruppe, и с това става един от водещи играчи на пазара на тухли в Европа с повече от 200 завода.
През 1989 компанията майка основава Pipelife, като съвместна фирма с участието на Solvey Group.
В началото на 90-те години новото управление на компанията въвежда нова стратегия, наблягаща, от една страна, на продължаващото разширяване и от друга страна, фокусиране на дейността около ядрото на производството на тухли и павета.
През 1990 фирмата обръща поглед и към наново отворилия се пазар на страните от Източна Европа, като отново стъпват на унгарска територия и започват експанзията на изток. Сега „Винербергер" има над 10 000 служители, оперира в 30 държави в Европа, Северна Америка, Русия и Индия с повече от 200 завода, а в 4 държави е представена експортно.
В последните няколко години компанията разшири палитрата си от продукти, като включи в портфолиото си продукти за покрива, ВиК инсталациите и ландшафтната архитектура. Със закупуването на фирми като „Земелрок" (павета и настилки), „Пайплайф" и „Щайнцойг Керамо" (решения за сградени и инфраструктурни ВиК инсталации) и отскоро „Тондах" (керамични покриви) ние показваме стремежа си да бъдем възприемани като доставчик на системни решения от строителни материали за цялата къща.
И за да завърша кратката история от времето на Мария Терезия, мога да кажа, че през тези близо 200 години компанията е преминала през много спадове, оцеляла след две световни войни, и все пак нашата компания е пример за това как чрез качествена продукция, далновидна мисъл, приспособяване към условията, развитие, преплитане на традицията с най-съвременните методи на производство и технологии, не просто оцеляваш, а ставаш водещ в сферата си в световен мащаб.
Как се развива строителният бизнес в България?
Това е много сложен въпрос, на който може да се отговори от различни аспекти. Ако гледаме статистиката на Националния статистически институт, отговорът би бил един, а ако гледаме реалния пазар, отговорът би бил съвсем друг. За никого не е тайна, че сектор строителство беше най-тежко засегнат от кризата. Според официалната статистика през 2007 повече от 64 000 жилища са получили разрешение за строеж, докато през изминалата 2014-а техният брой беше малко под 16 000. Това е четири пъти по-малко...! От друга страна, капацитетите на производителите не са се променили. Отговорите за това драстично намаление могат са се търсят в много причини, като бурното строителство за англичани и ирландци по ски курортите, задълбочаващата се демографската криза в България т.н. Факт, обаче, е, че и сега особено на морето се строи за руски клиенти и реално липсва българският клиент. Пазарът е съсредоточен основно в големите градове, държавата отсъства като инвеститор в жилищното строителство и всичко е оставено в ръцете на частната инициатива. Така пазарът е много непредвидим, с много къс хоризонт и зависим от „външни фактори". Осезаемо през последните месеци е отдръпването на руски клиенти по морето и аз не очаквам добра година там. От друга страна, последните наводнения показаха, че държавата няма готовност да предостави например жилища от т.нар. катастрофичен пул и разчитаме на SMS-и, а с тях жилища не се правят...
От една страна България има жилищна стратегия, но тя все още за съжаление остава само на хартия...
Иначе смятам, че като цяло посоката на развитие на пазара е вярна. Голяма част от инвеститорите, особено в София и големите градове вече много рядко правят компромис с качеството на материалите. По-скоро бавно, отколкото на всички ни се иска, и постепенно европейските практики идват и у нас, но докато тези правила не се контролират истински от отговорните органи, всички ще страдаме от нелоялна конкуренция и лошо качество на строителството.
Керамичните тухли „Поротерм" се произвеждат от 100 процента естествени и екологични материали: глина, вода и въздух. Това важно ли е за вас?
Ами, разбира се, че това е най-важното. В консуматорското общество, в което живеем, сме обградени от изкуствени материали и храни. Човекът тотално загуби връзката си с природата и затова се появиха толкова болести. Не напразно в момента в световен мащаб има различни движения за завръщане към естествените материали, хранене с екологично чисти храни и т.н. Голяма част от обществото ни прекарва почти цялото си време в затворени пространства - вкъщи или в офиса. Възможността да си обграден от естествени, щадящи природата, материали, е безценна! Това е закодирано в природата ни. Не напразно когато на едно дете му кажеш да нарисува къща, то рисува уютна къщичка, обикновено с топли пастелни цветове и тухли и покрив с керемиди, а не ламарина или битум...
Това не е сцена от новите "Междузвездни войни", а заводът на "Винербергер" в Луковит - навсякъде е пълно с високи технологии за големите тухли Porotherm
Важно ли е въобще качеството за една тухла? Какво толкоз, ще каже някой...
Качеството винаги е важно и ние ще израснем като общество, ако започнем да го изискваме във всички аспекти от живота ни. Иначе е важно кой е този някой, който пита „Какво пък толкова важно?" Ако това е краен клиент, за него е важно, че след като си купи апартамента или къщата, би могъл без значителни усилия да смени всичко в нея, което не му харесва: дограма, керемиди, настилки, изолация, но тухлите, никога! За него също е важно каква сметка за отопление и охлаждане ще плаща и ако тухлите са некачествени, „евтиното ще му излезе скъпо". Освен това за него е важно, ако живее в блок, да не чува съседите си...
Ако е строител, за него е важно скоростта на работа и геометрията на тухлите, за да има по-малко разходи за довършителни работи.
Ако е инвеститор, за него е важно да запази инвестиционната стойност на имота си по-дълго и да може да реализира проекта си на пазара по-бързо.
Ако е архитект, то той се интересува от топло и шумоизолацията на материалите за изграждането за стени.
Ние във „Винербергер", можем да отговорим на всички тези нужди, на всяка една от групите клиенти. Ние не предлагаме просто тухли, а конкретни решения за стени за всяка ситуация. Различните стени изискват различни решения и съответно различни продукти. При външните стени трябва да имаме подобрена топлоизолация, а при вътрешните подобрена шумоизолация. Не може с един вид тухла или един вид материал да се опитваш да отговориш на различните нужди на питащия!
Много държите на партньорите си? Защо?
Защото само с качествени партньори може да се прави устойчив бизнес. А ние не сме за 10 дни или дори за 10 години тук, ние сме за много по-дълъг период и искаме устойчиво развитие.
Затова през тези десет години се научихме да подбираме партньорите си, защото те са нашето лице на пазара. Независимо че с нашия екип се стремим да бъдем навсякъде и близо до строителите и клиентите, няма как да „огреем" навсякъде. Точно затова имаме нужда от партньори, които знаят, че могат да разчитат на нас за всичко - от качествения продукт, през целия сервиз и консултация, до завършването на проекта и от своя страна да ни представят подобаващо пред клиентите. Смятам, че в България сме изградили прекрасен екип и страхотни бизнес партньорства. През изминалата година беше проведено проучване във всички държави на групата на „Винербергер" във връзка със задоволеността на клиентите и партньорите от работата си с нас. Без излишна скромност мога да кажа, че България беше на първо място! Това е огромна отговорност и искам да благодаря на всички, които през тези 10 години са работили с нас. Затова ние ще продължаваме да бъдем лоялни и надеждни партньори, стремящи се да бъдат близо до клиентите, за да им предложим безкомпромисно качество и сервиз!
Имате и програма „Стани партньор"?
Това е програма, насочена към малките бригади и фирми, занимаващи се с изграждане на стени. Осъзнахме, че в по-голямата част от строителството на еднофамилни къщи, това са хората, които контактуват директно с клиентите. Ако те не са обучени да работят по правилния начин и с най-удачните за случая продукти, клиентите остават разочаровани и най-често обвиняват продукта за лошия краен резултат. С тази програма искаме да научим партньорите ни, че ако те повишат нивото си на експертиза, това ще е от полза най-вече за тях!
А също и конкурс „Керамична къща"?
От няколко години провеждаме поредица от летни практики за студенти от втори курс архитектура от УАСГ и ВСУ „Любен Каравелов", както и серия от лекции + посещение на завода в Луковит. Заедно с това от 3 години се организира и конкурсът „Керамична къща". За нас е важно студентите и учениците в строителните техникуми да бъдат запознати с иновациите. За съжаление, учебният процес и материал изостават от развитието на пазара и затова ние се опитваме да „запълним" тази празнина. Все още в учебниците се изучават материали, които отдавна не отговарят на все по-строгите изисквания за енергийна ефективност. Връзката се къса и заради темповете на развитие, което при бизнеса е в пъти по-бързо от това на развитието на образователния процес. За да уравновесим това, ние от „Винербергер" като социално активна компания полагаме доста усилия. Опитваме се да бъдем максимално близо до университетското и училищно образование и да бъдем в полза на учащите се. Идеята ни е да покажем как се произвеждат съвременните тухли и че заводът в Луковит е едно изключително модерно съоръжение, а не прашен завод за тухли, както може би си го представят повечето хора.
Тухли и технологии - две думи, които започват с „т", но друго общо не се вижда между тях....
За съжаление, наистина много хора не виждат връзката. Като се каже тухларна и в спомените на хората изникват много прах, ръчен труд и ниско качество. Истината обаче е, че от обикновената тухла единичка, използвана като формат още преди Христа, днес вече се произвеждат тухли с 11 пъти по-голям формат, много по-ниско обемно тегло и няколко пъти по-добра топлоизолационна способност. Всъщност това няма как да стане без високо технологично оборудване. В Западна Европа дори се произвеждат тухли, които са пълнени с вата, за да се спести полагането на допълнителна топлоизолация отвън. „Винербергер" е технологичен лидер и в Луковит изгради един от най-модерните заводи за производство на тухли на Балканския полуостров.
Аха, значи затова се носят легенди за завода ви в Луковит - от едната страна, се вкарва пръст, от другата, излизат тухлите „Поротерм", демек всичко е роботизирано, новите технологии са отдавна въведени при вас...
Това е напълно вярно. Процесът на производство е напълно автоматизиран. Няма никакъв ръчен труд. Изпичането на тухлите се извършва с природен газ и като цяло ние сме пример за технологичен лидер с отговорност към природата. За жалост всички останали фабрики за тухли в България (с няколко малки изключения) са останали в „50-те години" и като технология, и като продукция...
„Винербергер" е сред спонсорите на националния конкурс „Сграда на годината", а вие сте член на авторитетното жури с авторитетни имена в строителния бранш като заместник-министъра на регионалното развитие Деница Николова, Греди Асса, архитектите Цветан Петров, Радомир Стефанов, Вяра Анкова от БНТ, професор Красимир Петров - ректор на УАСГ. Защо подкрепяте този конкурс?
Конкурсът „Сграда на годината" се е превърнал в барометър на строителния бранш у нас. Фактът, че се провежда повече от 10 години и успява да устои на времето, да привлича авторитетни проекти, както и почти всяка година да добавя нови категории, говори за неговата важност. Той е място, където се оценява архитектурата и креативността, но и социалната значимост на проектите. Ние връчваме наградата в категория „Жилищни сгради", тъй като в България, когато се говори за жилища, обикновено става въпрос за керамика. Керамичните материали за стени и покрив имат огромен пазарен дял у нас и някак си естествено е да сме партньори в тази категория!
Коя е най-красивата сграда в България според Вас лично?
Фен съм на еднофамилното строителство и на традиционната архитектура с правилни форми и скатен покрив. Копривщица е мястото, което много харесвам. Не е нужно сградата да изглежда като космически кораб, за да е модерна. Всеки човек има различно усещане за красота и усещане за дом и в тази връзка смятам моята къща за най-красива, но за да бъда по-сериозен ще кажа, че много харесвам сградата „Red Apple" на архитект Пламен Братков до Южния парк. Тя освен красива визия показва, че керамиката може да бъде модерен материал.
Оптимист или песимист сте за настоящето и бъдещето на бизнеса в България?
Аз по принцип съм умерен оптимист във всичко. Към днешна дата смятам, че строителният бизнес успя да се оздрави след кризата и много се надявам всички участници да са си взели поуки от нея. Много некачествени фирми отпаднаха, но те вероятно не са изчезнали от пазара, а просто са преминали в „сивия сектор". Борбата с нелоялната конкуренция, фалшиви декларации за съответствие и подмяна на материалите на обекта ще продължава да бъде бич за сектора. Тук държавата трябва да се намеси по-радикално. Няма фирма в сектора, която да спазва правилата, и която да не страда от липсата на „равни условия" за правене на бизнес. Когато правилата започнат да важат за всички и покупателна способност на хората нарасне, тогава и бизнесът ще започне да се развива нормално. За съжаление у нас е залегнал стремежът „да надхитрим системата", да минем „по тънката лайсна", но в крайна сметка, това е пагубно за всички. Смятам обаче, че бъдещето на сектора ще е по-добро, тъй като хората вече са по-информирани, парите станаха „по-скъпи" и клиентите стават все по-придирчиви и информирани, а това няма как да не рефлектира положително върху производители като нас и като цяло върху пазара.
Какво бихте променили веднага Вие лично?
Смятам, че държавата може да има по-активна роля в нашия сектор. Примери за това са публично-частните партньорства, като много примери по темата жилищна политика има в Западна Европа. В Австрия голяма част от жилищния фонд е изграден именно на този принцип и мисля, че не е нужно да „откриваме топлата вода". В Румъния например се подпомага покупката на първо жилище и ДДС-то е драстично намалено. Всички тези мерки реално биха подпомогнали строителната активност, а на всички е ясно, че тя е един от основните стълбове в икономиката. Така парите „похарчени" за подпомагане, се връщат като данъци (ДОО, ДДС, местни данъци и такси и т.н.) в хазната.
Оказва се, че и прословутите софийски жълти павета, подарени ни заради сватбата на цар Фердинад, са ваша продукция....
Всъщност това е исторически факт и информация за това може да бъде намерена в архивите. Малко хора знаят, че всъщност софийските жълти павета са клинкерна керамика и са произведени в завод на „Винербергер" в тогавашна Австро-Унгария.
Какво разказва историята за този случай? За първи път за паважна настилка на софийските улици и площади се прави обсъждане на заседание на общинския съвет на 27 февруари 1906 година. Тогавашният кмет Мартин Тодоров, който очертава необходимостта от настилка на улиците и площадите. Той е противник на асфалта и горещ поддръжник на керамичната настилка. Провежда се търгът "с ограничен брой предприемачи", както е обявено в поемните условия. Печели "Българското индустриално керамическо дружество Изида". Предприемачът има задължението да бъде вносител, изпълнител и да представлява производителя. От тук започва една неофициална тайна по вноса на жълтите павета, които в техническата документация, както и в контракти и преписки на Общината се записват като керамични павета или настилка.
Тъй като в България не е усвоена направата на керамичните павета, ангажирано е специализирано предприятие в Австро-Унгария. Едва години по-късно през 1960 година в списание "София" инж. Ст. Симеонов разкрива "тайната", която е впечатлила твърде много и него. Жълтите керамични павета се произвеждат от варовика "мергел", известен в Унгария под името "марга", който се намира в мина край Будапеща.
Изкопаният мергел се стрива на прах, формува се и се изпича в специални пещи при температура 1300 градуса. Правени са опити в Унгария да се използват суровини от други места, но без резултат. След продължително търсене в архивните материали е открита преписка между "Изида" и Унгарското дружество, което в превод означава "Пещерско дружество, каменовъглена мина и тухларница". То е основано през 1869 г. от Хайнрих Драше, племенника на Аллоис Миисбах - основателя на „Винербергер" и е първото дружество от разширението на компанията.
